Болна тема, Стил на живот

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА – първа част

„Българската Коледа“ възможна
 
от Мирослава ИВАНОВА
 
март, 2009 г.
 
 
 
В студен следобед през зимата на 2008 г. една майка набира познатия вече номер на служителка в администрацията на българския президент и дава слушалката на малкия си син…
Преди да ви разкрия какви са били думите на детето, ще ви разкажа за една благотворителна инициатива, която е доста внушителна заради авторитетната фигура на българския президент, заради огромната работа, която се върши от хората, ангажирани с начинанието, и най-вече заради жестовете на милиони българи, които даряват пари за здравето на българските деца.
Има деца, които не могат да говорят, не могат да ходят, не могат да чуват, не могат да виждат, не могат да разбират или просто не могат да пораснат. За щастие в конституцията на тяхното детство е написано, че има един човек, чиито сънародници могат да им помогнат да бъдат здрави.
„Българската Коледа“ е инициатива на президента Георги Първанов, която стартира през 2003 г. Сметките на кампанията са отворени през цялата година, а в дните преди Рождество Христово всеки може да дари по един лев с есемес или телефонно обаждане до мобилните оператори. От 2004 г. постоянните организатори на „Българската Коледа“ са администрацията на президента, Националната телевизия и Нова телевизия. Медийни партньори са водещи печатни издания и национални радиостанции.
 
Инициативата е… неюридическо лице
„Българската Коледа“ не е фондация или сдружение с нестопанска цел. Изричната воля на Георги Първанов е, че докато той е в активна позиция като президент, няма да инициира създаването на такъв тип сдружения. Като се замисли човек, фондациите имат негативен образ, създаден през годините, а и наличието на подобна организация предполага и наличието на администрация. В този смисъл инициативата няма нито един лев разходи. Счетоводното обслужване се поема от единия съорганизатор – Националната телевизия. Приемът, обработката на молбите, диалогът с лекари и родителите на децата се осъществяват от администрацията на президента. Съорганизаторите са своеобразна трансмисия, която осъществява желанието на дарителите, заявено чрез самия акт на даряване, средствата да стигнат
 
до децата и лечебните заведения
Зад завесата на кампанията има огромна работа, която се върши, за да се получи накрая едно относително справедливо разпределение. Относително, защото има много желаещи.
Съорганизаторството и прозрачността на „Българската Коледа“ се определят от факта, че всеки от тримата съорганизатори е излъчил по едно упълномощено лице, което участва в подготовката на лечебните заведения и децата, които ще бъдат подкрепяни, а след това поставя подписа си под тристранен протокол за разпределение на средствата. На базата на този протокол, единствено при наличието на трите подписа банката превежда съответните суми.
Понеже модерното общество е изградено от непрекъснато съмняващи се индивиди, „Българската Коледа“ си е вменила сама различни нива на компетентност и прозрачност. Всяка година се прави пълен отчет на финансовите средства, а инициативата е подкрепена от консултациите на много водещи специалисти в здравеопазването. За консултанти са привлечени и председателите на Асоциацията по педиатрия и Асоциацията по неонатология, като чрез тях „Българската Коледа“ работи с още една група граждански структури.
Молбите, подадени от родителите, пристигат през приемната на администрацията на президента. На практика
 
всички могат да подават молби
но се финансира само лечение, което не се поема от държавния бюджет или от НЗОК. Всички молби, които се получават, се обсъждат с лекуващите лекари по отношение на вида на лечението, лекарства, които са необходими.
По конституция детското здравеопазване в България е безплатно. За съжаление обаче има отделни малки групи заболявания, които държавата „изпуска“ от полезрението си или за които е необходимо допълнително финансиране, т.е. лечението не е сто процента безплатно.
Всяка следваща година открива и потвърждава преимуществата на инициативата. Една от целите на кампанията е именно тази: да показва какви са нерешените в здравеопазването проблеми. Факт е, че от старта на кампанията през 2003 г. някои от тези проблеми са вече решени от здравното министерство и здравната каса.
Едновременно с това „Българската Коледа“ закупува болнична техника, за да станат възможни за изпълнение и в България онези интервенции, които досега са били извършвани само в чужбина.
Още през първата година инициативата „влязла“ първо там, където до момента са били правени най-малки инвестиции и където техническото оборудване не отговаря на съвременното лечение. В тази група са попаднали
 
