Бижутата за нас
от Албена УВАКОВА
декември, 2011 г.
© Carlo Dapino | Dreamstime.com
„Когато бях млада, не се кичех много-много, но сега винаги си слагам някакво герданче, за да отклонявам вниманието от лицето си.“ Каза ми го една 70-годишна жена, на която не й се е налагало особено често да попада в официални делови ситуации през живота си. Тя обаче е осъзнала и уловила един основен трик –
трика с украшенията и допълненията
Езикът на бижутата е много силен и властен. От векове те са мощна индустрия, от която се печели доста.
Бижутата са в състояние да прикрият много наши недостатъци, отклонявайки вниманието на събеседника ни в съвсем друга посока. Но точно това е и техният капан. Особено когато става въпрос за изграждане на делови имидж. В бизнес етикета основно правило е, че хората трябва да слушат вас, да забелязват вас и нищо друго да не отклонява вниманието им от вас.
Затова никой не препоръчва големите и висящи обици или едри накити около шията.
Бижутата в този случай трябва да са достатъчно стилни, достатъчно скъпи и в същото време достатъчно ненатрапчиви и приглушени.
И еднакво важни се оказват и цената, и
броят им
Смята се за проява на лош вкус да се носят прекалено много украшения, дори и ако те са скъпи и изискани. Те са част от първото впечатление, което оставяте, а то, в случай че не е подходящо, може да се коригира за около година и половина. За да успеете да го промените, най-разумно е да се следват добрите стари и работещи във времето правила. Една от големите дизайнерки, Коко Шанел, беше казала, че когато става въпрос за накити, е добре жената да брои до три и ако й се сторят много, да махне някой.
А някои бизнес справочници съветват деловата жена да застане пред огледалото и да преброи до тринадесет. Броят се обаче всички украшения – и бижута, и копчета, и катарами, и очила, и часовник… Ако броят им надхвърля 13, нещо трябва
да се пожертва.
да се пожертва.
На мен лично числото от това старо правило ми се струва твърде голямо. Още повече че когато става въпрос за делови имидж, елегантността, дискретността и непретенциозността са за предпочитане. Човек трябва да съумее да подчертае едновременно
и интелекта, и индивидуалността си
като прикрие някои свои недостатъци. А това ще му помогне да излъчва самочувствие и увереност, които са абсолютно задължителни в деловите ситуации.
Изборът на бижу разкрива много от същността ни и разказва много за стила и вкуса ни.
Някои бизнес справочници препоръчват среброто да се комбинира с дрехи в студени тонове, а златото да допълва тоалетите в топли нюанси.
Наскоро една приятелка си беше купила злато след много дълъг и объркан избор. Продавачката я усети, че не е наясно какво точно иска, и тогава й показа верижка с плетка „Шанел“. Приятелката ми за секунди разбра, че това е нейното колие, и си го взе. Маркетолозите и рекламистите са добре запознати с безумието и стихията на женското пазаруване и се опитват да контролират тези процеси. Всъщност кой знае каква е плетката „Шанел“ или плетката „Картие“?! Е, да, на десет души все ще са намерят неколцина, които да са посветени. Но не това е важното.
От значение е какъв блясък предизвиква това колие в очите на приятелката ми, когато го носи. А излъчването е от определящо значение в повечето житейски ситуации. Бижутата трябва да се подбират много внимателно, защото са в състояние и да…
прибавят години към възрастта ни
Една интелигентна жена трябва да се съобрази не само с модните тенденции, но и с възрастта си, а също така и с конкретното място, на което отива. Подходящото за офиса е неуместно за официална вечеря; деловата презентация пред нови клиенти предполага много по-семпъл и ненатрапчив стил, отколкото вечерята със стари.
Но при всички случаи едно бижу трябва да бъде подбрано така, че да говори само и единствено чрез нас и през нас самите, а не въпреки нас.
Не харесвам хората, чиито дрехи и накити могат да изразят за тях много повече неща, отколкото самите те са в състояние да направят. Просто защото дрехите и накитите ни представят само в първия момент. Във всички следващи ние представяме тях.