Tyxo.bg counter

Как да минаваш между снежинките

Или за опасностите и романтиката на зимата с Краси СТОЯНОВ

 
от Мирослава ИВАНОВА
Снимки "Споделени върхове"
 
декември, 2011 г.
 
Краси Стоянов
 
Снегът не вали, а пада. После изведнъж вятърът започва да го премята във виелица. „Изпепелява“ стъпките на човека пред вас. Студ, тъмнина, умора. Защо тръгнахте? Сега дори няма как да се върнете. Защо не се вслушахте в предупреждението на стария хижар? Не знам дали някога сте били изложени на реална опасност, но не забравяйте, че планината има труден характер, проявява го остро особено през зимата и предупреждението може да бъде най-голямата помощ.
 
Краси Стоянов е от онези прелетни птици сред планинарите, които следват зимата. Когато в България е лято, той е в Памир или поне в Алпите. Търси високата планина, заснежените склонове, зимата. Старае се да върши нещо значимо. Да се изкатери някъде, да се спусне със ски отнякъде (впрочем той прави единственото българско слизане със ски от Маккинли в Аляска, спускал се е със ски от връх Ленин в Памир). Воден от тези си стремежи, сега се спуска директно между шамарите с едно иначе прекрасно начинание.
Той смята, че както в целия нормален свят, така и в България пистовото спасяване трябва да се отдели от планинското. Затова активно се е заел със създаването на
 
Пистова спасителна служба
В момента тече сертифицирането на програмата, по която ще се обучават пистовите спасители. Стоянов има намерение да си партнира активно с различни организации, няма претенции да бъде единствен в това, което прави, напротив, иска тази дейност да бъде сложена на конкурентна основа. Според него планинските спасители не са достатъчно мотивирани. Краси иска да подготвя хора, които да бъдат наемани от концесионерите на ски-комплексите и в крайна сметка да бъдат в помощ на любителите на зимните спортове. От това следва, че Пистовата спасителна служба ще действа в курортите, а планинската спасителна служба ще остане да функционира във високата планина.
Обучението на пистовите спасители ще бъде базирано върху сериозни входящи тестове и съпътствано с още по-сериозни изпити. Свидетелствата ще се издават от комисия, съставена от независими експерти. Практиката ще включва каране на ски по трудни терени, оказване на адекватна долекарска помощ, спускане на пострадал с моторна шейна и пр. Краси ми обяснява, че обучението на планинските спасители отнема цели две години – период, който той определя като твърде дълъг за днешния динамичен свят.
На устата ми е да се пошегувам, че това ще бъдат нещо като гларуси, но със ски и зимна екипировка. Но знам, че не трябва да дразня професионалистите. Всеки е чувствителен по отношение на професията, която упражнява. А трудът на пистовия спасител не е лек. При тежки атмосферни условия и непрекъснат риск. Впрочем хората, които отиват да карат ски или сноуборд в планината, не ги забелязват и изобщо не си дават сметка за тези неща.
 
Цепнатина. Една от опасностите на високата планина
 
Краси предварително знае, че ще повлече лавина от най-различни пречки и недоволства, защото, както сам казва:
 
„Искам да наруша статуквото“
Колкото и да се пали, не ми се струва, че е тръгнал на война с планинската спасителна служба. Краси Стоянов е дългогодишен песесар – от онези, за които казваха: „Спасяват, без да съдят и без да питат къде са тръгнали тези хора без екипировка и без подготовка.“
Подканям го да се опита да определи най-важите съвети за безопасност в планината. А той ми отговаря, че няма важни и маловажни. Че са много нещата, които трябва да се спазят предварително, и едва ли ще може да изброи всички, но може да опита.
Грижете се за физическата си активност. Не е необходимо да тренирате за световни рекорди, но е необходимо да се чувствате физически добре. Можете да го постигнете дори с разходки в парка, стига да ги практикувате ежедневно. Съботно-неделните по-сериозни натоварвания, които хората правят, не са най-доброто нещо за организма. Тренирайте в досег с природата. Отоплените фитнес салони не са най-доброто място за подготовка за среща с планината.
Отделяйте средства за качествена екипировка, но не разчитайте само на нея. Топли дрехи. Шапка, очила, ръкавици, добри обувки, гети, котки (и най-добрите обувки не помагат срещу леда).
Слънцезащитна козметика – и през зимата, и през лятото. Изгарянията са почти равносилни.
Записвайте си телефоните на приятели, които могат да ви помогнат. Помнете телефона 112.
Свикнете да ходите с щеки. С щеки тялото вече има четири опорни точни, оттам и енергията, която отива за преодоляването на трудностите по даден терен, се разпределя върху четири точки.
Обърнете внимание на хранителния си режим. Течностите и въглехидратите за задължителни.
Информирайте се за температурата и снежните условия, както и за маршрута. Колко часа отнема придвижването от началната до крайната точка. Определете пунктовете за почивка.
Добре е да познавате принципната конфигурация на терена, за да можете през зимата да направите преценка, дали мястото е лавиноопасно. Температура, наклон на склона, слънчево греене, посока и сила на вятъра – всички тези неща правят картината, която може да позволи да се определи степента на лавинна безопасност.
 
„Прашната лавина е от най-бързите“
Това съм запомнила от един познат планинар и така с Краси събаряме разговора към лавините. Знам, че ако попаднете в лавина от пръхкав сняг, вдигната яка и шал или кърпа през устата могат да ви спасят. В такава лавина дробовете се пълнят много бързо с фин снежен прашец, който може да ви задуши. Ако попаднете във водовъртежа на мокър сняг – той буквално ще ви смаже с тежестта си. При добро стечение на обстоятелствата можете да попаднете между снежни блокове, където има въздух, и да живеете дълго време, стига да нямате животозастрашаващи наранявания. Лавината може да се провокира от човек, от наклона на склона или от вятъра, а може и от комбинацията от всички тези неща. Това е, което долу-горе знам за лавините, които съм гледала само във филми. „Почти нищо не може да се направи, когато попаднеш в лавина“ – поклаща глава Краси. Млъквам бързо, защото знам, че само през последната година човекът пред мен е изгубил един близък приятел, попаднал в лавина, а друг се е отървал. Питам го как понася лошите вести, които много често пристигат от планината точно през зимата. „Пред другите се държиш… Но останеш ли сам – става страшно. Трудно се понася загубата на приятел.“
Сменям рязко посоката и го питам кой е
 
Фирнован (втвърден, заледен) сняг
 
най-прекрасният му зимен момент
„Много са, но сега си спомням един. Беше зимата на 1991 г., която беше много гладна. Заради една спасителна акция бяхме на хижа „Бенковски“ над Рибарица. Едната вечер имахме почивка и с едно приятелче решихме да се качим на връх Вежен и да се спуснем надолу със ски. Имаше страхотен сняг – метър и половина. В горната част гората е борова, в по-ниската – букова. Целият горски пояс на района е осеян с овчарски колиби, които бяха затрупани със сняг. Ние със ските минавахме през покривите, скачахме и след два-три метра се приземявахме. Покривът играе ролята на шанца – падаш долу и продължаваш в гората. Беше супер. Беше нещо невероятно.“  

Публикувано в Да поговорим, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