АНТЪНИ ХОПКИНС

 

 

 

 

 

Естествено, най-емблематичната му роля е в „Мълчанието на агнетата“. Хопкинс превърна своя Ханибал Лектър в един от най-популярните герои в киното, а репликата му „Изядох черния му дроб със зелен фасул и бутилка „Кианти“ стана култова. „Мисля, че д-р Лектър е безкрайно интересна личност, с която няма да скучаете на вечеря, стига да не сте самата вечеря“, демонстрира чувството си за хумор Хопкинс. Той подхожда по специален начин към своя култов образ, говорейки с различен и доста зловещ акцент. Освен това избягва резките движения в кадър („Хората се страхуват повече, когато не мърдаш.“) и когато говори, никога не примигва с очи. Ето защо въздействието на Лектър е толкова силно, а Американският филмов институт го постави начело в своята класация за

 

Огромният успех на „Мълчанието на агнетата“ изстреля кариерата на Хопкинс до неочаквани и от самия него висоти. Всъщност той казва, че този филм се превръща в неговото спасение от… театъра. Повечето английски театрали не гледат с добро око на Холивуд, но Антъни не е сред тях. Той винаги се чувства като аутсайдер в родината си, така и не успява да се приспособи към актьорското съсловие и няма нито един приятел актьор. „В театъра определено се отегчавах. През целия си живот съм искал да се снимам в киното. Спомням си, че когато се снимах с Катрин Хепбърн в „Лъвът през зимата“, тя ми каза: „Недей да играеш. Просто си казвай репликите! Ето, виж Спенсър Трейси. Той именно това прави.“ Реших, че това е много добър съвет. В Англия си имаме традиции и всичко е актьорска игра. Но според мен прекаляваме с това вживяване в ролята“ – обяснява Хопкинс. За него снимките в киното са най-голямото удоволствие, но напоследък се посвещава на други две страсти – музиката и рисуването. Все пак той казва, че докато му плащат добре и му предлагат добри сценарии, няма да зареже киното. А новата му роля за пореден път ще докаже, че

 

Днес той може да минава за съвършения актьор, но като ученик Филип Антъни Хопкинс е далеч от съвършенството. „Бях ужасен ученик. Нито един от предметите не ме вълнуваше, нямах никакви приятели сред съучениците си, постоянно се чудех какво правя в училище. Ето затова станах актьор“, казва с усмивка той. От дете Хопкинс страда от дислексия и това предопределя лошите му оценки в училище. Бъдещата звезда преборва болестта, като започва да чете на глас. Тони, както предпочита да го наричат, прави това и до днес. Преди снимки той чете всеки сценарий на глас по 250 пъти и за да упражнява паметта си, наизустява по една поема всяка седмица.

 

Малкият Тони се запалва по филмите още от дете. През нощта спалнята му се осветява от светлините на разположеното отсреща кино. Малчуганът, разбира се, изгаря от желание да го посети и се прехласва по изпълненията на Хъмфри Богарт и Джеймс Кагни. Междувременно неговият роден град Порт Талбот ражда нова кинозвезда – Ричард Бъртън. Бъртън вече се налага успешно в Холивуд и предизвиква небивал интерес при всяко свое завръщане в Уелс. При поредното му пристигане малкият Тони успява да вземе автограф от своя „герой“. Години по-късно двамата ще се засекат зад кулисите в театъра и Бъртън ще му каже, че е време да работят заедно – нещо, което така и не се случва. Иначе при първата им среща Хопкинс е много впечатлен от неговата спортна кола и се замисля, че щом Бъртън е успял да се измъкне от своето малко градче, защо и той да не го направи. За целта се записва в колеж по музика и драма в Кардиф и през 1960 г. дебютира в театъра.

Пет години по-късно Лорънс Оливие кани Хопкинс да се присъедини към трупата на Националния театър. Големият актьор не пести суперлативи за своето протеже, което дори го замества на сцената, след като Оливие прекарва известно време в болница. Тони дебютира и в киното, при това в компанията на Питър О’Тул и Катрин Хепбърн. Ролята му на младия Ричард, бъдещия крал на Англия, в „Лъвът през зимата“ е посрещната с овации и му носи първите награди.

