БЕЗ ПАРАБЕНИ

Спомняте ли си каква беше тенденцията в рекламата доскоро? Винаги с буквата „С“ отпред! С повече витамин С, с повече природни съставки, с по-наситен вкус… Напоследък обаче медалът се обърна към нас откъм другата си страна. Рекламната дума е „без“! Без захар, без мазнини, без оцветители, без соя, без добавки, без консерванти… В козметиката все по-често ни привличат с надписа, изписан с главни букви – „БЕЗ ПАРАБЕНИ“.

Щом е „без“, това намеква, че парабените са нещо лошо, вредно и мястото им не е в козметиката. Ако наистина е така, тогава защо изобщо ги слагат в нея? Биокозметиката ли е единствената алтернатива и има ли скрити уловки в

Надали всяка жена си дава ясна сметка за броя козметични продукти, който ежедневно ползва. Някои от нас се ограничават със сапун, паста за зъби, лек крем, шампоан и червило, други полагат върху кожата си много повече от тях всеки ден.

При такова количество продукти можем да предположим, че и натрупването на минимално съдържание от която и да било съставка би могло да даде някакъв страничен ефект.

Имаме ли основание да се стремим всячески да избягваме козметиката, съдържаща парабени, и вредят ли на здравето ни по някакъв начин те, попитахме инженер-химик Зафир ЗАФИРОВ, работил и като технолог в родна козметична фирма.

– Парабените са естери на хидроксибензоена киселина, откъдето идва и наименованието им. В тази група влизат метилпарабен (Methylparaben E218), етилпарабен (Ethylparaben E214), пропилпарабен (Propylparaben E216) и бутилпарабен (Butylparaben). По-редки съединения на парабена са исобутилпарабен (Isobutylparaben), исопропилпарабен (Isopropylparaben), бензилпарабен (Benzylparaben) и техните натриеви соли. Всички парабени, използвани в промишлеността, са синтетично добити, въпреки че някои са идентични с тези, откривани в природата. Получаването на парабените от нефтопродукти доведе до значително увеличение на ръста на производството и в резултат на това сме свидетели на днешния огромен комерсиален поток при търговията с козметика, парфюмерия и средства за лична хигиена.

– Защото това са вещества без цвят, мирис, аромат и вкус, които лесно се смесват с всяка консистенция, прекратяват напълно ензимната активност в продукта и той получава дълъг живот. Парабените са се превърнали в консервираща система на всяко средство, предназначено за красота и чистота. Използват се широко и в хранително-вкусовата промишленост.

– Най-често като заместител на парабените се употребяват риган, розмарин, семена от грейпфрут, мащерка, екстракт от лавандулово масло. Непрекъснато се правят опити за други формули и комбинации, които да имат свойството на естествен консервант. Но когато купувате поредния продукт, погледнете етикета и ако видите някъде R-фраза (от R-phrases, или предупредителни текстове за опасност – бел. ред.), спомнете си, че всички тези синтетични вещества биха могли да застрашат здравето ви. (За сведение, R24 означава „токсичен при контакт с кожата“, а R38 – „дразни кожата“ – бел. ред.)

– Едно неотдавнашно проучване (проведено през 2004 г. от университета в Ридинг, Великобритания – бел. авт.) сочи, че парабените са открити в проби от тумори на гърдата. Съществува убеждението, че парабените в дезодоранти и други козметични продукти мигрират в тъканите на гърдата и допринасят за развитието на тумори. Също така те се свързват и с нарушения в мъжката репродуктивна система като рак на тестисите, влошена сперматогенеза и проблеми с простатата. Важно е да се знае, че парабените имат естрогеноподобно действие и разстройват хормоналния баланс. Доказано е, че ксеноестрогените (чуждородни естрогени, които попадат в организма с храната и водата) увеличават риска от рак на гърдата. Но все пак няма доказана причинно-следствена връзка с рака, доколкото не съществува научно доказателство в подкрепа на всяка връзка с каквато и да било форма на рак. Според други изследвания обаче се смята, че стабилните, неразградими молекули на парабените продължават да действат и след като проникнат в тъканите, после – в кръвообращението, и накрая – в органите на човека, като ограничават нормалната ензимна активност на тялото.