Да се отправиш към седмата по големина страна на планетата, е все едно да тръгнеш на
защото в Аржентина се намира най-южният град в света Ушуайа, столицата на Огнена земя. Общата площ на федералната република е 3,7 млн. кв. км, 1 млн. от които се падат на Антарктида и на група острови. Името на страната идва от латинското argentums (сребро) и се свързва с пътуванията на първите испански конквистадори до Рио де ла Плата (Сребърната река). Оцелелите от претърпялата корабокрушение експедиция на Хуан Диас де Солис открили в региона индианци, които дарили испанците със сребърни предмети. Легендата за богатата на сребро планина стигнала до Испания през 1524 г. Оттогава е и името на Сребърната река. От 1860 г. официалното име на страната е Република Аржентина.Жителите на Аржентина са близо 35 милиона. Половината от тях живеят във федералната столица и провинция Буенос Айрес.
Официален език е испанският, който е претърпял някои незначителни промени и сега в Буенос Айрес се говори на особен жаргон. Запазили са се и някои индиански езици, като кечуа и гуарани.
Сезоните по тези ширини са обратни на тези на европейския континент – зимата е през летните в Европа месеци. Аз пристигнах в Буенос Айрес в края на аржентинското лято.Столицата на Аржентина е метрополия с около 13 млн. жители, събрала в себе си красотите на големите европейски градове. Градът пленява с изключителната си архитектура – авангардни сгради от метал и стъкло съжителстват със здания в колониален стил. Парковете са огромни и пъстри.
Всички столичани са портеньос, което означава „жители на пристанището“. Те са от различни националности и религии – странна амалгама от спокойствие, на моменти дори леност и бушуващи страсти. Другата им обща характерна черта е, че са винаги готови да помогнат.
Важен топос тук е площадът „Пласа де Майо“ – свидетел на най-важните събития от историята на Аржентина. И днес обичайна гледка тук са тълпите от хора, които протестират. На площада почти всеки ден се организират демонстрации на майките, чиито деца са безследно изчезнали по време на хунтата, или на хора, изгубили всичките си пари, домовете и работата си по време на рецесията.Емблематична за града е пешеходната търговска улица „Флорида“. На всяка крачка – мимове в цветни костюми, които стоят неподвижно с часове, и щом пуснеш в кутията им някое песо, изпълняват своя номер. Не е рядкост да видиш и стар тангерос с млада партньорка, които взимат дъха на зашеметената публика с танца си.
Кварталите в Буенос Айрес са с неповторим колорит.
води в класацията по колоритност. Тук са се заселили първите емигранти от Италия. Къщите са строени от корабни отпадъци, боядисани в цветовете на дъгата. Тук се намира „Каминито“ – уличка във формата на буквата „Х“; тя е на емигрантите бохеми и техните кафенета. Тук е и едноименното кафене „Камитито“, в което е написана песента за пътя, „който времето е изтрил“. Това място е истинска атракция за посетителите на Буенос Айрес. Тук на всеки ъгъл се танцува танго направо върху калдъръма.Вътрешността на „Ла Бока“ обаче е най-криминалната територия, обитавана и до днес от най-бедните аржентинци, които живеят на кланове. Те имат собствена охрана и
съгледвачи. Разходките до това място не са препоръчителни за туристи. Дори полицията избягва да ходи там.
В Буенос Айрес има два квартала, свързани с историята на тангото – „Сан Телмо“ и „Меркадо дел Абасто“. „Сан Телмо“ е пълен с барове. През деня, особено в неделя, можеш направо да се изгубиш на огромния антикварен пазар. Или пък да се насладиш на изпълненията на танго на живо. После е почти задължително да хапнеш асадо, чоризо или друг вид месо в някое малко уютно ресторантче, украсено с портрети на Ева Перон, Гардел, Анибал Тройло, счупени стари огледала и безброй флагове на различни държави. Пред няколкото такива ресторантчета в този квартал има винаги опашка, защото тук приготвят храната много вкусно.„Меркадо дел Абасто“ е цветно място със симпатично изрисувани – направо върху стените на къщите – ноти и текстове на песни от великия Карлос Гардел, потомък на френски емигранти, превърнал тангото в аржентинска национална гордост. Не е изключено, както си обикаляш и разглеждаш, да чуеш изведнъж приглушена музика да се носи откъм стара и на пръв поглед порутена сграда. След дълго търсене на входа попадаш на „тайна“ милонга. Повечето тангероси са възрастни, има само двама-трима младежи. Танцуват най-стария стил танго милонгеро, а по някое време дори кандомбе. Радостта им е голяма, когато видят някого, който иска да танцува този стил, и съвсем непринудено те дръпват да те учат. Накрая се събират пари за учителя и всеки оставя колкото иска.
Една от легендите разказва, че то се е родило в бордеите на Буенос Айрес и първоначално се танцувало само от мъже – в плътен близък хват в горната част на тялото и раздалечен в долната. Краката се движат много бързо, с резки махове и преплитания, което е типично за африканския начин на танцуване. Около 1850 г. се появява милонгата – танцът, от който произлиза аржентинското танго. Милонгата вплита в себе си афро-уругвайския танц кандомбе и кубинската хабанера, които се наслагват върху полка и мазурка – музиката на европейските емигранти. Днес „милонга“ се нарича освен самият танц, също и мястото, на което се танцуват танго и танго валс.
В началото тя се изпълнявала от малки оркестри (китарист, виолист и флейтист). Характерното си звучене обаче придобива в началото на XX в., след като бандонеонът (музикален клавирен инструмент от рода на акордеоните) измества флейтата и заема главно място в тези оркестри. По същото време богатите европейски емигранти редовно посещават барове със съмнителна слава в най-бедните квартали на Буенос Айрес като „Каминито“ в „Ла Бока“ и „Сеньор Танго“ в „Баракас“. Там, докато чакали да дойде техният ред и скучаели, мъжете се учели да танцуват танго – двама по двама. Пътувайки из Европа, те пренесли този танц на Стария континент и той станал основно занимание на висшето общество.Три стила
Постепенно музиката и самият танц се развиват и днес вече са известни три стила, които произхождат един от друг. Първият е милонгеро – хватът е плътен, а стъпките са съвсем малки. Вторият е танго де салон, при който прегръдката се отваря, а крачките стават по-дълбоки. Последният стил е нуево. Той нарушава правилата и равновесието в двойката придобива други измерения.
