„Зависимост“ към алкохолика
юни, 2010 г
Как могат да страдат от алкохолизма хора, които не близват и капка концентрат?! Какво се случва, когато се събереш с един човек, а алкохолът го превърне в друг… Животът в двойка с човек, подвластен на зависимост, е тежък. Това означава ежедневен труд и грижи, надежди и страхове, нежност и отчуждение.
© Nikola Spasenoski – 123rf.com
Ако вече сте направили своя избор, няма как да оставите любимия човек сам в неговото страдание. Важното е да избегнете опасностите, които са по петите на близките на алкохолиците.
„В началото на връзката ни ние обичахме да се разхождаме по улиците с бутилка вино или бира, опиянени от любов. Това толкова ми харесваше в началото. Казвах си – това е любовта. А Лили – тя ми се струваше най-жизнерадостният човек, на когото бих могъл да попадна. Непрекъснато танцуваше, пееше, смееше се.“
Но едно е поведението на младото момиче, което се държи като всички останали девойки на неговата възраст, съвсем друго е поведението на момиче, в което прозира нещо различно от обикновената жизнерадост на младостта.
„Когато сега ходим на гости, аз уж на шега є налагам ограничение за алкохола – тя ме гледа и се държи с мен, сякаш съм най-големият є враг. Не исках да повярвам, че моята жена е алкохолик. Срамувам се от това и ми е тъжно, но е факт.“
За 15 години брак Антон неведнъж е бил принуден да се мъкне със своята съпруга Лили по клубове и в компании на хора, които обичат да пият.
„Живеем в кооперация, в която няма асансьор, и често ми се налага да мъкна Димитър до петия етаж. Много пъти ми се е искало да го оставя да спи на пейката пред блока, но са ме възпирали срамът от съседите и големият страх, че може да измръзне или направо да умре там, долу, на пейката. В такива моменти впрягам всичките си сили и започвам да го мъкна нагоре по стълбите.“
34-годишната Елена говори за това спокойно. Като жена, която дълго време е мислила върху тези въпроси. Мъжът є е трезвен много рядко, но тя не го напуска и не мисли да го напуска. Без нея Димитър ще пропадне съвсем и наистина ще се погуби.
„Той е много талантлив. Пише прекрасни текстове и музика за песни. Сега вече почти не го прави, но когато се оженихме, непрекъснато измисляше песни и ги посвещаваше на мен. Бяха добри. Понякога му ги пея и се опитвам чрез тях да го върна в онези времена. Искам да му внуша колко хубаво си живеехме тогава, когато той не пиеше толкова много. Само че той непрекъснато крещи „Млъкни!“ и започва да хвърля разни неща. Превръща се в друг човек – зъл, жесток, способен на всичко лошо.“
Много жени и мъже могат да се подпишат под тези истории. Много семейства не издържат на алкохолното изпитание и се разпадат. Има обаче двойки, в които
другият не изоставя алкохолика
– остава редом с него, и ежедневно си задават въпроса „Как да є/му помогна? Какво да направя, за да върна любимия човек отново към пълноценния живот?“.
За жалост няма универсален отговор на този въпрос. Съществуват обаче няколко модела на поведение, които дават възможност да бъдете до любимия човек в неговото страдание и да му помогнете да не се съсипе съвсем.
Помогни си сам
Когато човекът сам не желае да се справи с проблема, опитите на другите да се борят с неговата зависимост са напразни. Той сам знае, че неговият начин на живот е разрушителен, и атаките на близките допълнително го карат да се скрие от света чрез пиянството.
Алкохоликът посяга към чашката по силата на различни причини, които го правят зависим. Дори тези причини да са известни и съвсем ясно формулирани, не е възможно да настъпи мигновено преориентиране към здравословен начин на живот и причините да се изкоренят като с магическа пръчка. Алкохоликът сам трябва да стигне до решението да изостави пиенето, а близките му трябва да изчакат този момент и да бъдат готови за мига, в който той ще започне лечение. През това време те могат да свършат своята работа, като се сдобият с информация за клиниките за лечение. Могат също така да издирят координатите на дружествата на анонимните алкохолици и да проучат къде се предлагат най-добрите условия. Това не означава, че близките трябва да запишат алкохолика. Това е акт, който зависимият трябва да направи сам. Близките могат да помогнат, като го придружат, а после – като го подкрепят на всеки етап от лечението.
