БАЛЧИК
от Мирослава ИВАНОВА
Снимки © BeLIGHT STUDIO и Авторът
ноември 2009 г.
Заливът е бряг, който прегръща море. Такова определение изниква от дълбините на някаква странна емоционална география, която става активна, когато стигнеш Балчик и те обгърне абсолютното спокойствие, че няма какво лошо да ти се случи. Но не се заблуждавайте, че хората идват в градчето просто заради морето. Всеки, който се е разходил веднъж из градините на двореца, идва тук отново, пленен от една жена…
„Еолова арфа е моята муза…“
От този незабравен стих на забравен поет започва опитът ми да се приближа до духа на тази жена – румънската кралица Мария. Никак не е чудно, че точно в Балчик поетично ме споходи богът на ветровете Еол, защото какво е морето без вятъра? Нещо като замък без призрак. Но май се увлякох, да започнем поред.
Тронът на кралицата, обърнат към морето, задължително
място за снимки на всички туристи.
Мария Александра Виктория
е родена в Ийстуел парк в Кент през 1875 г. Майка й е дъщеря на руския император Александър ІІ, а баща й е вторият син на кралица Виктория и дук на Сакс-Кобург-Гота. По бащина линия кралица Мария е и далечна родственица на българския цар Борис ІІІ и сина му Симеон ІІ. Таткото на Мария постоянно пътувал по море и почти не се свъртал у дома. Безспорно кралицата е наследила любовта му към синия безкрай, но във възпитанието й по-голяма е била ролята на майката. Тя обожавала обкръжението на интелектуалци и хора на изкуството, общество, което несъмнено е спомогнало Мария да развие своята, макар и скромна, поетическа дарба, както и да разпали любовта й към рисуването. Кралицата имала и рисувателен талант, като
предпочитала да изобразява цветя
Както много често се случва в живота на младите и красиви момичета с кралско потекло, те сключват брак заради интересите на династията, към която принадлежат. Красивата Мария не прави изключение от това правило и на 18 години се омъжва за Фердинанд, бъдещия крал на Румъния. Семейството има шест деца.
Мария пристига в Балчик като кралица в самото начало на 20-те години на миналия век. Това, което се случва после, можем да опишем така: тя харесала градчето, започнала да купува земи и да строи. Но можем да го кажем и така: кралицата взела това място, омагьосала го и после го върнала… Било във времената, когато малкото черноморско градче е южна точка в пределите на Румъния. (След Междусъюзническата война от 1913 г. Балчик е част от владенията на северната ни съседка. Крайовската спогодба от 1940 г. го връща отново в пределите на нашата страна – бел. ред.)
Всъщност румънската владетелка
орисва залива да се превърне в курорт
тъй като по времето на нейното пребиваване е построена не само собствената й лятна резиденция, която по-късно балчиклии гордо наричат Двореца, но и вили за многобройните гости и приятели на знатната особа. Увеселителните или по-скоро артистични събирания, които Мария организирала, се превърнали още тогава в хармонична част от живота на града. Днес Балчик е единственото място по Българското Черноморие, което разполага с… дворцова сцена, от която се възползват различни артистични кръгове.
Лятната резиденция на кралицата била проектирана от италианските архитекти Америго и Августино, а главен градинар бил швейцарецът Жул Жани. Голяма част от великолепното цветно творение на Жани била превърната през 1955 г. в ботаническа градина на Софийския университет, която днес може да се похвали с удивителна колекция от кактуси.
Цялата
Стълбите към параклиса „Успение Богородично“
растителна и архитектурна красота
обаче е изпитание за сетивата на посетителя, който идва за първи път на това странно място. Паркът е разположен на различни нива, гледа към морето, но е пълен с езерни водни пространства, плитки канали, водопади и чешми.
Объркването продължава или по-скоро започва (ако използвате входа откъм морето) от декоративната джамия с достатъчно голямо минаре, долепено точно до вилата с покоите на кралицата. На върха на минарето е поставен уникален ветропоказател, в който някога били изпънати струни като на арфа. Вятърът така го обръщал, че той издавал вълшебна музика и сякаш точно тук поетът е композирал звънкия стих „Еолова арфа е моята муза…“. По-навътре в парка е сгушен православен параклис, има огромни кръстове, пръснати на различни места, римско-арабска къпалня и мраморни медальони с митологически персонажи по чешмите. И още – изящни метални решетки, каменни стени, ниши, арки.
