Личности, Портрети

БРИДЖИТ БАРДО

Бриджит Бардо –
стомана под сметана
 
от М. НИКОЛОВА
 
март, 2009 г.
 
         
 
На тринадесет години тя е нимфетка. На шестнадесет – любовница на мъж, доста по-възрастен от нея. На осемнадесет става негова съпруга. На двадесет и пет – сексуален мит. На четиридесет е еколог, природозащитник и бунтар. На петдесет душата се изписва на лицето й – дълбоки, злостни бръчки й придават страховития вид на езически идол. На осемдесет нещата се оправят – Бриджит напълнява, бръчките й се опъват и тя добива вид, малко по-близък до човешкия, което не спира поредния съдия да я обяви за виновна за „призоваване към верска нетърпимост“. Впрочем зад гърба си тя има общо пет присъди за проява на верска, расова и национална нетърпимост,и една за лишаване от родителски права. И неизброими количества опити да се меси в политиката на различни държави. Тя ту настоява мюсюлманите да бъдат изгонени или да им бъде забранено нещо, ту воюва за лична среща с Путин, за да защити руските бездомни кучета. Някои твърдят, че във Франция Бардо е национална икона. Други – че бабешкият й фанатизъм не е толкова безобиден, колкото изглежда, и започва да се превръща в заплаха за традиционно либералното френско общество.
 
Кучка или светица
е Бриджит Бардо? „Захарче“, обожаващо животните, или фанатичен мизантроп? Човек, който така и не се е научил да не казва истината (както самата тя се определя), или досадница, която изразява мнение, без никой да я пита? Да видим…
Бриджит Бардо се ражда в богато буржоазно семейство в престижния парижки квартал „Паси“ през 1934 г. Детството й минава по каноните на консервативния лукс. Къща с градина. Прислуга. Частни училища. Уроци по балет. И за да бъде картинката пълна, малката Бриджит прилича на нарисувана – съвършено кукленско лице и струговано тяло. Майка й (с 13 години по-млада от баща й) насърчава не само заниманията й с балет, но и кариерата й на фотомодел. Тя отправя лична молба към своя приятелка – редактор в „Ел“ – и Бриджит се озовава на корицата на списанието, преди да е навършила шестнадесет години. Точно тази нейна снимка
 
привлича вниманието на Роже Вадим
който съвсем скоро става неин любовник, неин съпруг и баща на славата й. Бардо е първата от цяла поредица филмови диви, които Вадим прелъстява преди пълнолетие и които прави звезди. Сексуалната връзка на малолетната Бриджит с Роже Вадим разтърсва из основи буржоазния свят на семейството й. Обявената с пълнолетието сватба с него се оказва недостатъчна и се налага православният Вадим да приеме католицизма.
Съвсем скоро след сватбата им през 1952 г. на екран излиза първият филм с участието на Бриджит – „Нормандска следа“. Филмовата й кариера се развива стремително, макар и не с очаквания успех. Бардо участва главно във второстепенни филми. Сладкият й външен вид й осигурява амплоа на порнозвезда. „Мадмоазел Стриптийз“, „Мадмоазел Пигал“, „Заповядайте, господин Балзак“ – все филми от категория „Б“, с все същия до болка познат сюжет за лошото момиче, което среща любовта и влиза в правия път, тоест става добро.
Истински големият успех идва през 1956 г., когато на екран излиза
 
„Усещах бременността като тумор, нарастващ в мен…“
 
„И Бог създаде жената“
под режисурата на Вадим. След този филм тя се превръща във филмова звезда, сексикона и национален символ на Франция едновременно. Впоследствие ще участва в много други филми. Вадим също ще снима много други филми, но ефектът от този никога няма да се повтори в кариерата нито на единия, нито на другия. Внушението за нечовешки еротичното излъчване на тялото е толкова силно, че Бардо се превръща в синоним на лъст и похот. Популярността й стига чак до прага на Светия престол. През 1958 г. на Световното изложение в Брюксел в павилиона на Ватикана е изложена фотография на Б.Б. в цял ръст като символ на сладострастието. По-въздействаща реклама трудно може да бъде измислена. Пресата поема щафетата и за Бардо узнават и онези, които не са гледали филма. Малката кокетка обаче може и да е сексуален мит
 
