БАЛЧИК
от Тодор КОЖУХАРОВ
Снимки © BeLIGHT STUDIO
.jpg)
Балчик кара човек да се вълнува, да разсъждава, да преживява странни, неизпитани до сега чувства, да се влюбва. Взимам повод от текста „Усещане за кралица” и неговите първи изречения. „Заливът е бряг, който прегръща море. Такова определение изниква от дълбините на някаква странна емоционална география, която става активна, когато стигнеш Балчик и те обгърне абсолютното спокойствие, че няма какво лошо да ти се случи”. Като имам предвид бурното геологическо минало на района, аз съм поразен от пророческото проникновение и точна мисъл: „емоционална и активна география на Балчик”.
Брегът на Балчик е висок, бял, внушителен, суров, запомнящ се… Шеметно място! Той се спуска почти отвесно към морето и носи белези на „неотдавнашни”
тeктонични катастрофи
Научно е доказано, че само преди „някакви си” 10 – 12 хиляди години нивото на Черно море е било с около 200 метра по-ниско от сегашното. В онези времена Черно море е сладководно езеро, по чийто брегове процъфтявала цивилизацията на двуметровите красиви атланти (Тогава ръстът на европейската раса е бил едва около 100-110 сантиметра – бел. ред.). Преди около 9 хиляди години в резултат на глобална катастрофа районът хлътва и през образувалия се огромен процеп, където сега е Босфорът, нахлуват водите на Световния океан. Ниската долина е запълнена с вода много бързо.
Настъпва библейският потоп
Загива цивилазицята на атлантите. Спасилите се с Ноевия ковчег достигат планината Арарат, която мие краката си в Черно море.
Нашият бряг е още геологически активен и продължава да потъва с по един-два сантиметра на година. С помощта на подводната археология българските учени вече намират доказателства за високата материална, а от там и духовна култура на атлантите. Впрочем в една долина в странджанския район наскоро откриха скелети на двуметрови великани. Те може би са последните атланти! Какво ли още ни чака?
Кралица Мария
с часове е седяла на мраморния си трон и е чакала, загледана в синевата. Кого ли? Легендата дава отговор – тя е чакала да види белите платна на гемията, с която към нея плавал младият и красив турски благородник Али, който я обичал и в когото тя била безумно влюбена. Мария е била омъжена заради интересите на династията, добила е много деца, но страстната й любов е била извън семейството. Тя е била жена с нежна, поетична душа, обичаща децата си, природата, музиката, но едновременно с това и силно обичаща приятеля си Али…
Мария наредила да се построи висока кула във вид на минаре, за да може да вижда по-далеч в морската синева…
Няма „декоративна джамия” (цитат от „Усещане за кралица” – бел.ред.) има лятна резиденция с изградена голяма кула, на върха на която е закрепена еолова арфа. Тази кула за наблюдение всъщност е мюсюлманско минаре. Точно под минарето е царственото ложе, на което е отдъхвала кралицата, а
когато Али е пристигал
двамата влюбени, сгушени в постелята, са слушали туптенето на сърцата си и тихата нежна музика на еоловата арфа. И са били щастливи…
„На върха на минарето е поставен уникален ветропоказател, в който някога са били опънати струни, като на арфа…” (цитат от „Усещане за кралица” – бел.ред.) Този „ветропоказател”, тази именно „тръбичка” с опънати струни е самата еолова арфа, която „улавя” и най-слабото подухване на крайбрежния бриз и издава тихи и нежни звуци, които са или по-силни или по-слаби, според поривите на вятъра. Арфата все още се вижда на върха на минарето, но не зная дали е изправна и дали още може да свири. По понятни причини минарето е изградено акустично.
Върху „огромните каменни кръстове, пръснати на различни места” (цитат от „Усещане за кралица” – бел.ред.) с длето са изсечени религиозни
надписи на старобългарски език
Румънците са възприели православието от българите и триста години са ползвали в своето богосложуние църковни български книги и от там старобългарски език. От там идват и многото наши думи, понятия и топоними в румънския език.
„Овъзмезден” (цитат от „Усещане за кралица” – бел.ред.) е понятие, което се използва повече при сделки и разплащания. При посещението на параклиса „Успение Богородично” човек е
осенен от Божието присъствие
Малък е параклисът, но в съчетание с дивната околна природа, има внушение на огромен божествен храм, където душата на човек се пречиства и става по-добра.
Православният параклис и мюсюлманското минаре, построени по волята на кралицата, са неразривно свързани в горещия сърдечен възел на
.jpg)
влюбените Мария и Али
Колко много и интересни са поуките на историята!
Що се отнася до „западните религии” – католицизъм, протестантство, англиканство и много други – то те никога не могат да се сравняват с чистотата и духовното величие на източното православие, което изповядвам.
„Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра"…
И още нещо – Мария е кралица, съпруга, поетеса, но най-важното – тя е майка! Децата й били шест, а цифрата шест вещае нещастие. Шестицата е числото на Дявола и носи в себе си черна прокоба. В случая – смъртта на кралицата…
Тя не се бои от нищо – нито от вода, нито от огън, нито от гърмящите дула на пистолетите, когато трябва да се хвърли и да спаси детето си. Мария загива в стремежа си да спаси своя син. Майчината любов е най-великата на света!
„Либе жали ден до пладне,
сестра жали до година,
майка жали чак до гроба”…
И може би е време там, на това място, да се постави възпоменателна плоча за кралица Мария и за великата самопожертвувателна майчина обич.
Много е вълнуващ опитът да се „приближи духа” (цитат от „Усещане за кралица” – бел.ред.) на тази жена. Преди повече от половин век лично аз бях навеки обсебен от очарованието на това дивно място и бях обвеян и омагьосан от духа на кралицата. Той излъчваше красота, доброта и любов. Любов към природата, любов към поезията, любов към хората, любов към децата, любов към човека до нея…
.jpg)