БЕБЕШКА СОЦИАЛИЗАЦИЯ

 

 

Замисляли ли сте се колко често ви се иска да останете насаме със себе си и собствените си мисли и никой да не ви притеснява? А не ви ли писва понякога да се съобразявате с писаните и неписаните закони на обществото? Спомняте ли си колко добре се чувствахте, когато бяхте под закрилата на мама и татко и никакви беди на обществения хоризонт не можеха да ви обезпокоят? Това – за вас. А когато стане дума за децата ви

 

за да може да се върнете на сигурната си или несигурна работа в несигурния ни свят.

В България съществуват два вида детски заведения, в които родителите дават мило и драго да уредят детето си – детска ясла и детска градина. По-късно, искат или не искат, законът ги задължава да пратят детето си в предучилищната група и в училище. Че дори ги и глобява, ако не го направят. Думата ми е за първите две.

Ако детето започне истинския си социален живот (не онзи с игрите на площадките, а другия, с правилата и законите) в детска градина – добре. Градините са подчинени на Министерството на образованието. В тях работят

 

които независимо от силната или слабата си мотивация за работа се предполага, че имат поне необходимите педагогически знания и умения да се грижат за децата ви. А някои дори имат и години опит зад гърба си и спокойно можете да поверите детето си в техните ръце.

Какво се случва, ако обаче детето за първи път постъпва в детска ясла и е на крехката възраст 2 години, когато е максимално привързано към родителя, който го е отглеждал до момента?

Детските ясли са подчинени на Министерството на здравеопазването и в тях работят

 

На всяка яслена група и във всяка смяна са зачислени по една лелка и по една медицинска сестра. Облечени в бели престилки, сутрин сестрите поемат децата, които, освен че са притеснени от раздялата, асоциират бялата престилка с поредната инжекция, която им предстои, и се стресират още повече.

Медицинските сестри са подготвени по здравните проблеми на малките деца, но нямат необходимото педагогическо или психологическо образование, за да направят прехода от дома към социалната институция по-малко трънлив. Разбира се, че работейки с групи от по 30 деца, те трябва да въведат правила и ред, за да се чувстват добре и самите те, и съответно децата. Стремежът им да наложат ред още през първите дни при постъпването на децата често обаче се оказва

 

Отделени от родителите си и не по тяхна воля оставени там, децата чувстват тревога и страх. На тази възраст те нямат голям социален опит, за да се ориентират добре в общуването с много хора. За сметка на това обаче доста добре могат да различат кой ги подкрепя, кой е мил с тях и кой е несправедливо строг. Сигурно е едно – че всяка реакция от страна на възрастните се приема доста критично от малките деца. Отивайки в яслата, децата още от първите дни се стараят да намерят

 

В този малък социум ролята на възрастния е безгранично голяма. Той е този, който не бива да толерира определени деца, да се присмива на другите (защото хлапетата трудно правят разлика между ирония и добронамерен хумор). Той е този, който трябва да наложи ясни и последователни изисквания – еднакви за всички деца. Възрастните трябва много да внимават как наказват, защото наказанията доста често довеждат само и единствено до отрицателни последици. Трябва много повече да подкрепят стремежа на децата към самостоятелност. Децата трябва да бъдат учени да се хранят сами, да се обуват сами, да отиват сами на гърнето. По този начин те ще се чувстват горди и уверени в собствените си успехи, ще се научат как да реагират като възрастни в живота, а не страхливо да се крият в черупчиците си. Медицинските сестри трябва да държат и постоянен контакт със семействата на малките, защото често родителят има една представа за детето си, а възпитателят – друга. И това се случва не защото гарджето на мама си е на мама гарджето, а защото често децата са едни вкъщи и

 

Ще кажете: „Е, и какво от това, нали по-важно е, че детето е прието в ясла?!“ И ще сбъркате, защото най-важен е душевният комфорт на детето и това то да изживее минимална доза стрес от първата раздяла с родителя, бих отговорила аз. Както и бих попитала дали не е крайно време наред с медицински сестри в яслите да работят и педагози. По силата на сега действащата наредба за работа там на 4 яслени групи се полага по един педагог. И няма ли да бъде много по-спокойна работата и на лелките, и на сестрите (пък и на не по-малко тревожните родители), ако в яслите има

 

които със знанията, опита и уменията си да осигурят комфорта на всички заинтересувани?! И ако в училище вече е почти невъзможно да се върнат ученическите униформи, които сега само елитните гимназии въвеждат, защото учениците в другите училища се противопоставят, не е ли възможно връщането на старите престилчици за децата в детската градина? Първо, защото различията във финансов план между родителите личат. По-бедните родители няма да се чувстват притеснени, а децата им няма да изграждат от рано ниско самочувствие. И още нещо важно – и едната, и другата група родители ще прибират децата си, без да познават по дрешките им какво точно са яли през деня.

За сравнение, например в детските градини в Англия и Италия децата са със задължителни униформи. Та като говорим за чуждия опит, през 1907 г. в Италия

 

създава (но едва за предучилищна възраст) за децата на бедните семейства дом на детето. Тя организира работата на принципа на самовъзпитание и самообучение. Ролята на възпитателя е само на наблюдател на спонтанното развитие на детето. А почти век преди това в Англия Робърт Оуен създава училище за малките деца. Но повишава изискванията си към качеството на възпитателната работа. За всяко бебе от 3 до 5 месеца е предвидена детегледачка, а по-големите деца, разделени по 4 или 5 в група, са поверени на по 1 възпитател. Персоналът се състои от квалифицирани учители, а ръководителите задължително са с квалификация на социален работник или възпитател.

Пак по това време в Англия се отчита недостиг на възпитателни знания и умения на родителите и се оказва, че е назряла необходимостта от лекции и беседи за тях.

 

медицинските сестри възпитават, а децата се (а)социализират, кой както може. Ако не сте имали късмета да случите на медицински сестри и лелки, на каквито случих аз, ви съветвам да се съобразите с моите няколко препоръки, за да избегнете поне пет препъникамъчета по пътя на бебешката социализация.

1. Срещнете малкия човек предварително с новите хора, с които целодневно ще общува.

2. Уточнете с тях как да се обръщат към него – на галено или не. Често децата не приемат нови галени имена, с които ги кръщават в яслата или градината.

3. Помолете сестрите веднага да ви запознават с проблемите (ако има такива), възникнали през деня с детето ви. Това ще е много по-ценно и за двете страни, отколкото стереотипното „Всичко е наред“.

4. Ако постоянно избухват конфликти между децата в групата, помолете директора за почасова работа на групата с психолог.

5. Ако прибирате детето си постоянно с дрехи на лекета, поставете на следващата родителска среща въпроса за престилките или просто бъдете новатор и нагиздете вашето с новичка такава. Почти съм сигурна, че ще повлечете крак за новата мода, особено ако на престилчицата има апликация с Мечо Пух.