Различната нормалност
ноември, 2009 г.
Дъстин Хофман (вляво) показа истинското лице на аутизма въф филма „Рейнман“. Потресаващото му превъплъщение минава за една от най-великите роли в киното и естествено му донесе „Оскар“
Алармата на будилника ги проглушава, светлината на настолната лампа ги удря в очите – сякаш е от прожектор, дрехите дразнещо допират кожата им, а мозайката от непознати лица ги хвърля в ужас. Така възприемат света милиони аутисти по света.
Аутизмът е състояние, при което мислите, чувствата и желанията се подчиняват на собствено световъзприятие и не се съгласуват с действителността. Симптомите са очевидни на втората година от живота на детето. От 2- до 5-годишна възраст се формират аутистични защити – през това време засегнатите деца
напълно се затварят в себе си
Индивидите с аутизъм срещат изключителни затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията си с останалите. Те не могат да организират знанията си и да използват натрупания опит, което ги лишава от възможността да се ориентират и да се приспособяват.
На всеки 10 хиляди деца по света 3–5 са аутисти. В лека форма аутизмът се проявява при 40 от всеки 10 хиляди деца. Момчетата с такова заболяване са три пъти повече от момичетата.
Никой не знае със сигурност каква е основната причина за проявяването на аутистичните разстройства. Повечето учени смятат, че аутизмът се дължи основно на генетични фактори, които се отключват от влиянието на някои външни фактори, но все пак няма категоричност по въпроса. Интересът към причините за тази болест се усилва, тъй като напоследък тя се среща все по-често.
Виновна е хиперактивността на мозъка
Швейцарските неврофизиолози Камила и Хенри Маркрам (Kamilla, Henry Markram) от Швейцарския федерален институт в Лозана твърдят, че са разгадали механизма на заболяването.
Досега повечето учени смятаха, че причина за това е разстройство в развитието на мозъчните функции, което не позволява на детето да възприема адекватно това, което вижда, чува и усеща.
Семейство Маркрам предполагат, че причината за болестта е друга: не нарушения на мозъчните функции, а хиперактивност на мозъка. Тя може да е генетично обусловена или да е провокирана от негативни външни влияния върху ембриона (например лекарство, което е приемала майката през първия триместър на бременността).
„Хората с аутизъм имат по-голям мозък. Мозъкът на 2-годишно дете аутистче например надхвърля средните допустими размери за мозъка на деца на тази възраст с 10%. Част от този обем е образуван от особени структури в ствола на главния мозък – снопчета неврони с излишък от съединителни израстъци. Всеки един работи като микропроцесор: необичайно бързо обработва информация и установява множество нови връзки с други снопчета неврони. Именно тази хиперактивност и хиперпластичност са в основата на аутизма“ – обяснява Маркрам.
Доказано е, че аутистите възприемат, чувстват и помнят прекалено ярко и по много. Затова мозъкът им е претоварен и не се справя с потока от информация. В старанието си да се скрие от досадния обезпокоителен свят аутистът се затваря в себе си, в своите рутинни ритуали, маниакално повтаряйки това, което веднъж е запомнил. В същото време хиперпластичността на мозъка му в някои случаи стимулира
феноменални способности и свръхпамет
Ако хипотезата на Камила и Хенри Маркрам е вярна, от съществена важност е колкото се може по-рано да се забележи необичайното поведение на детето, за да може то да бъде предпазвано от всякакви сензорни претоварвания (например с помощта на тапи за уши, които заглушават шумовете). По този начин спокойно може да се акцентира върху развитие на силните им страни, свързани с особеностите на техния мозък. Както и на това да се научат те на общуване и взаимодействие с други хора.