Всичко това означава, че трябва да се опитат да посрещат без паника пристъпите на рецидивите на болестта. Когато съпровождате любимия си човек по пътя на неговото лечение, не бива да забравяте за себе си.
За да бъдете рамо до рамо с алкохолик, са ви необходими много сили. Постоянното притеснение, че партньорът ви би възвърнал предишното критично си състояние, може да разруши собственото ви здраве – както душевното, така и физическото.
Не го принуждавайте да признава болестта си
Причините, които принуждават хората да посягат към алкохола, са много. Това могат да бъдат генетична предразположеност, нездрави отношения в семейството, както и влиянието на околните. Механизмът на развиването на зависимост е сложен. Ние обаче сме склонни да обясняваме зависимостта с максимално прости понятия. Внушаваме си, че партньорът ни просто е със слаба воля и е достатъчно да му скрием бутилката. Тези разсъждения и тези обяснения отклоняват близките от сложността на проблема и ги предпазват от негативни емоции. С това желание да се защитят се обяснява и неистовият стремеж на близките да накарат алкохолика да си признае, че е алкохолик.
„В един момент започнах да давам на Димитър да чете статии за алкохолизма. Струваше ми се, че ако той признае, че е алкохолик, ако произнесе тази дума, всичко ще тръгне по друг начин. През цялото време се опитвах да го накарам да каже на глас думата, в отговор на което той пиеше все повече и повече.“ (Елена)
Прието е да се мисли, че алкохоликът просто е длъжен да си даде сметка за своите проблеми и да престане да лъже себе си и другите. А всъщност той не се лъже, нито лъже другите.
просто се защитава
Човекът, който страда от алкохолизъм, има право да не желае да го свеждат до етикета „алкохолик“ и да се вторачват непрекъснато в личното му пространство. Това би накарало зависимия партньор да се почувства унижен и да се отърве от неприятното чувство по обичайния начин – с пиене.
Емоционалната атмосфера в едно семейството е един от главните фактори, които влияят на желанието на човека да пие.
„Положих много усилия, за да освободя Лили от много от домашните є задължения. Разчитах, че като има повече свободно време, тя ще си намери някакво интересно занимание или хоби. Но нещата станаха още по-тежки. Тя се прибираше вкъщи пияна и започваше да крещи: „Не съм ти нужна. Ти ме ненавиждаш! Дори не ми позволяваш да ти измия чиниите.“ (Антон)
Ситуацията може да бъде още по-сложна. Драмата е изгодна за тези, които я преживяват. Жената или мъжът на алкохолика не осъзнават това, но те всъщност са
привлечени от ролята на жертва
– от възможността да бъдат болногледачи. Освен това мисълта за собствената значимост в живота на партньора може да направи така, че непиещият съпруг да провокира алкохолика в периода на въздържание, като например му обръща внимание върху отдела с вина в магазина или пък като оставя бутилка в хладилника.
„Ужасно е, когато Димитър пие. Но когато дълго не е пил, аз започвам да се чувствам странно. Мъжът ми се занимава с работата си, а на мен ми се освобождава много време, защото не съм заета с него и разправиите, които избухват винаги, когато той е пиян.“ (Елена)
Да го върнете към живота
Вие искате да отнемете на алкохолика целия му свят, но какво ще му дадете в замяна? Следва да му предложите други варианти на мястото на времето, което той е прекарвал с бутилката – посещение на кино, срещи с приятели, пътешествия. Вместо за алкохола препоръчително е да говорите с партньора си за своите чувства, пък дори те да са безсилие и негодувание.
Не е лесно обаче да престанете да играете играта на алкохолика.
„Като оставих Лили сама да се бори със страстта си към пиенето, се чувствах виновен, че съм я изоставил в беда. Но ако не бях прекратил играта „Ти пиеш, аз те спасявам“, тя нямаше да намери „спасителните пояси“, с чиято помощ да се измъкне от зависимостта си от алкохола.“ (Антон)
Приемете го непиещ
Уви, въздържанието от спиртните напитки все още не означава край на трудностите. Дори партньорът на алкохолика дълго да е чакал този момент, той може да се окаже неподготвен да се срещне с личността, която до този момент се е криела зад бутилката.
„В един момент Димитър реши твърдо да спре с пиенето. Това не продължи дълго, но помня колко неприятен стана той тогава – заядлив, мърморещ, с вечно недоволно изражение. Не ми се прибираше от работа вкъщи.“ (Елена)
Лошото настроение не е единствената неприятна промяна, която настъпва в поведението на оставения на „сухо“ алкохолик, и трябва да бъдем готови за това.
