БРАК ПО ЖЕЛАНИЕ

 

 

 

Наскоро срещнах една позната, която от много години мечтаеше да се омъжи и за която този тъй дългоочакван момент най-сетне бе наближил. След по-малко от месец є предстоеше сватбената церемония, но нещото, което истински я притесняваше, беше не колко точно ще е прелестна като булка, не какво точно ще е времето или колко доволни ще са гостите от избрания от нея ресторант, а как ще се развият отношенията є с бъдещия є съпруг. Дали ще запазят любовта и доверието помежду си през годините и най-важното – дали до дълбока, предълбока старост (доколкото години е жива, де) той ще я носи на ръце. От мен тя очакваше точно такова потвърждение и смело търсеше сред познатите и приятелите си човек, който с гаранция да є го даде. Сигурна съм, че несемейните от приятелите є са били по-убедителни в аргументите си, че това ще се случи. Може би защото самите те силно се надяват на същото в своите бракове. А пък семейните са били по-умерени в обещанията и по-силни в репликите си, че всичко, ама наистина всичко в брака е въпрос на постоянен компромис.

Когато се разделихме, си спомних за

 

за който психоложката Ли Шелби казва, че е мечта на всяка жена, и който изглежда горе-долу така:

1. С настоящия договор потвърждавам желанието си да преотстъпя на теб своя живот и властта над него.

2. Аз провъзгласявам своето право да бъда щастлива, като предварително знам, че ти си съгласен това да е така.

3. Аз ще стана единственият ти приятел и няма да имаш никакви други приятели.

4. Очаквам от теб да започнеш да удовлетворяваш всички мои потребности.

5. В отговор ще се опитвам да удовлетворя всички твои потребности. Това ми дава право да те съветвам и да те контролирам, знаейки какво е най-доброто за теб.

7. По причина, че се явяваш най-важният човек в моя живот, то ако някога не се чувствам добре, безусловно ще е по твоя вина. От такива съображения ти възлагам отговорността да се грижиш за доброто ми настроение.

ТОЙ:……………………..             ТЯ:…………………….

 

Като се замисля, никой от нас не би подписал подобен документ, ако му го поднесат преди сватбата. Но в същото време всички ние още преди брака живеем с подобни очаквания. Истината е, че ако всички радости в живота ни зависеха от брачния ни партньор

 

Шелби твърди, че в дългогодишната си практика се е срещала с доста хора, които се чувствали постоянно щастливи или постоянно нещастни в зависимост от това, дали са семейни, или не са. Истината не е скрита в брака обаче. Човек или умее да се наслаждава на живота, или не. Създаването на семейство по никакъв начин не влияе на този факт, както не оказва влияние и възрастта. Дали сме стари или млади, сами или семейни – ние и единствено само ние правим живота си щастлив. Никой не би могъл да го стори вместо нас. Разбира се, че можем да бъдем добри приятели със съпруга си, ако създадем семейство, но какво значи да сме „единственият му приятел“?!

Често, когато се появи проблем, сме склонни да отлагаме решението му във времето, да се правим, че той просто не съществува, или се съгласяваме да си живеем с него. По-правилно обаче е да се накараме да правим онова, от което най-много се боим и което до това време сме избягвали. Или с други думи, да се изправим срещу проблема и категорично да си кажем, че ще излезем от него с решение, което после във времето ще проверяваме дали е било най-доброто.

Една немалка част от проблемите в семейството идва от

 

или на съпругата, разбира се, но родителите на жената няма да са тема на тази статия.

За мъжете, да излязат от родното гнездо завинаги и да се впишат адекватно в семейството на съпругите си, е задължителна полова инициация. Докато жената през целия си живот остава близка със старото си семейство, за да черпи сили да поддържа „в изправност“ своето собствено. Според Шелби трудността на общуването на жените с новите им роднини идва от това, че те НЕ общуват като с приятели, а като с членове на семейството. Шелби дава прекрасен пример, уточнявайки, че никога не би отишла в дома на приятелката си и не би є казала, че задължително трябва да подреже листата на филодендрона си или пък че скоро трябва да отиде на фризьор. Съвети на приятелите си даваме едва когато те ги потърсят от нас. По същия начин трябва да се държим и с новите членове на семейството ни, а и те – с нас. Ако свекърва ви прекали с наставленията и съветите си, дайте є да разбере, че я смятате за приятелка, а на приятелката си не бихте позволили да ви говори така…

 

които са дълбоко и постоянно обидени на целия свят и единствената им грижа е да открият виновник за своите нещастия (а вие сте най-подходяща за това), то прекратете своевременно всякакви контакти с тях. Ако нямате сили да го направите, приемете поне близко до сърцето си следните напътствия:

► Примирете се с факта, че хората са различни. Всеки има своя жизнен опит, пълен с грешки и възходи; собствена скала на симпатии и антипатии; собствена ценностна система и цел в живота. Вероятно единственото общо помежду ви е един и същ човек, когото обичате (но пак по различен начин!). Не е нужно да се чувствате виновни за това, че не си приличате. Ваше право е да си останете такава, каквато сте – без да се променяте, за да се напаснете към ситуацията.

► Помнете, че повечето ви проблеми в основата си крият неосъзнат страх. Ако го разгадаете, ще ви е по-лесно да общувате и да живеете.

► Никога не забравяйте за взаимното уважение, защото в противен случай ще натрупате огромен небостъргач от обиди и разочарования. Не забравяйте и за уважението към себе си.

► Внимавайте какво си пожелавате. Понякога, колкото и да ви е криво, това е мъжът, когото най-много сте искали и това е бракът, който сте чакали. Общуването с новите членове на новото семейство пък е такова, каквото вие сте си го направили.

► Усмихнете се на себе си!Та нали до вас е точно желаният мъж – реален и пълен с недостатъци. Защото онези от мечтите и приказките няма как да дойдат и да ви носят на ръце.

Ако пък всички тези съвети ви се струват неизпълними, ако наистина твърдо вярвате в силата на цитирания по-горе предбрачен договор, тогава просто не бързайте да се омъжвате. Животът на необвързаните крие немалко предимства, а и няма да ви се налага да увеличавате кръга на роднините си, с които волю-неволю ще трябва да се съобразявате.