БАКУ
градът на огъня
От Д. ГЕОРГИЕВА, М. ИЛИЕВ
Снимки авторите
септември, 2009 г.
Стар хамам с пазар (Базар Мейдани) до него
Спомняте ли си една сцена, в която Пиърс Броснан в ролята на Джеймс Бонд гордо съобщава на Софи Марсо в каменната кула с изглед към Босфора, че „само един свят не (му) стига“. Това, което може би не си спомняте, е, че цялата каша в този филм се забърква заради борбата за азербайджанския петрол в района именно на Баку и небезизвестното ни трасе, наречено „Южен поток“. Ако филмът ви е подръка, загледайте се в една от началните сцени – Софи Марсо нарежда изместването на петролното трасе и „спасява“ един скален параклис от унищожение под гръмките овации на местното население. Пейзажът там (в известен смисъл пустинен), хората, петролните кули, километрите тръби, по които тече черната течност, изобилието от „черно злато“ – всичко това си е истина. Това, с което малко са ни послъгали, е параклисът – едва 4% от населението изповядват християнство.
Столицата на Азербайджан Баку е най-големият град в района на Кавказ на брега на Каспийско море. Постепенно той се разпростира из целия полуостров Абшерон. За
точния произход на името на града
В двора на „Бухара“ керван-сарай
още се спори – ще се сблъскате поне с три-четири версии. Една от тях е, че името означава „град на ветровете“ (от старото персийско име Bad-kube). Други смятат, че Баку се обяснява с думата Baghkuh или „хълм на бога“, и оттам свързват бог със слънцето и огъня. По-добре е да повярвате и на двете. Не си и помисляйте да излизате на разходка из Баку без връхна дреха, защото и при най-слънчево време ветровете буквално могат да ви вдигнат във въздуха. В същото време богатството от петрол още в древността е предизвиквало т. нар. естествени огньове, които местните са олицетворявали с бога – сиреч със слънцето на земята.
Зад каменните стени се крие дворецът на ширваншаховете
Най-старата част на Баку, популярна като Вътрешният град, е обявена от ЮНЕСКО за световно наследство. Зад яките крепостни стени се разкрива свят, който набързо те изстрелва десетина века назад. Лутането из лабиринта от тесни калдъръмени улички покрай каменните стени на къщите е забавно занимание. Мястото предлага странна смесица от минало и ежедневен живот.
Една от джамиите в стария град
Многобройни джамии извисяват своите минарета, зад ъгъла изскачат кубетата на поредния хамам (близкоизточен вариант на парната баня). Високи дувари крият обширни дворове на керван-сараи. А комплексът на двореца на ширваншаховете (владетелите на Баку) стоически издържа да го нажежават палещите слънчеви лъчи. Основен ориентир в този свят от камък е
Кулата на девицата
Някога обливана от водите на Каспийско море, днес тя е един от националните символи. Смята се, че в сегашния си вид кулата е достигнала до нас от XII век. Основите є обаче са дело на майстори от Персийската империя (III–VII век) – част от свещено зороастрийско място, вероятно храм. Произходът на името на кулата отново е противоречив. Разбира се, всеки се впечатлява от трагичната история за девицата, която, отказвайки да се омъжи насила, се хвърля от върха на кулата в морето. Любезните дами в кулата обаче настояват за далеч по-просто обяснение – кулата никога не е била превземана и затова се казва така. И нищо чудно – стените є са дебели цели 5 метра.
Чарът на всичко това обаче не би бил същият без неизменния отпечатък и на съвременния живот. Тесните улички са осеяни с всевъзможни малки магазинчета, а продавачите като на стража следят отпред за клиенти. Стоките и атмосферата напомнят на кооперативните магазини в центровете на българските села от близкото минало. Оказва се, че
азербайджанският сладолед
(поразително напомнящ на лакомството от металните кофи у нас) и руските шоколади (тип „Кума Лиса“) въобще не са за изхвърляне. Удари ли десет часът сутринта, каменните фасади се изпъстрят с разноцветни шалове и рискът да преминеш по шарен килим на някой от площадчетата се покачва към 100%. Иначе търговците са симпатяги – подвикват под мустак на развален английски и са готови на пазарлък. Руският също върви, макар и да се усеща едно всеобщо недолюбване на братята руси. Като обясниш, че си българин обаче, приказката тръгва. Шаловете са съвсем оригинални – копринени, кашмирени или от камилска вълна – да не забравяме, че Баку е бил една от спирките на Пътя на коприната. Килимите са с размери и шарки всякакви. От другата страна на крепостните стени обаче градът разкрива съвсем друго лице. Когато в началото на XIX век Баку е включен в рамките на Руската империя, започва да се разширява към т. нар. днес Външен град. Този период съвпада и с
големия петролен бум
Нефтени платформи
Богатите петролни магнати (много от които руснаци) строят около стария град своите дворци – разкошни къщи, силно повлияни от архитектурата на Западна Европа от XIX и XX в.
