Tyxo.bg counter

2 жени под 1 мишница

 
2 жени под 1 мишница
 
от Ина Илиева, клиничен психолог и психотерапевт
 
март, 2009
 
 
„Eдин мъж обича всички жени,
ако не е обичал една-единствена.“
 
Оги не ми е пациент, а приятел. Наскоро ме помоли да се срещнем, за да поговорим. Любовницата му го беше напуснала, а жена му заради лошо стечение на обстоятелствата разбрала за това. Нали си представяте какво преживява Оги в момента?
– Не искам да го наричам „изневяра“! – започна Огнян.
– А как да го наречем? – спокойно попитах аз.
– В думата „изневяра“ има нещо подло. Аз наистина обичам и двете. Не съм лишил жена си от нищо. Ти знаеш – грижа се за дома, не се държа тъпо с нея… Просто другата жена ми дава нещо по-различно…
 Усетих, че чисто по женски се солидаризирам с жена му. Не бях права. Той не беше дошъл при мен, за да го упреквам. Беше объркан.
Огнян и Мария живеят заедно от 15 години. Без брак. Но той винаги я нарича „жена ми“. В началото Мария искаше да подпишат, но той ентусиазирано бранеше своята философия за любовта, свободата и „остарелите неадекватни норми на моногамната култура“.
– Мъжът изначално е ловец – уверено продължи Оги. – Жените не могат да разберат, че за нас е въпрос на чест да гоним самките, за да ги уловим. Това ни е заложено генетично.
– Ние всички сме „ловци“. Търсим да „уловим“ най-подходящия партньор и като го хванем, после следва да го „опитомим“, както казва Екзюпери. До един момент всички сме полигамни, защото търсим. И после се укротяваме в комфорта на трайната връзка. Но този комфорт не ни се дава наготово. Сами трябва да си го създадем чрез шлифоване на отношенията си.
– Жените сте по тази част. Ние, мъжете, имаме по-малко изисквания към връзката и може би затова и не се вкопчваме в една, а гледаме и настрани.
– Е, доста жени също имат паралелни връзки. Но като че ли мъжките изневери са по-лесно разкриваеми от женските. Може би защото ние, жените, сме по-интуитивни, по-сензитивни.
– Ами, аз затова ги обичам жените. Всичките!  
 
 

