ноември, 2013 г.
Интервю на Мариана Янева
Толкова дълго сме живели в матрицата „ходя на работа – получавам пари“, че идеята всеки месец да разчитаме на гарантирани безвъзмездни средства извън трудовото ни възнаграждение, ни се струва налудничава и подозрителна. Но Гражданската инициатива за безусловен базов доход (ББД) набира скорост в Европа и е на път да се превърне в трамплин за мащабна културна и социална трансформация.
ББД не е просто парична сума, която облекчава екзистенциални трудности и покрива битови нужди, а „вятър в крилата“, както я наричат Даниел Хани и Ено Шмид – автори на филма „Базовият доход – културен стимул“. Това е мостът, който ще ни преведе през реката на безработицата и нищетата (и духовната!), за да се озовем на брега на достойното съществуване.
„За България, като най-бедната страна в ЕС, тази идея може да се окаже спасителна“ – прогнозира председателят на Гражданския комитет на европейската гражданска инициатива за ББД Клаус САМБОР, който през октомври бе в София по повод събирането на подписи в подкрепа на инициативата.
„Хърватска наскоро влезе в ЕС и бе изумително да видим как за 10 дни там се събраха 1700 подписа, а в страните, в които дискусията за ББД тече от години, събирането на подписи е още по-лесно“ – уточни Клаус Самбор.
– Колко подписа са събрани до момента в България?
– 1449 подписа до този момент (интервюто е правено в началото на месец октомври – бел. моя).
– Как започна всичко, г-н Самбор? Защо идеята за ББД се роди точно в Австрия?
– През 2005 г. на голяма конференция във Виена Южен Тирол, Австрия, Германия и Швейцария за първи път дискутират ББД. Следва втора среща в Базел през 2007 г. Най-голямата конференция по тази тема е през 2009 г. в Берлин. Тогава решихме, че трябва да спрем само да говорим, нужно бе да действаме, тъй като моментът за позитивна промяна в обществото според нас бе назрял. Идеята за ББД в момента все още продължава да е на етап изследване на възможностите за еманципирани социални условия на живот в ЕС. Но след първото є отхвърляне от ЕК през 2012 г. (с мотива, че самата Комисия няма компетенции в социалната сфера) вторият ни опит през 2013 г. се оказа успешен, тъй като променихме формулировката на предложението и ЕК се оказа в ролята на поощрител на всяка една държава-членка да координира своята социална политика, изучавайки дали може да приложи идеята за ББД локално. Това е и стартът на Европейската гражданска инициатива за ББД, предложена от ЕК.
– Как ББД би променил баланса между работа и личен живот?
– Животът не е работа. Ние трябва да имаме работа, за да живеем добре. Ако човек получава безусловен базов доход, това не означава че няма да работи. Ние не сме против работата, защото чрез нея се произвеждат блага за обществото. ББД ще отвори врати пред много хора да решат как точно искат да живеят и какво точно искат да работят. Тя е шанс за тези хора да се усъвършенстват вместо да се борят за оцеляването си. Който има работа-мечта, продължава да я работи и паралелно с това получава ББД, а който иска тепърва да открие работата, която ще го направи щастлив, с помощта на ББД би го осъществил по-лесно.
– Не сте ли съгласен, че промяната в мисленето трябва да предхожда промяната в доходите?
– Да, ако няма промяна в мисленето, ние няма да можем да убедим хората да приемат тази идея като полезна за тях. ББД е човешко право на съществуване и като такова трябва да се осъзнае. Всеки човек има право да живее без страх, че ще изгуби работата си и че ще остане без пари. Само тогава спокойно може да избере да живее така, както му харесва.
– А ако не знае или пък не може да реши какво му харесва?
– Поне ще получи свобода да помисли върху това. И свободно време да обърне повече внимание на децата, на семейството и роднините си. Да направи нещо за тях. Това също е творчество. Креативността не е характеристика само на писателите и артистите.
– Свободата обаче е абстрактно понятие. Днес свободата се схваща като съобразяване със законите…
– Така е. Законите обаче трябва да се пренапишат така, че промяната на обществото в позитивна посока да стане възможна. Законите трябва да обслужват обществото, за да може то да ги спазва, без това да накърнява свободата му.
