БУКОВО

 

 

 

 

 

Истина е, от Добърско е най-красивата гледка към Пирин. Към Банско – също. И това си дава сметка всеки, който е преуморен от цивилизация и е закопнял за тишина и човечност. Тук, от тази позиция – изправен срещу блестящите върхове на Пирин, в удобните нозе на Рила, която като бодигард пази това райско кътче, а отляво шепнат Родопите, – е мястото, откъдето можеш да погледнеш и в себе си.

Казано още по-поетично, нирваната Добърско е на пътя ви – само на 15-ина километра от Разлог и Банско. Селището е известно най-вече на любителите на куриози – преди четиридесетина години прелестната местна църква „Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат“ се прочу чрез филма на Ерих фон Деникен „Спомени от бъдещето“. В нея има изографисани две сцени – Преображение и Възкресение, на които Исус Христос е изобразен

 

Днес пред църквата се вие опашка, той като повечето хора идват да видят точно това. Но си тръгват с друг спомен, който не е куриозен, но е завинаги. Добърският храм наистина е най-безценният паметник в този край. Влизаш в него и от стените те гледат, ама наистина те гледат, над 400 лица на светци, изписани сякаш вчера. Не ти се вярва, че това е станало през далечния XVII век. Цветовете са ярки, сюжетите – много живи и сякаш взети от живота на местните хора. Църквата е построена през 1614 г., изписана е около 50 години по-късно от зографи от

 

Може би затова грабва с естественост и артистичност. Олтарът, също дело на дебърски майстори, но резбари, „нашепва“ и една светска новина – че тук се е венчал последният ни цар Иван Шишман, може би като благодарност, дето селото било записано в Рилската грамота, издадена от него през 1378 г. Според този царски хрисовул той дарил на Рилския манастир земи, гори и села, в които манастирът имал метоси. Едно от тези села било

 

Грамотата дава да се разбере, че „подведомствените“ на Рилския манастир села са освободени от светски и църковни данъци – цялата стопанска и дарителска дейност в тях са се извършвали в полза на Рилската света обител.

През 1493 г. султан Баязид II признава с ферман привилегиите на Рилския манастир. През 1508 г. му хрумнало да подари Рила планина и прилежащите є селища на своя велик везир Кара Мустафа. Историята мълчи защо, но важното е, че и след смърт­та на везира населението запазило предишните си привилегии. Така, оставени векове наред на спокойствие

 

 

и чак до края на XVIII век селището било най-цветущото в района (до замогването на Банско). Цветущо село пък с грозно име – едва през 1913 г. по молба на селяните предишното му име Гнидобратско (Недобърско) било сменено. В тази по нашенски „гнидава“ версия за името на селото са намесени коварните византийци, които нарекли установилите се тук през X век богомили киндобрат, т. е. лошо братство, трудно управляемо, понеже отказвало да плаща данъци. Побългареният вариант на това име се споменава във въпросната Рилска грамота – Гнидобратско, което можем „да преведем“ като гнидаво братство.

Днес по нищо не личи добърчани да са трудни хора – въпреки близостта с Банско и кибритлиите банскалии, местните жители са другата страна на монетата – те са дарени с цялата доброта и смирение на света. И това не е случайно – Добърско е разположено на известния в миналото

 

който свързвал Светогорските манастири с Рилския. Една легенда разказва как след беласишката битка между византийските войски на император Василий II и армията на българския цар Самуил през 1014 г., в която са пленени и ослепени 14 000 български войници, малка част от тези осакатени бойци поема за Рилската света обител. Зимата ги застига тук и според преданието тези слепци остават завинаги в селото. През пролетта те тръгвали на просия по други земи, но зиме се завръщали пак в Добърско. Свирели на гусли и пеели баладични песни. Някои твърдят, че това били

 