Поласкан от вниманието и похвалите от различни страни, младият актьор започва да си вярва, че наистина е голяма работа. Той се отдава на шумни купони, резултатът от които е

 

Няколко години Хопкинс се опитва да се пребори със зависимостта си към чашката и това му коства много в професионален и личен план. Все пак ангажиментите му в театъра не намаляват и разнасят славата му. Той наистина работи само с най-големите имена на английския театър, а сър Ричард Атънбъроу го определя като най-добрия актьор от своето поколение. За Тони обаче това не е повод за гордост. Неговата цел е киното, а там не може да се похвали с нищо съществено. Режисьорите често стават жертва на тежкия му характер и дори снимането на прекрасен филм като „Човекът слон“ се превръща в истинско мъчение за Дейвид Линч, който не може да угоди на своята

 

Едва „Мълчанието на агнетата“ представя един нов Хопкинс. „Още когато прочетох сценария, разбрах, че този филм ще е нещо специално – казва той. – Не знаех нищо за книгата, за нейния автор или за режисьора Джонатан Деми. Просто знаех, че това е моята роля.“ Освен това за негова партньорка е избрана Джоди Фостър, която е любимата му актриса. Именно химията между двамата издига филма над стандартните трилъри и купищата награди, с които те са затрупани, са напълно заслужени.

 

Тони изживява истински ренесанс в кариерата си. Най-после покорил Холивуд, той е търсен от най-големите режисьори, включително Спилбърг, Копола и Оливър Стоун. В родината му пък го удостояват с рицарско звание. През 2000 г. Хопкинс, който от дете е вманиачен по Америка, най-после става американски гражданин. Днес той може да се похвали с прекрасна къща на брега на морето в Малибу, където обича да се разхожда със съпругата си Стела. Това е жената, която му помага да намери покой. Тони има два неуспешни брака зад гърба си. Първата му съпруга е актрисата Петронела Баркър, която ражда Абигейл – единственото му дете, което също поема по неговия път. Двамата се запознават през 60-те години на миналия век, когато Хопкинс постига първите си професионални успехи. Това е и причината за постоянните дрязги помежду им, завършили с развод през 1972 г.

По това време актьорът е в разгара на своя алкохолен период. Да преодолее зависимостта си, му помага Дженифър Линтън, асистент в киното, която става втората му жена. Заради нея Хопкинс се съгласява да започне

 

Бракът им продължава почти 30 години, но и Джени не успява да укроти буйния англичанин. Той има няколко мимолетни връзки до случайната си среща в един мебелен магазин със Стела Арояве. Женят се през 2003 г. и Тони признава, че никога не е бил по-щастлив. „Не бях добър съпруг, нито добър баща. Стела ми помогна да го осъзная. Тя промени начина, по който самият аз се възприемах и възприемах живота като цяло. Тя е много позитивен човек и постоянно ми повтаря да намаля темпото, за да не си създавам проблеми. Имам енергия на 35-годишен“, казва с усмивка 73-годишната звезда. Съпругата му го окуражава и да се посвети на две други изкуства, по които е увлечен от години – изобразителното изкуство и музиката. Преди няколко години тя дори подреди 100 негови картини в галерия в Сан Антонио. Само за шест дни всички платна са разпродадени, а спечелените средства са преведени по сметката на литературна фондация в Тексас. „Не съм си и мечтал за подобно нещо, но явно картините ми се харесват – доволен е Тони. – Те съвсем не са шедьоври, просто абстрактни красиви пейзажи, които рисувам със специална техника.“ Що се отнася до музиката, той

 

– дори когато постъпва в колежа в Кардиф, е убеден, че ще се занимава именно с музика. Преди няколко години бизнесмен от Лас Вегас, който се готви да открие нов хотел, предлага на Хопкинс да напише музика за откриването му. „Помислих, че се шегува, но той беше напълно сериозен. Дори ме запозна с Дейв Стюарт, който се превърна в нещо като ментор за мен“, хвали се прохождащият композитор. Научил се да използва компютър в писането на музиката си, той определя своята симфония като нещо в стил Равел и Дебюси. Явно тя се е получила доста добре, след като Антъни е поканен да пише музика за симфоничния оркестър на Далас. Напоследък той се отдава изцяло на музиката, дори често се съгласява на кратки турнета. „Всеки ден свиря на пиано, за да си упражнявам координацията. Не съм пианист и нямам музикално образование, но именно това ми дава свободата да пиша музика, както на мен ми харесва. А диригентите и оркестрите явно също я харесват“, казва Тони. Що се отнася до актьорството, то все още му доставя удоволствие, но му липсва предизвикателството. Затова пък музиката и рисуването изцяло запълват ежедневието му с изключение на дните, в които все пак в Холивуд се сещат за него.