Tyxo.bg counter

ШШШТ!

Шшшт!
Практикуване на тишината
 
август, 2011 г.
 
 
 
© Xxlphoto | Dreamstime.com
 
Пет дни в дървена хижа в планината или в бунгало в близост до пуст плаж. Уединение и мълчание… Направете го с една-единствена цел – да чуете собствения си глас…
Вътрешният ни глас е абсолютно заглушен. Надвикват го ежедневната суета, непрекъснатият поток от информация, професионалните и семейните ни задължения. Много популярно занимание напоследък е изолирането от обичайната градска среда с цел приближаване към себе си, или както се казва, „подреждане на себе си“. Ритрийтът (от англ. retreat – оттегляне, уединение (за молитва също), усамотение) се превръща в основен метод за провеждане на един вид инвентаризация на желанията и потребностите ни. Той е опит
 
да уловим отново смисъла
и да поставим целите на своя живот. Някои предприемат йога ритрийти, други – дзен ритрийти, трети отиват още по-далеч и стават послушници в манастир, като същевременно дават и обет за мълчание.
Друга възможност е т. нар. self retreat (самостоятелен ритрийт). Той е подходящ за всички, които искат да изключат идеологическата или религиозната страна от този процес, за да могат действително да останат насаме със себе си. Лесен е за изпълнение и бихте могли да го осъществите, без да губите време в търсене на подходящ учител за точно тази йога практика например.
 
Просто съм
Оставете компютъра, книгите, телефона, дори часовника зад пределите на ритрийта. Тук не се налага да бързате за никъде или пък да правите нещо под диктовката на точен час. През първите два дни това може да ви донесе известно чувство на дискомфорт – часовникът и особено телефонът създават у нас илюзията, че постоянно контролираме ситуацията. Без това усещане за контрол ще имате чувството, че нещо не е както трябва. Точно както ще се почувствате и без обичайните си задължения, от които сте погълнати всеки ден. Както и без списъка с ежедневните ви задачи, които непрекъснато са в главата ви. Давате ли си сметка, че точно в списъка със задължения включваме и почивката си? Само че оставането насаме със себе си не е просто точка от задълженията за деня, които понякога остават неизпълнени, защото например съседите са прекалено шумни. Преминаването от състоянието „правя“ към състоянието „просто съм“ не е толкова просто. Преди всичко е необходимо да си го позволите. Това е акт на волята, който се съпротивлява на ума. Умът постоянно ще ви напомня какво има да вършите. Според него усамотяването в тишина е напразно губене на време. Списъкът с необходимите неща, когато сте се отдали на уединение, се ограничава до приготвяне на храна и сън. През останалото време вие просто сте насаме със себе си.
Осигурете си например пет свободни дни, за да се опитате спокойно да влезете в състоянието „просто съм“. Може да изпробвате и някои медитативни техники (но само ако те са ви били показани от специалисти), които да ви помогнат да ускорите този процес. Може да правите и всичко друго, което според вас ще усили връзката ви със самите себе си и ще ви помогне да се чуете.
 
Да чуеш тишината
Тишината, на която ние, градските хора, се наслаждаваме в уединение, всъщност е пълна с изключително много звуци. Птичи песни, жужене на насекоми, шумолене на листата на дърветата, шепот на треви, плискане на морски вълни, шум от мотор на рибарска лодка… Да слушате звуците, да ги различавате и да ги отделяте един от друг, напълно съсредоточени в слушането – това е упражнение, което може да заимствате от Джон Кабат-Зин, признат специалист в изучаването на стреса и депресията. Десетминутна концентрация върху звуковете и разпознаването им – пищи чайка, жужи щурче, почуква кълвач… Необходимо е да разделите тази „симфония“ на „партии“, като определите за себе си техните изпълнители, а после отново да съедините звученето на отделните „инструменти“ в цялостно музикално произведение.
Такова слушане може да ни научи да се вслушваме по подобен начин и в своята тревожност, да чуваме собствените си мисли като звуци. Да не ги прогонваме, а да им позволяваме да звучат в главата ни. Упражнението може да бъде полезно на всеки, който е завъртян в кръговрата на натрапчиви преживявания и от чиято глава дълго време не излиза някакъв проблем, който пречи на съня и на покоя. Не позволявайте този поток да ви погълне, а чуйте мислите си и ако е възможно, опитайте се да ги разпознаете – „критикувам, безпокоя се, планирам“. Позволете им
 
