АРЖЕНТИНСКА КУХНЯ

 
Кулинарното учение на Дон Хуан
 
от Теодора СТАНКОВА
Снимки: Мариана ПЕТРОВА
 
юли, 2008 г.
 
 
Визитка: Хуан Пабло Наполи е 30-годишен аржентинец от Кордоба. Работи за американската компания IBM. Любимата работа за него се оказва и мост към света – компанията за компютри му дава възможност да пътува и да се среща с интересни хора. След като няколко години трупа опит в офиса на фирмата в Буенос Айрес, Хуан специализира в Ню Йорк, а после работи в Чикаго и в Тексас. Последният му договор за работа го довежда в България. От една година е у нас и работи по проект за правителството. Едновременно с това е гост-лектор в СУ „Климент Охридски“, където обучава студенти по информатика.
 
Да си в Аржентина и да не се научиш да танцуваш танго, е като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Невероятно, но факт – аржентинецът Хуан се записва в танцово студио и се научава да танцува страстния танц в… София. Преди да дойде у нас, не е знаел нищо за България. Намира за странно това, че българите му се смеят, ако каже, че говори патагонски. „Патагония наистина е регион в Аржентина!“ – убеждава ме той. Харесва му да е чужденец. Иска да пътешества, мечтае да посети Китай и Япония. Иска да открие най-доброто място за живеене. И като се установи, да създаде семейство и да бъде най-добрият баща на света. Животът в Америка му се сторил безинтересен, защото „там всичко се върти само около една дума – „пари“. За мен парите идват и си отиват“. Хуан не се привързва към вещи, готов е да подари нещо свое на всеки, който му поиска.
 
Един ден на Хуан
Извън работата си се занимава със страшно много неща. Спортува всеки ден бойни изкуства, свири на пиано, играе в драмсъстав, учи музика, танго, български език. Любопитен е. Иска да опита от всичко. На въпроса ми, как намира енергия за всичко, той ми обясни, че тайната е в храната. Защото правилното хранене намалява стреса и зарежда с енергия, която дава сили и време за всичко.
 
„Храната прави борбата“
Отбягва месото, но не е последователен вегетарианец, защото от време на време си позволява мръвка – но рядко, само в случаите, когато усети, че тялото му го иска. Вярва, че ние сме това, което ядем. И всеки трябва да слуша тялото си, защото то винаги казва какво иска.
Според Хуан ние като слепи следваме някакъв стандарт на хранене. И сме забравили да се радваме на храната за разлика от животните, които първо я подушват и усещат със сетивата си. Сигурен е, че човек може всичко – дори и тялото си да промени, ако промени начина си на хранене. Затова за храната иска да знае още и още.
Разказа ми интересна случка. Участвал в група по медитация в Аржентина, където след сеанс учителят поставил в ръката на всеки от участниците по една ягода. Задачата била, преди да си отворят очите, да помиришат плода, да го докоснат с устни, да си представят какво е и да опитат от него. След тази игра на наслаждение, която продължила 10–15 минути, всеки изял своята ягода. Хуан ми призна, че това е бил най-вкусният плод, който някога е хапвал през живота си. „Беше просто една ягода. А когато човек седне пред цяла купа с ягоди, богато аранжирани със сметана и захар, и докато ги яде, говори, мисли за работа или гледа телевизия, тогава не може да им се наслади, не може да познае вкуса им.“
Признава, че понякога е затрупан с работа и тогава не се храни правилно, хапва нещо на крак, а след това се чувства уморен. Затова на обяд Хуан отделя цял час, за да се храни бавно и с наслаждение. Предпочита по време на хранене де е сам или да слуша музика.
 
Готвенето е…
„Приемайте любовта и готвенето безразсъдно“ – съветва Далай Лама. Така всеотдайно се отнася към готвенето и Хуан. За него то е свещенодействие, резултатът от което зависи не само от умението на кулинаря, а и от вложените в ястието лични емоции и от желанието да ги споделиш с другите. Защото Хуан вярва, че всеки, който готви, влага част от духа и енергията си в манджата. На въпроса ми, какво е за него готвенето, той ми отговори:
Традиция и уважение Приготвянето на храна се е развивало през вековете и е добило значението на ритуал. Освен че следва традицията на предците и черпи от техния опит, готвещият изразява и себе си по неповторим начин. Защото човек е това, което яде.
Търпение Готвенето ни учи на търпение – да чакаме, докато извлечем най-доброто от продуктите. Приготвянето на храната изисква време. Хуан рядко готви, но когато го прави, се посвещава изцяло на заниманието. То се превръща в най-важното събитие за него през този ден. Без значение колко време ще му отнеме.
Добро Когато готвим за другите, правим добро, без да очакваме нещо в замяна. Споделяме с радост и без очаквания – нещо, което отдавна не правим в ежедневието си (в други сфери на живота). В този свят, движен от материалното, ние пропускаме най-важното – да правим добро за другите. Несъзнателно обаче сме запазили това при храненето. И не е лошо да се замислим какво се крие зад това. И не може ли храната да промени света към по-добро?!
 