„Черното злато“ привлича за кратко време и много европейски инвеститори. И до днес пейзажът около града и навътре в морето е осеян с високи нефтени сонди. Върхът на амбициите на Съветския съюз и тогавашната Азербайджанска ССР е изграждането на Петролните скали (Neft Daslari) – истински град в Каспийско море, на петдесетина километра от брега. Упражнението целяло денонощен добив на нефт и включвало близо 200 километра улици, жилища, магазини, училище и дори библиотека. За по-пълна представа, можете да довършите филма „Само един свят не стига“ – именно там Агент 007 унищожава зрелищно поредния хай-тек автомобил. Въпреки че според лентата мястото е фабрика за хайвер, сцените са заснети именно на Петролните скали.
С други думи, петролът тук е буквално навсякъде. А километрите тръбища, тръби и тръбички, по които тече, опасват магистрали, пътища, тротоари и сгради. На въпроса, не е ли опасно, местните повдигат рамене и обясняват, че така е по-лесно да се отстраняват евентуални повреди и течове по трасето. Странно наистина, като се има предвид преобладаващо пустинната природа, жаркото слънце, вятърът, както и фактът, че от незапомнени времена земята тук е била извор не на вода, а на огън.
Петролът е двигателят на Баку и на Азербайджан и днес. Нефтените полета са основно в държавни ръце. Това е причината за образуването и на един нов, трети ринг в града – този път около Външния град.
Съвременната архитектура
на Баку е смесица от някаква псевдосъвременност, неизкоренения още социалистически барок и местни арабски детайли.
Пъстротата в типичен азербайджански магазин
Изобщо меланжът ориент–социализъм–капитализъм се чувства навсякъде. Въпреки че хората са подчертано отворени към света, повечето от тях носят подчертано мюсюлмански аксесоари. Традиционно се пие чай със сладко следобед, а да видиш търговци на килими да играят домино или дама пред дюкяна си, е направо задължително. В джамиите непрекъснато се стичат хора за редовните молитви по няколко пъти на ден. В същото време по дувари, във фоайетата на обществените сгради, в заседателните зали на институциите неизменно те гледа портретът на Хейдар Алиев (лидер на социалистически Азербайджан и впоследствие президент на Азербайджан) – с момиченце, на фона на Баку или в замислен разговор със сина си Илхам Алиев (днешния президент на Азербайджан). Хората боготворят предводителите си.
И пак в Баку частни инвеститори изграждат офис сгради; кораби на различни компании пристигат ежедневно празни и заминават обратно, пълни с нефт. А наред с руските лади и москвичи по улиците преминават от време на време и бели джипове.
При малко повече време в Баку си струва да се разходите до
Гобустан
Скалите на Гобустан
След някакви си 60 км на юг се озовавате на скалист хълм с изглед към Каспийско море – място, осеяно с хиляди праисторически скални гравюри, датиращи отпреди близо 20 хиляди години. Симпатичен екскурзовод ви предупреждава да го следвате неотлъчно заради опасността от падане и наличието на змии. След това прилежно започва да разкрива пред вас рисунките и да интерпретира значението им според учените. Дългите лодки, поразително приличащи на викингски кораби, се обясняват още с убеждението на известния норвежки изследовател и пътешественик Тур Хейердал, че хората от района са пътували до Скандинавския полуостров (I век) и са предали част от своите умения на викингите. По-нататък животът на праисторическия човек се разкрива от гравюрите с ловни сцени, диви животни – антилопи и бикове, религиозни сцени, ритуални танци, борба с бикове, кервани с камили, изображения на слънцето и звездите. Всичко това оформя представата ви за един различен свят – на границата между Изтока и Запада, между огъня и водата…
Вътрешният град с криволичещите улички на фона на масивното ново строителство