ВЗЕМИ МЕ СЪС СЕБЕ СИ

Вземи ме със себе си!
 
Любовта от разстояние е като да пиеш вода от нарисуван извор, да пипаш сняг през стъкло или да пращаш целувки по въздуха… Така симислех доскоро. И много се забавлявах, когато гледах филма „Имате поща“. Защото за мен такава любов може да „разцъфти“ само на кино.
 
 
 
от Теодора СТАНКОВА
 
юли, 2007 г.
 
 
 
 
Само че животът, подчинен на високи технологии и динамични комуникации, постоянно ме опровергава с доказателства, че любовта от разстояние не е занимание за непоправими романтици или за отчаяни самотници.
Всъщност бях принудена да развея бял байрак и да призная преднамерената си недалновидност още преди седем години, когато моят здравомислещ и прагматичен брат (най-земната от земните зодии – Козирог) се бракосъчета след дълга, почти двегодишна кореспонденция с писма с избраницата си. (Тогава интернетът не беше на мода.) И до днес се радват на здраво и щастливо семейство.
 
Любов като на кино
Почти като роман с писма – щастлива и безметежна се оказа и любовта на най-добрата ми приятелка. След тригодишен обмен на флуиди по скайпа тя тихомълком замина за Тексас. Там си и остана – оказа се, че именно там я чака любовта на живота ù. А аз, мислейки ù доброто, през цялото време бях назидателна и подозрителна. През всички тези години, докато течеше двустранната презокеанска кореспонденция, аз хапливо и премерено цинично ù обяснявах, че е време да порасне, да прогледне и да престане да си играе като децата на сюжетни игри за развинтване на въображението. Та това бяха само думи… Този човек тя никога не беше виждала в реалния живот. А той я правеше безсмислено, заразително щастлива само с един есемес… При все че около нея винаги се навърташе рояк невиртуални ухажори, а тя не забелязваше никого. Стоеше с часове пред компютъра като хипнотизирана. И какво тръшкане беше само, ако той не ù върнеше имейл навреме! Започваше да страда безутешно, а в главата ù се въртeше куп предполагаеми сюжети, кой от кой по-зловещи. А аз продължавах игриво да ù подхвърлям, че вълшебната приказка в един момент свършва. Че каляската се превръща в тиква, а когато каруцата се обърне – пътища много. При това земни!
Бях сразена и опровергана от живота. Техните пътища са били свързани с невидими нишки. Мислеха един за друг постоянно, в момента, когато единият изпращаше есемес, другият също набираше текст на клавиатурата на мобилния си. И така дни, седмици, месеци, години. Време, през което те си бяха казали неща, заради които хората са способни да прекосят морета и океани. И прекосяването наистина се случи.
 
Замина и обеща да се върне
Не знам защо съм ù говорила така на моята приятелка, при все че всъщност съм жизнерадостна и неуниваща оптимистка. Може би заради онзи епизод от живота на друга моя близка, наречен „Избягалият жених“. Тя беше едва 20-годишна, когато го срещна. Красив, висок, обаятелен, с очарователна усмивка. Любов от пръв поглед – времето, за което се промени животът ù тогава, траеше не повече от минута. Тя се влюби в „картина“ – не знаеше нищо за него. Ходеше във въздуха от щастие. А всичко беше реално, бяха заедно цели две години. Отношенията им бяха романтични, светли и чисти. И всички ги смятаха за съвършената двойка. И съвсем закономерно в един момент те определиха дата за сватбено тържество. Само две седмици преди уречения ден той получи предложение за специализация в чужбина. За една година. Тя не се разсърди, когато той замина – такъв шанс не беше за изпускане… Първоначално той се обаждаше всеки ден. После обеща да си дойде за Коледа, но така и не дойде… А после постепенно престана да се обажда. Така годината си отмина, а аз разбрах от общи познати, че годеникът на приятелката ми всъщност се е оженил, но… за друга.
 