Кухнята на баба
Няма по-вкусни манджи от тези на баба! В това всеки е убеден. Няма по-вкусна баница от тази на баба Стефка Мартева от Русе – убеден е Хуан. Обясни ми защо. Преди няколко месеца младият аржентинец бил поканен от приятеля си Теодор да гостува с него на баба му Стефка в Русе. Възторгът на Хуан от манджите на възрастната жена беше неописуем. В чуждия за него български дом той се почувствал безрезервно уютно. Чрез храната усетил и любовта, и топлата майчина грижа на сърцатата русенка, посветила живота си да отгледа и храни синове и внуци. Защото, за да изрази радостта от гостоприемството, на баба Стефка не й е било необходимо да говори езика на чужденеца. Удоволствието да гледа как всички с апетит поглъщат приготвената от нея храна е най-истинският израз за нейното искрено гостоприемство, който не се нуждае от превод на никакви чужди езици.
 „И ако някоя българска домакиня ми каже, че прави по-вкусна баница от тази на баба Стефка, аз няма да се съглася с нея – категоричен е Хуан. – Защото вложеното чувство не фигурира в списъка с необходими продукти на никоя рецепта.“
 
Храната тук е страхотна!
България – Аржентина 1:0! Това не е невъзможен резултат от футболен мач. Това е личната кулинарна класация на Хуан в полза на българската кухня. Той е почти вегетарианец, а в Аржентина не е прието да не се яде месо. Затова младият аржентинец не сдържа възторга си от българските салати и вкусни безмесни гозби. „Говеждото месо е визитна картичка на Аржентина, страната ни заема второ място по потреблението му. За аржентинеца месо е равно на храна – разказва Хуан. – У нас не е прието да си поръчаш само салата в ресторант.“ Суровите зеленчуци, както и многото готвени зеленчукови блюда обикновено се поднасят като гарнитура или като част от сложно месно ястие. За вегетарианците в Аржентина остават различните видове зеленчукови пюрета, всякакви видове пържени картофи, а също така навсякъде се предлагат всевъзможни видове пици и паста, пренесени в страната от италианските преселници. Аржентинската кухня е смес от национални традиции и многобройни чуждестранни рецепти, донесени от европейците.
 
Преобладават месата на грил
– огромни пържоли и шишчета. Най-характерни са блюдата асорти – различни видове меса, запечени на фурна. Във всеки от безбройните ресторанти пред погледа на клиента приготвят пържола от свинско месо, пиле и говеждо. Рибата е продукт, който също е разпространен широко. Приготвя се по различни начини – маринована, пържена, варена, сушена.
Сред десертите с най-неустоим вкус е
 
традиционното дулсе де лече
– сладко от сварено на много бавен огън мляко. Любителите на сладкото не могат да останат равнодушни и към сладкия бананов ориз.
Местните напитки са чай мате и черно бразилско кафе. От алкохолните най-популярни са вината. Листата с вина може да задоволи и най-взискателните клиенти. Сортовете „Малбек“ (червен) и „Торонтес“ (бял) разнасят славата на Аржентина по цял свят. Предвид жегите, в които живеят тук, бирата също е на почит. Чашите, в които се сервира бира, се държат във фризер, така че пенливата течност да е максимално охладена при консумация. Как да не ти се приходи в Аржентина!
 
 

Емпанада по креолски (сърцето на Аржентинската кухня)
 
 
ЗА 6 ПОРЦИИ:
 
За тестото:
– 1 кг брашно
– 1 яйце
– 2 суп. лъж. олио
– сол, вода
За плънката:
– 600-700 г говеждо/телешко филе
– 2 големи глави лук
– 2 суп лъж салца/доматено пюре
– 5 суп лъж олио/ сол
 
СТЪПКА ПО СТЪПКА:
 
1. От брашното, водата, яйцето и олиото се замесва меко тесто.
 
 
2. Нарязва на 8 „топки“, които се оставят се да „починат“ 10–15 мин.
 
 
3. През това време се приготвя плънката. Лукът и чушките се нарязват на дребно.
 
 
4. Месото се накълцва на малки кубчета (с дебелина по 5 мм) с много остър нож. Може да се използва и готова кайма, но тогава ястието няма да е по креолски.
 
 
5. Зеленчуците се запържват в сгорещено олио. Накрая се прибавя и накълцаното месо. Плънката е готова.
 
 
6. Топките тесто се разточват върху набрашнена повърхност с големина на мекици.
 
 
7. С купа се изрязват кръгове от тях.
 
 
5. В едната половина на всеки кръг се слага малко плънка, която се поръсва с намачкани с вилица сварени яйца. Тестото се прегъва и ръбовете се „запечатват“, като се притискат на няколко места с вилица.
 
 
6. Зехтинът се загрява в голям тиган, емпанадите се изпържват от двете страни. Изваждат се от олиото и се оставят върху хартиена салфетка, за да се отцеди мазнината.
 
 
 
7. Подходяща напитка за аржентинското ястие е бирата. Може и мате.
 
Вместо на тиган емпанадите могат да се изпекат и във фурната, като се подредят в застлана с намаслена хартия за печене тава. Пекат се 15–20 минути при температура 200 °C.