АНЯ КАМИНСКИ

Аня в…
кутия на мира
 
Интервю на Мариана ЯНЕВА
Снимки Личен архив
 
 
Аня Кимбърли Камински е естествена блондинка с неестествено мъжка професия. Тя е нещо като бодигард на мира, но го пази не с автомат, а с обикновени на пръв поглед сини метални кутии, които е проектирала сама с умната си руса главица.
 
Аня е полякиня по рождение, американка по убеждение и виенчанка по желание. Завършва Тексаския А & М университет като ядрен инженер и от две години работи в Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), чиято централа се намира във Виена (Австрия). Срещам я няколко дни преди да се навършат 24 години от най-тежката в историята на ядрената енергетика авария в Чернобил (инцидентът става на 26 април 1986 г.) и решавам, че това не е случайно. А фактът, че на чаша вино в центъра на Виена, до прочутата катедрала „Щефансдом“, подхващам с тази красива жена не разговор за мъже, а за ядрена енергия, съвсем ме убеждава, че Аня е уникален събеседник, с когото искам да ви срещна на страниците на „Бела“.
В сградата на ООН във Виена има 5 основни организации и една от тях е МААЕ. „Ние работим за Обединените нации и сме част от Генералната асамблея – най-висшия управляващ орган на организацията“ – с гордост подчертава Аня. Има основание да се гордее, защото управлява екип от 12 мъже в една доста мъжка професия. „Забавлявам се, работейки с мъже, защото те са по-лесни за общуване, по-просто устроени са от жените. Но понякога ми става мъчно, че наоколо няма жена, на която да се оплача или да споделя нещо по-емоционално. Когато се отчаям в работата, не мога да го покажа пред колегите си мъже, защото те реагират учудено на подобни женски „истерии“ – оплаква ми се Аня.
 
– Подценяват ли те мъжете, с които работиш?
Да, но само в началото. Когато ме назначиха, всички ме попитаха дали не съм новата секретарка. Но още на първите си мисии демонстрирах компетентност и добра подготовка. Справих се блестящо и сега мъжете ме смятат не само за равна с тях, но и за нещо повече, което, не знам защо, ме успокоява. (Смее се.)
 
– Мисии?! Кажи какво точно представляват тези кутии, които си проектирала? И как ти хрумна идеята за тях?
– Тези просто устроени на външен вид сини кутии са сложна детекторна система за мониторинг на ядрения материал (ядрената енергия) с цел използването му само за мирни цели. Те са абсолютно необслужваеми. Тоест работят безотказно 365 дни в годината, 7 дни в седмицата по 24 часа на ден, без да има човек до тях, който да ги управлява. Проектирах тази система с помощта на двама други мъже – един електроинженер, който ми помага с електрониката, и един инженер, който ми помага с механиката. Ръководител на проекта съм аз и като такава нося наистина голяма отговорност. Ние сглобяваме кутиите във Виена, но ходим на място да ги монтираме. Правим много тестове.
 
– В колко страни си ходила по работа досега?
– В Казахстан, в Чернобил (днешна Украйна), в Южна Корея, в Индия, в Канада и в Колумбия.
 
– Къде ти хареса най-много?
– В Индия. Там се срещнах с изключително умни хора. Пък и от професионална гледна точка там има много работа за нас. Поради многобройното си население Индия се нуждае от много атомна енергия за производство на електричество. Построили са много бързо ядрени реактори навсякъде, които, изумително, са много сигурни и надеждни.
 
– Кажи ми нещо повече за трагедията в Чернобил. Какво се говори във вашите среди. Каква е причината за аварията? Можеш ли да сравниш Чернобилската катастрофа с други ядрени катастрофи, случили се по света. И не смяташ ли, че атомните реактори трябва да се закриват, а не да се строят както в Индия?
– Инцидентът в Чернобил наистина беше трагедия. Има много предположения за това, какво точно се е случило, но аз бих се фокусирала върху фактите, които пряко са довели до аварията: по време на тест на охладителната система на реактора алармените сигнали са изключени и в резултат на прегряване и изпаряване на водата избухва експлозия, последвана от пожар в графитния забавител, който разпръсква радиоактивни частици от активната зона на реактора из целия географски район. Това е възможно най-краткото обяснение за причината за инцидента. Виновник за радиоактивното замърсяване се явява всъщност пожарът, който се разпалва от съприкосновението на въздуха с графитния забавител от вътрешността на реактора.
Най-сериозната ядрена авария преди Чернобилската е т. нар. Кищимска авария от 1957 г. е причинена от експлоадирал резервоар в хранилището за радиоактивни отпадъци „Маяк“ в тогавашната Челябинска област. Американският инцидент на остров Три майл айлънд през 1979 г. и този с експерименталния адрен реактор в Чалк Ривър, Канада, през 1952 г. са все катастрофи, от които трябва да се поучим. 
Ядрените инциденти безусловно привличат медийното внимание, но нека не забряваме, че има много повече смъртоносни инциденти провокирани от заводите за въглища, петролните съоръжения и химическите заводи. Средностатистически ядрената индустрия е много по-сигурна.
 
– Изживяваш ли се като бодигард на мира?
– Чувствам се щастлива, като знам, че моите системи подпомагат използването на ядрената енергия за мирни цели. МААЕ е сключила договор с много страни по света. Страната, подписала този договор, е задължена да поощрява използването на ядрената енергия само за научни и мирни цели – за производство на изотопи за медицината например, с които се лекуват много видове рак или пък се поставят по-точни диагнози, както и производството на електроенергия.
 
– А в България защо не си имала мисия? Ей къде е Виена…
– България е подписала договора на MAAE за неразпространение на ядреното оръжие през 1969 г. Споразумението за гарантиране на безопасността влиза в сила през 1972. Следователно ядрените реактори в България са под защита и са свързани със системи, подобни на моите сини кутии. Просто там не са инсталирани моите мониторингови системи.    
Доколкото знам, в Козлодуй има 6 атомни реактора – от 1-ви до 6-и са построени през 70-те и 80-те. Между 1991 и 2002 г. са направени редица подобрения на блокове от 1-ви до 4-ти след консултации с МААЕ, Световната асоциация на ядрените оператори (ВАНО) и други организации. 1-ви и 2-ри блок са спрени през 2002 г., а блокове 3 и 4 – през 2006 г. Сега работят само блокове 5 и 6, тъй като те единствено отговарят на съвременните изисквания за безопасност…  
Преди да отвори приказка и за Белене, прекъсвам Аня, засрамена, че знам много по-малко за ядрената енергетика на собствената си страна от нея. И подхващам малко по-женски разговор.  
 
– И ти ли си омагьосана от Виена като мен?
– Влюбена съм във Виена, където по естествен начин са преплетени старата европейска изисканост и модерната организация на живот. Сградата на ООН се намира близо до един от ръкавите на Дунава. От моя офис гледката е фантастична.    
 
– Кой е най-креативният човек, когото си срещала някога?
– Моята баба. Тя не спря да работи през целия си живот и дори на 86-годишна възраст проявяваше интерес към нови неща.  
 
– Кои са предимствата и недостатъците на твоята работа? Но моля те, бъди честна за недостатъците.
– Предимствата са, че пътувам много по цял свят, за да инсталирам тези системи, които съм проектирала. А недостатъците са, че работя под голям стрес. Нямам право на грешка и това много ме депресира.
 
– Какво е бъдещето на ядрената енергия според теб?
– В някои „придворни“ кръгове се смята, че то е предначертано от политиците, но за мен то е… широко. Китай, Южна Корея, Индия и Русия, които продължават да строят ядрени реактори…