Бъдете наСРЕЩА
Записа Марина ЯВОРОВА
октомври, 2009 г.
.jpg)
Снимка © Michael Kempf – Fotolia.com
Попитахме Шели БАРУХ, преподавател в Центъра за обучение и квалификация „Лого 3“, какво можем да направим ние, майките и бащите, за да бъде родителската среща полезно занимание и в името на детето.
Преди всичко, елате. Много родители пропускат първата за учебната година родителска среща с обяснението, че е безсмислена, че ще слушат само „общи приказки“, щом децата им нямат още оценки. Но така се губи възможността за градивно и позитивно начало на диалога родител–учител.
Какво да очакваме
От опит знам, че най-добър контакт се получава, когато се запознавам с родителите в началото на учебната година. След като сме се уверили, че целта ни е една – качествената подготовка и увереността на детето, че ще се справи с изпитанията в училище, – след това е и по-лесно, и по-ефективно да разговаряме за всеки евентуален проблем.
Някои училища обявяват Ден на отворените врати, в който в продължение на часове родителите обикалят учебните стаи, срещат се индивидуално с учителите и разговарят непринудено за това, защо не четат децата, например.
Тогава имам чудесната възможност да „спася“ някое дете от любимите книги на родителите му от рода на поотживелите „индиански“. Мисля обратното – родителите трябва да прочетат любимите книги на децата си.
На практика обаче
по-често се случва следното: родителят отива, след като са получени бележки и детето вече е обявило категоричната си преценка за учителя.
Като майка знам, че е трудно да надмогнеш мисълта: „Иванова е тази, която писа на детето ми двойка и която то мрази, защото тя го мрази.“ Но ако родителят отиде на родителска среща изнервен, разтревожен или дори агресивно настроен след получаването на ниска оценка от детето например, установяването на контакта е в негативен контекст.
Учителят също може да започне да се държи отбранително или настъпателно в тази ситуация. Жалка, безплодна и дори вредна е срещата между родителя и учителя, ако тя преминава в атмосфера на взаимно подозрение или дори неприязън. Нито като учители, нито като родители сме безпогрешни, но бихме могли да установим отношения на уважение и сътрудничество.
„Чуй и другата страна“
е доказал валидността си принцип.
Дори думите на детето да звучат правдоподобно „Имам двойка, защото нищо не ни обясни/не ме понася, защото й казах в очите еди-какво си/мързи я да проверява класните и пише оценки по инерция“, проверете непредубедено.
Родителската среща е почти единствената възможност да се чуе, прецени и приложи в полза на детето мнението на учителя, както и да се включи родителят със своите виждания, съгласия и несъгласия в съставянето на това мнение.
Какво да споделим
Може би всеки учител е преживял поне веднъж следния кошмар.
Ученикът започва да се държи необичайно предизвикателно или пасивно. За да го извади от това състояние, учителят става все по-строг и взискателен, но безрезултатно.
След време учителят научава, че неприемливото държане на ученика всъщност е било следствие от криза в семейството – смърт, тежък развод или друга травма. Най-често в този случай родителят нищо не е съобщил в училище по настояване на самото дете, „за да не го съжаляват“, и е сгрешил.
Има неща, които учителят дискретно би направил, за да помогне на обезпокоения ученик или поне да не утежнява състоянието му. Родителят трябва да съобщи за извънредни обстоятелства вкъщи, които могат да повлияят на поведението на детето в училище.
Разбира се, никакви подробности не са необходими.
Какво да премълчим
„Предишният й преподавател беше във възторг от нея, не знам какви са вашите изисквания, че не може да ги удовлетвори.“
„Учителката в шести клас му уби любовта към литературата. Преди пишеше стихотворения, сега – нищо!“
Стотици пъти съм чувала подобни фрази и никога не съм знаела каква реакция се очаква от мен като професионалист. Не бих могла да коментирам подобни изказвания не само защото не е колегиално. Не разполагам с обективна информация за тези колеги, освен това говорим за минал период, детето също се променя.
Кой ходи по родителски срещи
В много семейства се назначава „отговорник“ за ходенето на срещи. Той, всъщност в повечето случаи е тя, ги посещава и после разказва на другия какво се е случило. Вярно е, че така се икономисва време.
Винаги се радвам да видя и двамата родители на срещата. Първо, за детето това е знак, че обучението и възпитанието му се приемат за важна семейна задача. Второ, няма да се препредава информация, а ще се сравняват и балансират впечатленията и на двамата родители. Неведнъж ми се е случвало следното: баща на ученик, когото съм учила 2–3 години, идва, за да се запознаем, с обяснението: „Бях оставил жена ми да се занимава с училището, аз съм много зает, и ето го резултата – детето закъса.“ Резултатът не е „закъсването“, детето би могло да си понижи успеха дори бащата да е бил „отговорникът по училището“; резултатът е, че един родител е пренебрегнал детето си.
Впрочем винаги се удивлявам на гордостта, с която се изрича: „Аз моя съм го оставил, не го знам в пети ли е, в шести клас ли е, нали се справя, какво да се занимавам.“
Как би се почувствал самият родител, ако чуе детето си да казва, че баща му е лекар, ама УНГ ли е, офталмолог ли е, няма значение, нали носи пари?!
Личният контакт
Като преподавател предпочитам индивидуалния разговор пред говоренето пред „клас от родители“. Хубаво е, когато учителят е обявил приемно време – например всеки петък между 10.00 и 12.00 ч. (Намирам за полезна идеята на бившия просветен министър за осемчасов годишен отпуск на родителите за посещения в училище и се надявам да се осъществи.) Ако няма такова обозначено време, бихте могли да изпратите имейл на учителя или да се обадите на телефона на училището с молба за среща.
„Баща ми иска да говори с вас“ – това не е най-добрият вариант за покана; бавен е и изнервящ за всички страни. Ако кажете или напишете „Бих искала да поговоря с вас за отношенията на Камен със съучениците му“ или „Искам да разбера повече за проблемите на Яна с правописа“, учителят ще се подготви за срещата.
Например ще разпита свои колеги как се проявява Камен в другите часове; ще прегледа отново писмените работи на Яна. И срещата би била по-полезна.
След срещата
Хубаво е и учителят да отбележи нещо положително и у най-„трудното дете“ и родителят да предаде тази преценка на детето си.
„Всички се оплакаха от теб“ или „За нищо не ставаш“ затваря възможностите за диалог на всички равнища: учител–ученик, родител–учител, ученик–родител.
Добре е и родителят да се опита да не уронва авторитета на учителя пред детето, така както нито един учител не може да си позволи да накърнява авторитета на родителя. Всеки път, когато приятели и познати пред децата си и пред мен обсъждат с наслада „смешната жилетка на учителката“, се питам на кого помага това
Струва ли си изобщо
Детето никога не крие оценките си и те ви удовлетворяват. Не може ли изобщо да не ходите на родителските срещи? Ако искате да опознаете детето си, идвайте на всяка! В домашната обстановка майката и бащата могат и да не забележат страховете на детето си или пък качествата му, които се проявяват в колектив от връстници – лидерски дух, чувство за справедливост.
Не се колебайте да задавате въпроси на учителя относно поведението на детето си и контакта му със съучениците. „Има шестици и няма проблеми с дисциплината“ – нима от това следва, че всичко е наред?
Може да получава шестици и все пак да работи под възможностите си; мълчанието в клас би могло да означава не дисциплинираност, а скрито напрежение или апатия. Разбира се, учителят не е задължително да е добър психолог, но все пак ще получите информация за цялостното развитие на детето си от друга гледна точка.