да прозвучат и да утихнат
„За да изпитате върху себе си благотворния ефект на тишината, не е необходимо непременно да се отделяте от света за дълго.“ В това е убеден американският психотерапевт и коучър Ерик Майсел.
„През последните 20 години съм работил с много известни писатели, музиканти, актьори и художници. В хода на своята психотерапевтична практика съм стигнал до извода, че понякога ни е достатъчно много малко, за да пробудим у себе си отново творческите си способности. Позволявайте си да оставате на тишина поне по час на ден. Изключете телевизора, отложете четенето, опитайте се да намалите всички шумове около себе си. Успокойте бягането на мислите. И си позволете да бъде тишина. След известно време, когато почувствате, че тишината ви е покорила, че сте се потопили в нея, може най-накрая да си кажете: „Творчески идеи, елате!“ И просто наблюдавайте какво ще се случи по-нататък.“
 
Безшумно ходене
Ходенето пеша ни помага да възстановим контакта с тялото си, да си върнем усещането, че присъстваме в настоящия момент – препоръчват го и психотерапевтите, и йога инструкторите, и лекарите. Обикновено ходим съвсем механично, а мислите ни се унасят толкова надалеч и траят толкова дълго, колкото всъщност ни позволява качеството на пътя. За да подобрите „ефекта на присъствието“ в собственото си тяло и за да се отвлечете от мислите си, концентрирайте се върху ходенето. Йога инструкторите препоръчват да се съсредоточите върху дишането, като го синхронизирате със стъпките. Кинхин – медитативната практика на бавното ходене, която се използва в дзен будизма – предлага да акцентирате вниманието си не толкова върху това, което става в тялото ви, но и да насочите чувствата си върху всичко наоколо – звуците, миризмите, температурата, усещанията за влажността и движението на въздуха.
Открийте прелестта на ходенето по скалисти брегове. То изисква пълна концентрация, защото е необходимо внимателно да избирате къде да стъпите – особено пък ако вървите боси. Обърнете внимание на усещанията си от съприкосновението на краката със земята, как пружинират стъпалата ви, как се напрягат и отпускат мускулите ви. Процесът поглъща абсолютно цялото ви внимание, като ви дава възможност да си отдъхнете от мислите, особено от тревожните. Разбира се, че те продължават да се въртят в главата ви, но са по-скоро фон, а не фокус на вниманието, което в случая е съсредоточено върху самото придвижване.
 
Тихо хранене
В ежедневието обикновено ядем абсолютно механично. Поглъщаме храната, като едновременно с това следим новините или пък преглеждаме електронната си поща, или пък общуваме с приятели. Е, каква възможност ви остава, за да се съсредоточите върху самия процес на хранене?! А за насладата от вкуса на храната и за следене на чувството за насищане въобще не говорим.
Възползвайте се от съветите на един от дзен учителите и го изпробвайте върху себе си. Постарайте се да се храните, без да създавате никакъв шум. Отчупвайте от хляба съвсем тихо, отхапвайте и дъвчете безшумно. Тихо използвайте и приборите за хранене. Практикуването на подобно хранене изисква съсредоточаване върху всяко движение, върху всяка малка хапка, която попада в устата ви. Ще видите, че това упражнение ще ви се стори много полезно.
Упражнението „безшумно хранене“ може с лекота да се практикува на всяко място и по всяко време: в кафене, по време на обяд или на закуска.
 
Седяща медитация
Дзен медитацията на ходенето (кинхин) обикновено се редува със седяща медитация. Нарича се сикантаза – това е още един начин, който помага „просто да бъдем“. Същността на медитацията се изразява в това да обхванем с вниманието възможно по-голям обем от информация, като възприемаме с чувствата: да забелязваме буквално всички звуци, миризми, движението на въздуха, усещанията на собственото ни тяло… Половин час, прекаран в неподвижно стоене с изправен гръб – това е време, призвано да подпомогне стоенето на спирката, наречена „вътрешен диалог“.
Когато мислите бягат далеч от сегашния момент и нашето внимание се носи по следите им, единственото, което трябва да направим, е плавно да върнем вниманието си върху това, което става в тялото ни и в близкото ни обкръжение.
Запазете тишина и пробвайте.

Публикувано в Здраве, Здравна консултация
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР

ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