Лишен от постоянно внимание, човекът, който е престанал да пие, започва да
привлича вниманието с други методи
Например със скандали в семейството и на работното място. Можете да помогнете на своя близък човек да се адаптира към новия си безалкохолен живот, като му помогнете отново да намери себе си в обществото и семейството. И ако по-рано му е била отредена ролята на алкохолик, то с началото на въздържанието този човек трябва да бъде възстановен в ролята на съпруг, колега или родител, за да може отново да се възцари равновесието му, но вече в нормалния, здрав живот.
.jpg)
© Nikola Bilic – 123rf.com
Как да разпознаем алкохолизма
Заболяването не се дефинира на базата на количеството изпит алкохол. Много хора периодично приемат относително голямо количество алкохол, но не са алкохолици. Въпросът е в
качеството на отношенията между човека и алкохола
Ако те са отношения на зависимост, тогава човекът е алкохолик.
Зависимостта е психологическа връзка, която подчинява човека на нещо, което го разрушава – алкохол, наркотици, хазартни игри, работа, друг човек.
Ето някои от най-често срещаните признаци на алкохолизма. Ако забележите проявлението на който и да било от тях, можете да се усъмните, че болестта е в начален стадий.
►Алкохолът се приема често в големи количества или в течение на прекалено дълго време, отколкото човекът възнамерява първоначално.
►Въпреки сериозното желание на човека да намали консумацията на алкохол той вече има няколко неуспешни опита зад гърба си да направи това.
►Човек отделя много време на занимания, които са свързани с намирането и консумацията на алкохол.
►Към чашката човек посяга, когато е длъжен да изпълни поет ангажимент, да свърши работа, когато е под напрежение и т.н.
►Човекът продължава да пие независимо от предизвиканите от този акт проблеми (семейни скандали, депресии, влошаване на стари заболявания, проблеми в работата).
►Изпитване на потребност от увеличаване на дозата, за да бъде постигнато състояние на опиянение.
►Прием на алкохол за облекчаване на махмурлука или с цел да се избегнат симптомите на абстиненция.
© Orlando Rosu – 123rf.com
Да носиш кръста
Желанието да пиеш и желанието да живееш с алкохолик са явления, които са сходни едно с друго. В основата им лежи недостигът на нещо важно за човека.
Защо хората свързват живота си с алкохолици
въпреки че знаят за тяхната склонност към алкохола? Човек се стреми към това, от което се нуждае. В началото на запознанството той може да чуе от любимия „Не мога да живея без теб“. Да чуеш нещо такова, е наистина приятно, защото те кара да се чувстваш значим и всемогъщ, но по своята същност това е шантаж: „Ако ме изоставиш, аз ще умра.“
Личността на човека, който изрича това, изначално е склонна към развиване на зависимости. Той изпитва потребност някой постоянно да го води през живота и да го спасява. Фразата „Ти ме спасяваш“ се превръща в основна за него. Ако пък спасителят реши да остави алкохолика, има опасност самият той да престане да се изживява като герой. Или може би като жертва? Защото животът с алкохолик дава повод хем за жалване пред околните (Много ми е тежко да живея с този човек!), хем за получаване на порция възхищение (Леле, какъв герой/героиня е този/тази мъж/жена. Не всеки може да живее с алкохолик!).
У нас вече има много самотни жени и поради тази причина пък
жените на алкохолици
трудно биха сменили своя статус. „Да носиш кръста“ – това е по своята същност мъченически път, който удовлетворява потребността от реализация. А мисълта „Никой освен мен не може да направи това“ кара „мъчениците спасители“ да се чувстват всемогъщи. Но способен ли е такъв съпруг да помогне на зависимия, след като по всичко изглежда, че и той самият е зависим? Партньорите на алкохолици често подсъзнателно са заинтересувани техният съпруг или съпруга да продължават да пият и затова на практика и двамата се нуждаят от помощта на специалист. Само ако партньорът на алкохолика не вижда смисъл в такива отношения и ако не изпитва нужда да се доказва, изживявайки се като мъченик и спасител, само тогава той е способен действително да помогне на любимия си. Особено на етапа, когато алкохоликът се срамува от проблемите си с алкохола. Тогава е важно да му внушите, че неговата тяга към алкохола разрушава най-ценните неща в живота му– здравето, работата, печеленето на пари, общуването, живота на децата му.