Снимка © Geo Martinez – 123rf.com

 
Усмихнахме се и двамата.
– И какво мислиш да правиш сега?
– Не знам. Не мога да загубя Мария. А не знам как да си я върна. Да є обещая, че това няма да се повтори, е смешно Винаги съм отстоявал свободата в отношенията. И често съм є казвал: „Няма значение какво е моето отношение към другите жени. Ти си моята избраница. Където и да отида, ще се връщам при теб.“ В интерес на истината, толкова рядко съм се възползвал от тази своя свобода, че дори е смешно колко усилия съм направил, за да се боря за нея. Но, разбираш ли, свободата да мога да се проявявам като мъж, да бъда харесван и желан, е като въздуха и водата за мен. Мобилизира ме, зарежда ме с енергия, прави ме жив и уверен. Като допинг е! И не чувствам изтощение. Мисля, че мога да дам любов на двеста жени едновременно.
Беше толкова разпален, така по детски яростно бранеше своята потребност, с такава искрена страст, че аз се обърках малко. Вярвах му, но разбирах, че зад тази страст най-вероятно се крие комплекс.
– Влагаш много емоции в тази тема. Може би си струва да разбереш защо – продължих аз.
– Възможно е, но сега какво да правя с Мария?
– Не знам. Държиш ли на нея?
– Държа, разбира се. Децата си сме правили с любов. Дом сме градили заедно. Може ли с лека ръка да се разруши всичко?
– Не те питам за дома и децата. Държиш ли на нея? Може да ти е омръзнала, да не те привлича сексуално…
– Хм, напоследък тя се поизостави. Преди държеше повече на външния си вид. Правеше се красива заради мен. Сега се е отдала на работата и на децата. Веднъж є казах: „Мило, искам тази вечер да си красива като богиня.“ А тя ми отговори: „За да си навия косата с маша, ми трябва половин час. Знаеш ли в колко ще вечеряме, ако вечеряш с богиня?“ И на мен ми се отщя. Хвана ме яд обаче. Вечерята ли е най-важна?!
– Да, гадничко! Но доколкото я познавам, тя не е циник. Напротив, доста фин човек е. И това ме кара да мисля, че в думите є има нещо друго и то не е свързано с часа на вечерята. Може би си струва да потърсиш какво е то. Може да го е казвала и друг път, но да не е стигало до теб. Пък и за да оцелеят връзките ни до времето, когато „няма да ни е до това“, трябва да се научим да обичаме и обикновената жена, а не само богинята.
– Снежана също ми липсва. Привързах се към нея. Тя пък ми даваше други неща. Също много ценни за мен. Бил съм истински с нея. Не съм я лъгал. Но още в самото начало я предупредих, че съм женен и нямам намерение да развалям семейството си. И че тя не може да разчита на мен.
– Така ли точно є каза, че „не може да разчита на теб“?
– Не точно така, но смисълът е точно този.
– Тоест от самото начало ти знаеш, че тя не може да разчита на теб.
– Да създам с нея семейство, де. Във всяко друго отношение може. Ако нещо трябва да се ремонтира, да се урежда…
– За тези услуги се плаща на някого. Единственото, което не може да свърши никой друг освен човека, когото обичаш, е просто да е с теб.
– Какво значи „да е с теб“? Денонощно да съм залепен за нея?!
 И двамата замълчахме. Той беше ужасно изнервен. След известно време аз продължих.
 – Защо, защо не можеш да си със Снежана? Тя те напуска заради това.
– Господи, какво означава да съм с нея? Аз съм с нея!
– Тя къде беше на Нова година?
– С брат си и с неговата компания.
– С кого беше? – направих се, че не съм чула аз.
– С брат си.
– Аз не бих искала да съм с брат си на празниците, когато обичам един мъж и той също ме обича. А ти с кого беше на същата тази Нова година? С жена си, нали? Сега разбираш ли за какво става въпрос? За същото става въпрос и през уикендите, когато ти си при семейството си. За това става въпрос вечер, когато ти вечеряш с жена си. И през отпуската ти, когато се разхождаш крадешком по плажа, за да говориш тайно със Снежана по телефона. Още ли ще ми говориш, че можеш да обичаш поравно? Че сърцето ти е толкова голямо, че има любов не за две, а за двеста жени?
– Аз не съм я заблуждавал! – почти извика той.
– Ти не си. Сърцето я е заблудило. Тя може да е приемала тази ситуация, докато не е усетила горчивия є вкус. И когато го е усетила, е разбрала, че това не се преглъща.
Настъпи мълчание. Оги го наруши пръв.
– Ами, сигурно е права за себе си – каза замислен той, разтривайки с пръсти слепоочията си. – Само едно не разбирам: как при едни и същи условия едни връзки оцеляват, а други – не.
– Всеки човек се „скачва“ по различен начин с друг човек. Всяко „скачване“ се осъществява чрез много валенции. Това са особеностите на двамата партньори, обстоятелства, социални, икономически, религиозни, нравствени влияния, съвпадане на потребностите… Всичко това създава неизброимо множество комбинации и видове връзки между двама души. Няма две еднакви двойки. Няма две еднакви любови. Затова едни връзки оцеляват, а други – не, в относително еднакви условия. Именно начинът на „скачване“ с партньора е една от причините, поради която едни хора могат да създават няколко връзки паралелно, а други – не. Някои се „скачват“ така, че не им остават свободни валенции. А при други винаги остават.
– Това означава ли, че като съм си оставил свободни валенции, давам по-малко във връзките си?
– Не точно. Зависи какво очаква да получи партньорката ти от теб. Ако любовницата ти е семейна и иска да празнува Коледа със семейството си, ти ще си идеалният любовник за нея. Ако жена ти иска да є позволиш тази вечер да бъде богиня, като вземеш децата от детската градина, пуснеш пералнята и приготвиш масата за вечеря, то тогава не си идеалният партньор, защото не го предлагаш.
– Да, да, така е, но какво да правя сега с Мария?
– Нямам идея. Аз на твое място бих направила оценка на това, колко „струва“ тя за мен без апартамента и децата. И ако „струва“ достатъчно, бих опитала да се излекувам от… допинга. Ако не, бих направила усилие да не я наранявам, унижавам или обиждам дори по косвен начин, като спазвам „консервативния морал на моногамната култура“.
– И все пак това е един фалшив морал!
– Приеми тогава, че има два вида морал – единият ни забранява да вършим зло, а другият ни повелява да вършим добро.
Публикувано в Здраве, Часът на психотерапевта
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