Ад, Данте Алигиери

Ако има произведение, чието присъствие в европейския литературен канон се приема за абсолютно неоспоримо, това е „Божествена комедия“.

По случай 700 години от рождението на Данте издателство „Колибри“ предлага на българските читатели  нов поетически превод на „Ад“, първата и най-популярна част от епичната поема. Изданието в превод на поета Кирил Кадийски, оформено с илюстрации на Сандро Ботичели и калиграфия на Костадин Кокаланов, ни доближава до смисловите и естетически висоти на великото произведение. Премиерата ще се състои на 3 юни от 19:00 ч. в Casa Libri.

 „Ад (360 стр., цена: 42 лв., твърди корици) е първата част от „Божествена комедия“, следвана от „Чистилище“ и „Рай“. В нея се описва свръхестественото пътуване на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория „Божествена комедия“ представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха.  Докато пише своята творба, Данте гради и обогатява литературния италиански език. В много случаи той създава нови думи, за да даде израз на страховитите си видения, неподатливи на наличните към момента езикови възможности. Сложната, центробежна иносказателност на поемата се проявява още в началната песен на „Ад“.

Най-ранният превод на произведението на български датира от 1906 г. и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на миналия век да звучи архаично и на места дори да е неразбираем, този първи превод със статут на литературен паметник се издава и преиздава в продължение на повече от 100 години. След Константин Величков са правени и други опити, като тези на Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и на още неколцина други, но макар и по-разбираеми за съвременния читател, те не успяват да изместят своя именит предшественик. В лицето на поета Кирил Кадийски, емблематична фигура в българската поезия и най-превежданият български поет в чужбина, великият флорентинец намери своя талантлив интерпретатор, който да накара речта му да резонира със силата на оригинала, сякаш Данте проговори на български, каквото беше усещането за сонетите на Шекспир, претворени от него.

В предговора си към настоящото издание, озаглавен „Данте и „Ад“ седем века по-късно“, професор Клео Протохристова казва: „За легитимацията на подобна инициатива работи, разбира се,  името на нейния изпълнител, но не по-малко убедителен аргумент предлага разбирането, че измежду най-сигурните атестати за богатството на една национална култура е постоянното й общуване с „големите книги“ на световната литература…

Отвъд мотивите на начинанието остава демонстрацията на безпрецедентно версификационно изящество – виртуозно транспониране на превъзходните римни секвенции на оригинала, което отваря нови хоризонти и за българското римотворчество, насищане на стиха с вокали, което го доближава до песенността на италианския език, както и невиждано уподобяване на „сладостния нов стил“, оползотворен от Данте и култивиран до съвършенство в неговата поема. Всичко това прави за първи път възможен един не просто незатруднен, но и удоволствен прочит на „Ад“, в който читателят може да се потопи, отдавайки се на динамиката, ритъма и благозвучието на текста.“

Да предложи истинска поезия, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – тъкмо това е амбицията на този нов превод на „Ад“. За да възпроизведе възможно най-точно ритъма на Дантевата творба, Кирил Кадийски следва оригиналния петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, разработена от Данте, която той довежда до съвършенство и която е истинският двигател на повествованието. В своята поетическа версия, съблюдавайки ритъма и т. нар. „тройна рима“ (terza rima) на оригинала, Кадийски ни позволява да преоткрием словесната красота, изобретателната сила и съвременното звучене на този шедьовър.

Данте Алигиери е италиански поет, писател, мислител и политически деец, роден във Флоренция през 1265 г. и починал в Равена през 1321 година. Произхожда от видно флорентинско семейство, изиграло важна роля в живота на града. След възшествието на черните гвелфи Данте е осъден и принуден да напусне родния си град. По време на изгнанието си написва „Божествена комедия“, смятана за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо произведение за развитието на съвременния италиански език. Наред с Петрарка и Бокачо Данте налага тосканския диалект като литературен език. Наричан е „баща на италианския език“ и „Върховният поет“ (il Sommo Poeta).