 
но не е глупачка
която се задоволява със слава и пари. У нея има достатъчно егоистична самодостатъчност, за да мисли и действа самостоятелно. Затова първото нещо, което прави, след като става известна, е да се отърси от опеката на Вадим. Бриджит го напуска. Пред пресата и двамата обявяват, че си остават добри приятели.
През 1958 г. „Лос Анджелис таймс“ обявява на първа страница, че след преживян нервен срив Бардо е направила опит за самоубийство със сънотворни. През 1959 г., неочаквано за всички, тя сключва брак с актьора Жак Шайе и му ражда син. В Мрежата можете да прочетете, че „Бриджит Бардо има един син, който е отгледан от семейството на баща си“. Какъв евфемизъм! Бардо напуска това семейство секунди след раждането. Малко по-късно в едно интервю заявява, че е предприела тази крачка, защото искала да бъде „абсолютно свободна“, и че единственото, за което съжалявала, било, че е родила син. Следва процес, на който Шайе й отнема родителските права, но и вторият й и последен голям хит – „Бабет отива на война“. С култовата си лента „Фанфан Лалето“ режисьорът на филма Кристиян Жак е доказал, че умее да се харесва на публиката. Сега той предлага на захарчето Бриджит да се снима в подобен приключенски филм, пълен с много хумор (Бабет по неволя става „разузнавачка“ и в немския тил се нижат гег след гег). Този филм налага като мода и
 
прословутата прическа „Бабет“
която по-късно французите ще нарекат „зелка“. Вдигнатата на кок коса с небрежно висящи отвсякъде кичури си остава запазена марка на Бардо. Така митологемата е окончателно завършена – малка, сладка, секси чорличка, сякаш току-що станала от сън. Успехът на филма е огромен и Бабет може да си позволи да не бъде „абсолютно свободна“ и да сключи брак с промишления магнат Зекс. Увенчаната със сватбено пътешествие в Таити идилия приключва бързо и абсолютно свободната Бардо се жени за фотографа Жан Сардом. Следва нова скандална сензация – по вестниците се появяват нейни голи фотографии.
През 60-те години тя участва във филмите на редица известни режисьори – Клузо, Мал, Годар… Снима се в много американски продукции. „Пее“ с Боб Загури, Саша Дистел и Серж Гинзбуг. Последният написва за нея „Обичам те, аз също не“. Бардо го напуска. Шокиращо грозният Гинзбург решава да играе в „Красавицата и Звяра“ с Джейн Бъркин и песента става световен хит. Шоубизнесът явно вече не задоволява Б.Б. Дошло е време под повърхността от сметана да се покаже същност от стомана. През 1973 г. Бриджит Бардо обявява публично: „Не желая да остарявам на екрана!“
 
 
И напуска завинаги шоубизнеса
Бриджит престава да използва козметика с мотива, че в козметичните продукти се използват вещества, извлечени от животни. Дълбоки, чудовищни бръчки прорязват лицето й. На журналистически въпрос „Страхувате ли се от възрастта?“ Б.Б. отговаря: „Митовете нямат възраст!“
През 1986 г. Бардо основава фондация за защита на животните, в която налива доста пари, получени от търг, на който разпродава ценностите си. „Ако не обичате животните, не обичате хората!“ става нейно верую, което тя започва да натрапва на света. Омъжва се за слабо известния и крайно десен политик Бернард Д`Ормал и се оттегля в голямо имение в Сен Тропе. Там се обгражда с животни като в Ноев ковчег (само кучетата й са над 20) и се заема със задачата да прекрои Франция и света според собствените си виждания. Бори се срещу кастрацията на животни, срещу лова на тюлени, срещу консумацията на конско месо…
Постепенно активността й излиза извън рамките на обикновената зоофилия и тя започва открито да демонстрира далеч по-страшни възгледи. В серия книги и открити писма Б.Б. проповядва почти всички видове сегрегация, за които можете да се сетите. През 2008 г. пише открито писмо с копие до Никола Саркози, в което най-семплите думи за мюсюлманите във Франция са следните: „Уморих се да ме води за носа този народ, който ни разрушава, разрушава Франция, натрапвайки й своя начин на живот.“ Редът от общо четири присъди е приключен с пета (засега последна) за
 
„Много повече ценя искреността в живота, реалните
победи и поражения, отколкото званието актриса,
каквато аз всъщност никога не съм била.“
 
призоваване към расова ненавист
Бардо обаче не отива на процеса: „Гади ми се от това, как тези организации ме измъчват.“ Двадесет години тя пише мемоари и през 1996 г. ги издава под заглавие „Инициали Б.Б.“. Книгата става бестселър. За нея тя получава награда за най-искрени мемоари.
„Така и не пораснах – пише Бардо. – По душа останах непосредственото момиченце от първите си филми. Много повече ценя искреността в живота, реалните победи и поражения, отколкото званието актриса, каквато аз всъщност никога не съм била.“
Но съвършеното тяло на Бриджит е увековечено със статуя в един бразилски град, посветени са му песни, послужило е за модел на фигурата на Мариана, която виси над френските префектури. В пика на славата й на актриса журналист от в. „Фигаро“ се шегува, че Бардо е донесла на Франция повече приходи от автомобилната промишленост. Дали е кучка, или светица, няма никакво значение.