– Има ли опасност вместо креативен, човек да стане мързелив, когато получава всеки месец една сигурна сума, независимо дали работи или не, независимо дали е мъж, или жена. Тези пари, доколкото разбирам, му се дават само защото е пълнолетен…
– В една анкета 60% от хората, запитани дали ще продължават да ходят на работа, ако получават ББД, отговарят, че ще работят; 30% – че ще работят, но не толкова много часове и само 10% – че трябва да помислят. Когато на същите хора е зададен въпросът: „Как мислите, дали другите хора, които ще получават ББД, ще работят?“, 80% от анкетираните отговарят: „Не съм сигурен, това ще стимулира мързела им.“ (Смее се.) Трудът е нормална човешка потребност. Не мисля, че някой ще спре да работи, само защото получава ББД. Средствата все пак са разчетени така, че да покриват екзистенцминимума. Хората искат да постигат повече в живота си и съответно да печелят повече.
– Какъв ще е ефектът на ББД върху самочувствието на всеки човек?
– Самото презентиране на ББД предполага образоване в много направления – но не по учебник, а от човек на човек. Привържениците на идеята я разпространяват като мисионери. Те са нещо като коучъри. Свидетел съм на това как австрийски банкери се превърнаха във философи и учители. Това носи самочувствие, че си полезен – за себе си и за другите.
– Очевидно ББД е отправна точка за решаване и на много други проблеми в обществото…
– Да, той заменя конкуренцията с кооперативност; стремежа ни за увеличаване на печалбата с ориентация към общността, към общото. Идеята за ББД може да ни научи да бъдем съпричастни към проблемите на другите хора като към своите собствени.
– Лява ли е идеята за ББД?
– Аз съм протестант. Според мен левите и християнските идеи са много близки. Смятам, че идеята е лява, но не е комунистическа. Защото комунизмът е лоша реализация на левите идеи. ББД ще направи човека свободен във всякакъв смисъл. Това е важно…
Идеята е лява и доколкото има потенциал да свие огромната пропаст, която в момента се е отворила между богати и бедни.
– Как ще убедите богатите хора да я приемат?
– Не е лесно. Но напоследък много богати хора разбират, че ако пропастта между богати и бедни продължава да е толкова голяма, това не носи ползи на капитала.
– А откъде ще дойдат парите за ББД? Сигурно този въпрос ви го задават постоянно.
– ББД е идея, ориентирана към потреблението. Впрочем и един от начините, предложени за финансирането й, е чрез ДДС и акцизите. На този етап обаче е по-важно идеята да бъде разбрана и подкрепена от повече хора, колкото може по-скоро (по възможност преди изборите за следващ Европарламент). На следващия етап ще се обсъждат и начините за финансиране, които ще бъдат различни за различните държави (например от ДДС и акцизи или чрез специален национален фонд, заделен от бюджета). Експертите са готови с финансови предложения, но процесът за реализирането им ще е дълъг.
За България, подписите и петицията
На 14 януари 2013 г. Европейската комисия (ЕК) приема предложението на Европейска гражданска инициатива за ББД, с което започва едногодишна кампания за неговата подкрепа. Ако до 14 януари 2014 г. чрез петицията (бланка на български език можете да откриете на www.basicincome2013.eu) се съберат общо 1 млн. подписа от жителите на всички 28 държави-членки на ЕС (приблизително 500 млн. души), ЕК ще предложи инициативата да бъде публично изслушана в Европейския парламент.
Допълнителното изискване, поставено от ЕК, е тези 1 млн. подписа да са събрани от поне 7 държави-членки. В този случай квотите за останалите страни-членки (до 28) може да са минимални. Конкретно за България необходимият минимум гласове е 24 000, но целта е да сме поне една от 7-те или повече страни с брой събрани подписи, надвишаващ минималната квота. Досега в инициативата са се включили официално 24 страни-членки (България е 17-ата поред, а последна към този момент е Швеция).