неонатологиите и детските отделения
Стартът бил с университетските болници. След това „Българската Коледа“ е помагала на всички многопрофилни областни болници – в отделенията им по неонатология и педиатрия. Правени са дарения и извън този профил, при случаи на остра нужда, доказана с писмо от управителите на съответните болници.
Никоя инициатива не минава без съпътстващи я критики. Най-актуалният упрек към кампанията е, че „Българската Коледа“ едва ли не призовава хората да вършат работата на държавата. Истината е, че и в най-добре развитите страни благотворителност има. Благотворителността, освен че решава конкретни въпроси, е и възможност за това човек да прояви състрадателност, която може и да не се измерва в големи пари, но се измерва в съпричастност към нуждаещите се. Колкото и много да са парите, отделени от държавата за детското здравеопазване, те никога няма да бъдат достатъчни. Тази инициатива ни дава възможност да разберем, че благотворителността е предимството ни пред безучастните хора.
 
Благотворителността има много деца
Доказателство за това е абсолютно всеки един от дарителите. Сумите, които се събират от телефонни обаждания и есемеси, са около 40 процента от окончателната сума. През последната година се забелязва тенденция на увеличаване на малките дарения в размер на 30, 50, 100 и 200 лв. за сметка на големите дарители.
Има няколко души, които правят малки дарения всеки месец.
Най-интересните дарители всяка година се появяват около 25 декември. Тогава например деца изработват сурвакници и ги продават, за да дарят парите. Ученици правят концерти, продават билети и отново даряват събраните левчета. Едни от най-симпатичните дарители на сметките на „Българската Коледа“ ми се сториха учениците от V „а“, VІ „а“, VІ „б“, VІ „в“, VІ „г“, VІІ „а“ и ІХ „б“ клас при едно от всичките училища у нас, носещи името на Левски. И още – възрастни хора от пенсионерски клубове, лекари от болници, любители на българското от фолклорни ансамбли. Ами онзи учител пенсионер от Свищов, който изпратил в писмо, адресирано до вицепрезидента Ангел Марин, две монети по 50 ст. за „Българската Коледа“? Служителите в президентството веднага започнали да изпращат есемеси от името на този човек, а сега пазят неговите две монети като очите си и като символ на това, че няма голяма и малка благотворителност, както и на това, че
 
когато искаш да дариш, винаги намираш начин
Изпълнителите и организаторите на станалия вече традиционен коледен концерт също участват благотворително.
Разказът ми за тази внушителна благотворителна инициатива почти свършва. Оставям я да си върши работата, защото се вижда, че тя се е заела не просто да помогне, но и да се опита да приспособи акта на благотворителността към българското общество. Нещо повече, особено през последната година „Българската Коледа“ постигна и една друга важна цел – успя да покаже, че болните деца трябва и могат да бъдат социализирани, така че да се чувстват добре в общност на други, здрави деца и възрастни.
През есента на 2003 г., когато му хрумнала идеята за тази кампания, президентът Първанов написал в една папка „Коледата: невъзможна“. Нима сега, повече от пет години по-късно, тази папка не е затрупана от стотици благодарствени писма на деца, родители и лекари, признателни за дареното добро, което винаги ще носят в душите си? И не е ли изречението „Коледата невъзможна“ заглушено от онова детско гласче, което прозвучало смело в телефонната слушалка в онзи зимен следобед на 2008 г., когато една майка набрала познатия вече номер на служителка в администрацията на българския президент.
Детето казало: „Аз вече съм здрав!“