Желанието на кралицата
да бъде в съгласие с всички богове
изглежда малко странно за монотеистичните съображения, които масово изповядваме благодарение на християнството. Ето защо първата мисъл, която може да хрумне на непосветения турист, е, че тази жена е била твърде ексцентрична, но може би само толкова ексцентрична, колкото е всяка кралица. Личното ми първо усещане, че тя е абсолютно откачена, беше заменено от по-меката ми присъда: „Просто не бихме могли да бъдем приятелки.“ А истината е, че Мария от Единбург е била последователка на бахайската религия, която проповядва единство на бога, единство на вярата и единство на човешкия род. Бахайството разглежда отделните религии като различни етапи във вечната история и постоянната еволюция на една религия – божествената и неделимата. Но най-любопитни са думите на самата кралица, споделени в мемоарите й: „Никога не ми бе дадена възможност да преживея някакъв дълбок религиозен екстаз. Изумителна музика или перфектна духовна връзка с природата можеха да ме накарат да съзнавам и усещам бог най-дълбоко. Един величествен изглед, тишината на дълбоката гора, градина с цветя, почервенелият нежен залез
Декоративната джамия с минаре, долепено точно
до вилата с покоите на кралицата
.jpg)
гледката на буря над морето
ми дават една по-чиста представа за вечност и безкрайност, отколкото всяка религиозна церемония.“
В тези думи можем да намерим хармонията на това пространство, макар то да си остава объркано. Точно колкото объркани са понякога мислите, с които приближаваме морето, и молитвите, с които се обръщаме към бога. Искам да ви уверя, че всеки православен християнин тук се чувства овъзмезден, когато поеме по стълбите към параклиса „Успение Богородично“. За разлика от минарето, което наричат по-скоро архитектурен реверанс и декоративен елемент, в малкото параклисче те спохожда усещане, че влизаш в много старо религиозно място, въпреки че строителството на малкия храм е завършено едва през 1932 г. Предсмъртното желание на кралица Мария било сърцето й да остане съхранено именно в този дворцов параклис.
Нито кралицата, нито който и да е от нейното семейство и обкръжение биха могли да предположат, че „Тихото гнездо“, въплътило душата на тази жена, ще й я отнеме.
В края на август 1937 г. синовете на кралицата, братята Карол и Николай, се скарват жестоко. Николай посяга към пистолета и Мария се изпречва на пътя му, за да го спре, и…
собственият й син я прострелва в стомаха
Лечението на кралицата продължава няколко дълги месеца, но тя умира в Букурещ през 1938 г. След връщането на Южна Добруджа в пределите на българската държава ковчежето със сърцето на румънската владетелка Мария си отива в северната ни съседка, но духът й остава в Балчик завинаги.
„Тихото гнездо“, това е истинското име на творението, което вълните не могат да грабнат, от което всяко лято децата, които летуват тук, гледат, докато строят своите замъци от пясък и морска пяна, и което вие можете да посетите през всеки сезон. Когато и да дойдете, почти сигурно е, че ще се натъкнете на тийнейджъри от училища по изкуствата. Можете да ги видите приседнали навсякъде из парка и в разговорите им да дочуете как се мъчат да изберат за рисунките си точно такъв сюжет, който никой не е избирал досега. Впрочем аз имах същия проблем. Какво интересно да избера да ви разкажа за Балчик и защо реших да ви занимавам с двореца, при положение че всички избират точно за него да разказват. И кому е нужен дворец при наличието на толкова прекрасна природа? Всеки може да потърси своята истина, когато дойде тук.
Аз съвсем малко ще ви подскажа.
Заливът, морето, „Тихото гнездо“, духът на Мария и богът на вятъра могат толкова поетично и приказно да ви омаят, че да ви накарат да се почувствате като кралица, готова да даде половин кралство, за да прегърне някого. Също както брегът прегръща морето, благословен от бога на вятъра.
Румънски кралски приказки
Преведената на български книга „Приказките на кралица Мария“ е представена именно в Двореца в Балчик. Приказките на румънската кралица са издадени за първи път на английски през 1929 г. През 30-те години на миналия век Мария споделя: „Сега, когато сама правя опити в писането на приказни истории, винаги се опитвам да следвам маниера на Андерсен, който по-добре от всеки друг познава това изкуство и може да извика заедно усмивките и сълзите дори от най-студеното сърце.“ „Приказките на кралица Мария“ стигат до българския читател благодарение на превода от английски на Елена Савови. Илюстрациите са на художничката Детелина Димова. Книгата се разпространява само в Двореца и хвърля нова, именно приказна светлина върху образа на кралицата.