Tyxo.bg counter

ЩАСТИЕ ЗА ОТСКОК

Щастие за отскок
 

от Венета МЛАДЕНОВА, психолог

 
януари, 2011 г.
 
 
© Viktor Levi | Dreamstime.com
  
Напоследък все повече хора посещават кабинета ми с категоричното „Много съм нещастен!“ или жадуваното „Искам да съм щастлив!“.
Но общуването ми и с двата вида сочи, че човек няма конкретна представа за щастието по принцип. Още повече пък за неговото си лично щастие и благополучие.
„Нещастниците“ искрено споделят, че завиждат на вечно усмихващите се съседи, на всекидневно доволния от живота техен колега. И постоянно псуват собствения си живот. Разбира се, рядко някой от тях се замисля, че щастието зависи освен от собственото ни непрестанно желание
да променим живота си по същество
и от редица други фактори. Никой от тези нещастни хора не открива причината, заради която да се почувства истински щастлив. Обикновено твърдят, че домът им и бездруго си е крепост, работата е неизбежна и понякога досадна необходимост, а децата така или иначе си ги радват. Всичките те като че ли постоянно забравят, че има достатъчно на брой хора, за които понятието „дом“ не съществува – това да се прибират всеки ден на едно и също място, което те самите да отключват и заключват, е постоянен мираж. Забравят също, че има хора, които години наред търсят работа, за която се молят да им носи поне пари за насъщния. Забравят за огромния брой семейства, които си лягат вечер и се събуждат сутрин с мисълта да си имат свое дете, но продължават да нямат.
Американският психолог Хенри Хелсън твърди, че колкото по-ниски са очакванията ни от живота, толкова по-щастливи сме и обратно – колкото по-високи очаквания имаме, толкова по-недоволни сме от живота си.
Лошото е, че искаме или не, бързо попадаме в омагьосан кръг – колкото по-щастливи сме в момента, толкова повече бетонираме бъдещото си усещане за нещастност. Подготвяме почвата за нея с още по-големи и по-големи очаквания, които в един момент стават непосилно осъществими. По тази причина
бързо забогателите са постоянно нещастни
защото след огромната спечелена сума степента на очакванията им рязко се покачва и трудно в живота им след това се случва нещо, което да отговори на тези очаквания. Инвалидите пък и хората с тежки хронични заболявания – тъкмо обратното. Недъгът постоянно ги измъчва и те започват да очакват прекалено малко от живота и когато им се случи нещо добро, те са на седмото небе от щастие.
В групата на безумно щастливите попадат и децата – просто защото не са се превърнали в постоянно недоволни и мрънкащи възрастни. За тях това да бъдат изведени на разходка навън е истински празник. А пък това да получат малка гумена играчка без повод е причина да се чувстват щастливи през целия ден, че дори и през следващите. Това, разбира се, до онзи ден, в който очакванията им ще започнат да растат и да растат… Но не забравяйте – със сигурност с помощта на родителите. Защото колкото по-скъпи стават подаръците за детето, толкова повече започва да очаква то и да не харесва онова, което е получило. Ако, когато то е било на 2 години, сте му подарили огромна кола с дистанционно управление, на 4 – мобилен телефон, на 10 – скутер, то когато стане на 15, трябва да се готвите да подарите джип или ключа от собствения си апартамент. И бъдете сигурни, че каквото и друго по-евтино да му поднесете, трудно ще го зарадвате.
Психологът Селигман сочи и още две причини за щастието –
оптимистичната нагласа
към живота, която освен от майката се „наследява“ и от първия учител, и умението да се поставя смислов акцент, около който да организираме живота си. Правило ли ви е впечатление как отдадените на продължително подготвян научен труд съсухрени дядовци са щастливи с вехтото си палто и с ботушите си отпреди десет години, а инструкторите по йога са доволни от всеки жест, който животът прави към тях?!
Изследвания, провеждани върху щастливи хора, показват, че всички те притежават сравнително сходни качества. Всички имат твърде висока самооценка и ни най-малко не се влияят от мнението на другите за тях. Това са хора без предразсъдъци, които не се страхуват да живеят живота си така, както им си живее. Разбира се, без да вредят на другите. Всичките те
умеят да си сътрудничат
с други хора, общителни са и проявяват необходимата етичност към останалите, с които съдбата ги среща. И най-важното – сами управляват действията си. Не очакват някой да ги наставлява, надзирава или вкарва в правия път. Щастливците нямат усещане, че са различни. За тях преследването на щастието никога не е самоцел. Искате да сте като тях? Пробвайте да изпълните следните няколко заръки.
 
1. Правете разлика между смътното преследване на някакво имагинерно щастие и преследването на важна житейска цел, която със сигурност ще направи живота ви по-смислен. Осъзнайте тази разлика.
2. Не насищайте ежедневието си само с приятни занимания, защото много скоро няма да можете да ги оценявате като такива. Неприятните емоции служат да отличим и оценим по достойнство приятните. Ако търсите само удоволствията и пренебрегвате трудностите, постоянно ще бъдете недоволни, търсещи и… нещастни.
3. Не се вглеждайте в и не преувеличавайте проблемите. Те са част от живота. Идват и си отиват.
4. Не се страхувайте от старостта и смъртта. Не е толкова трудно за изпълнение, ако всеки ден си го налагате. Смъртта е част от живота. Само този, който живее пълноценно, умира спокойно.
5. Помнете, че интелектът е обратно пропорционален на благополучието. Затова четете умерено, забавлявайте се умерено, очаквайте, но пак умерено и… бъдете щастливи. Изключително! 

Публикувано в Здраве, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