АЛЮР

Грациозност, излъчване, изящество на движението… Дори да продължим определенията от този порядък, в българския език няма да намерим дума, която да превежда точно френската allure. Алюр е качество, което се разпознава мигновено, възхищава всички и… остава загадка. Защо едни от нас го имат, а други – не? И възможно ли е то да бъде научено?

Това „нещо“ е неотразимо и удивително и веднага привлича погледа. Невъзможно е да не усетиш присъствието му, но и да го опишеш е също толкова невъзможно. За историка на модата Франсоа Бодо, автор на книгата „Женският алюр“, понятието „означава всичко и абсолютно не се поддава на разшифроване“. За повече яснота в своята книга той публикува фотографии на жени с алюр: Коко Шанел, Джаки Кенеди, Ава Гарднър, Кейт Мос, Инес де ла Фесанж, Одри Хепбърн, Палома Пикасо… Авторът доказва – тайнственият алюр е

И внимание! Алюр не е синоним на женственост (господин Бодо е автор и на книгата „Мъжкият алюр“).

Световно признатият майстор на стила Карл Лагерфелд пък говори за алюра като за нещо „несъзнателно, естествено, изискано и фино“. За артдиректора на модна къща „Шанел“ да притежаваш алюр означава „да си в съгласие със себе си, да излъчваш увереност без претенциозност и да останеш непринуден без каквито и да било усилия“. Красивата дреха може да подчертае това качество, но тя не е най-главното. „Алюр е нещо повече от красота, макар че и тя не е излишна. Алюрът е и стойката на главата, маниерът на движение, умението да се обличаш различно от другите. Алюр е качество, което е неотделимо от същността на своя носител, подобно на добре подбрания парфюм, който се превръща в естествено наше продължение. Неслучайно марката „Шанел“ представи на света своя знаменит аромат Allure, описвайки го като „необясним и абсолютно неотразим“.

произхожда от глагола aller („отивам“) и означава движение – бързо или отмерено като в конния спорт, където това понятие обединява трите основни движения на коня – ходом, тръс и галоп – в различни комбинации. За психоаналитика Вирджиния Мегле алюр е външна проява на вътрешната цялост на човека, който никога не се опитва да се представи като нещо, което не е. Точно това го прави уверен в себе си, със специфично благородно излъчване. Осъзнаването на това, кои сме, провокира у нас и усещането за собствено достойнство. Да осъзнаем себе си и своите желания, да приемем своите особености и да станем по-уверени – всичко това е възможно да бъде научено.

Въпросът е къдееключът към обаянието, наречено алюр? Във вътрешната работа над себе си или пък във външната, тоест в усъвършенстването на възможностите на собственото ни тяло? Съвременната психология прекрасно знае, че вътрешното ни състояние и това на тялото ни (в това число и маниерът ни на поведение, движенията, умението ни да се вписваме в пространството) са неразривно свързани. Тялото ни винаги говори и не умее да лъже. Алюр е едновременно свидетелство за това, кои сме ние и към какво се стремим. С други думи, движението на човешкото тяло въплъщава стремежите на душата, на съкровената вътрешна сила, която ни води в живота. Ритъмът на походката ни, рисунъкът на жестовете ни раждат

който може да бъде вълнуващ и грациозен, но може и да не е.

„Успешната терапия облекчава душата ни и освобождава тялото ни от оковите – подчертават психоаналитиците. – Но може да започнете промените и от външността, стига да не се насилвате да правите промени, от които не получавате удоволствие. За да промените осанката си, може да ви помогне гимнастиката, но също и тай-чи или йога, които учат да се вслушваме в гласа на тялото си и да останем в хармония с него. Човекът, който усеща истински своето тяло, започва да получава удоволствие от всяко свое движение, а това му помага да преодолее вътрешните си бариери.“