които потърсили на това място хляб и оцеляване. Тези, които останали в Добърско, събирали недъгави и хроми момчета от поклонниците, които минавали през селото и ги обучавали на занаята си. Така се появила уникалната за България Добърската певческа школа на слепите гуслари, която просъществувала чак до началото на ХХ век. Гусларите говорели и общували на свой таен език. И днес се разказва впечатляваща случка за един от добърските певци, който хубавичко попял на подпийнал турчин на въпросния таен език за голямо удоволствие на иначе уплашените си съселяни. Турчинът даже се разтанцувал, без да подозира, че под съпровода на гъдулката си просякът го псувал и кълнял на своя си език. Иначе баладите на добърските гуслари, са ценна част от родния фолклор. Ако имате късмет, може да чуете някои от тях и днес от приемниците на слепите гуслари – добърските баби.

Те сякаш са вековни. Времето е превило телата им на две, но от очите им струят добрина и радост, събирани с векове. Ще ги видите по улиците, пред местния хоремаг – там още има такъв смесен магазин – или в двора на църквата, където идват да гледат свят и светът тях да види. Защото старинният храм докарва шарен свят и много деца, които бабите съзерцават с обожание.

Впрочем на външен вид църквата хич не прилича на църква – само от южната страна в горния десен ъгъл има издълбан малък кръст. Не са случайно избрани за патрони на църквата светците воини

 

Те са небесните защитници и покровители на „лишените от земна войска българи“. В малкото пространство на храма образи и сцени са изписани миниатюрно, но пък зографите са компенсирали това с яркост и изящност. Добърската църква крие образите на около 460 светци и светици. Прави впечатление изобилието от образи на жени светици.

Говори се, че в старата Добърска църква към края на XIX век и началото на ХХ век се пазели

 

Старото евангелие, направено от обработени заешки кожи и изписано с позлатени букви, незнайно как се озовава в Британския музей. Над църковния иконостас пък висял златен полилей, донесен от добърски търговци от Виена. През 30-те години на ХХ век месният поп го продал за 500 лева на случаен италиански турист. Сега за този полилей се говори, че бил във Ватикана. Изобщо историите около църквата са безброй и отвеждат към минало, пълно със загадки. Разчитането на тези загадки ще си гарантирате, ако пиете вода от аязмото току зад църквата. С тази вода Самуиловите воини лекували ослепените си очи.

Когато излезете от колоритната църква, няма как да не ви впечатлят особената атмосфера и

 

Тръгнете към някое от разположените наоколо осем християнски оброчища, които, както твърдят местните, пазят селото. На тези места в миналото е имало поне по едно вековно дърво, което като свещено, не бивало да се сече. До него имало жертвен камък или кръст и там се провеждали обредите и тайнствата.

Оброчището Св. Илия е малко възвишение на входа на Добърско, откъдето се разкрива вълшебен изглед към величественият Пирин. Тук на 20 юли в чест на пророк Илия и днес се прави курбан. Ако сте на това място или на някое от другите оброчища, ще повярвате колко древно наистина е Добърско. И че не е чудно изобилието на легенди и предания, като това за произхода и предназначението на онази голяма плоска скала с дупка под нея, пак край селото. Нарича се „подницата на Крали Марко“ – на нея местните хора пекли хляб на непобедимия юнак, когато прескачал от родния си Прилеп дотук.

 

 

пък е името на добърския водопад, висок 24 м – красива, но страховита пропаст, в която по турско време един заможен добърчанин се хвърля, за да се спаси от мъчителите си. Близо до

 

друго оброчище, също свързано с предание, се намира забележителен природен феномен. Това е вековен черен бор, чийто корени са на повърхността и наподобяват крака или пипала, а между тях има малка пещера, която може да подслони 10-ина души. Поредното уникално място за снимане.

Така че не бързайте да си тръгнете оттук, след като в църквата ви ударят печат, удостоверяващ, че сте посетили един от 100-те национални обекта. Отворете сетивата си за малките, но безценни и чисто човешки усещания, които ще ви подари съприкосновението с това място. Красота, природа и легенди – това е Добърско, твоето завръщане към човешкото.