Обича ме, не ме обича…
Или защо любовта от разстояние може да те накара да страдаш? Съществува мнение, че романтичните отношения „от разстояние“ се явяват порочни.
Зад есемесите и виртуалните писма, зад ежедневните телефонни разговори вечер се крие лъжовното усещане, че ти знаеш всичко и си в течение на всичко, което прави любимият ти: какво се случва в офиса му, кой от приятелите му има рожден ден, какви са му плановете за вечерта… Но от всичко това прозира едно грамадно „но“: ти не присъстваш в плановете му! Макар той да те убеждава, че далече от теб на него нищо не му е приятно и съвсем не му е весело. И това навярно е така. Но от това хич не ти става по-леко. Когато избраникът ти живее наблизо, ти винаги можеш да му се обадиш, да разбереш къде е, да отидеш при него или да му се разсърдиш, че не те е взел със себе си. Когато си далече обаче, нямаш право на такова недоволство. А когато си приела разстоянието, което ви разделя, се налага да приемеш и натрапената ти свобода. Измъчена от раздялата, ти безумно искаш да си с него: да се разхождате, да се държите за ръце, да чуваш гласа му, да усещаш сладкото пърхане на пеперуди в стомаха си, когато те целува… Вместо това ти прекарваш вечерите си самотна, мечтаейки за деня, когато ще сте заедно. Започваш да забелязваш със завист щастливите двойки, целуващи се в парка. И те дебне опасност, която е готова всяка минута да ти разбие сърцето – това е ревността. Той не ти се е обадил днес или не е влязъл в скайпа, когато имате уговорка. Даже и имейл нямаш. А ако не ти се обади и на следващия, и на по-следващия ден?! За теб това е краят! Не можеш да спиш, не можеш да ядеш. В службата си постоянно лоша и разсеяна и минута по минута с надежда поглеждаш мобилния си телефон. Вероятно е срещнал друга… А подозренията и упреците са способни да разбият сърцето ти. До следващото негово бодро извинително позвъняване, подплатено с ред обстоятелствени и оправдателни обяснения. Но подобна игра „на жмичка“ може в един момент да отегчи и най търпеливия участник, да убие всяка близост, да охлади и най-горещите страсти.
 
Внимателно, хлъзгав път!
Друго подводно камъче е идеализацията на партньора. И по тази причина връзката ви не се оказва идеална. Когато любимият ти живее далече от теб, а разстоянието между срещите ви се отмерва не в дни и седмици, а в месеци и години, ти започваш несъзнателно да дописваш светлия образ, да си доизмисляш човека отсреща. А при това положение разочарованието е неизбежно. Което съвсем не означава, че избраникът ти се е оказал по-лош, не! Създаденият в женското въображение страстен, обаятелен, очарователен, почти съвършен портрет просто не съвпада с реалността. Ако успееш обаче реално да видиш добрите качества у другия, вашето щастие е в безопасност.
Любовта е фикция. Тя е чувство за виртуалност. Затова любовта от разстояние може да те направи щастлива. Той целият ти принадлежи, в душата ти разцъфтяват рози, иска ти се да пееш и да крещиш от щастие. Любовта живее във въображението ни и е игра на надмощие между разума и емоциите. Влюбваме се само защото самите ние имаме нужда от това. И понякога само поради липса на подобен съвършен обект, който да е до нас тук и сега, изпитваме неистово желание да си загубим ума и да видим изящната реалност с помощта на розови очила.
И именно затова се появява той – човекът от разстояние, когото искаш да обичаш и е по-лесно да обичаш. Когото е по-лесно да одухотвориш, да боготвориш, да оневиниш, да хиперболизираш. И да си щастлива, че го обичаш. Макар образът му дори да не е реален и да съществува само във въображението ти.
 
Еднопосочен билет, моля!
Някои срещи са способни да преобърнат живота ни, даже и от разстояние. Често географията е обстоятелство, препятстващо връзката. И е реална преграда, когато този, с когото са свързани мечтите и щастието ти, живее в друг град или даже в друга държава. Но не непреодолима, ако в съдбата ти се е появил човек, който я е преобърнал. Истинската любов може да издържи на изпитанието на разстоянията, както и на всичко останало. За любовта няма граници! Няма и правила, които да следва, тя просто се случва. Защото отблизо или от разстояние, когато толкова много емоция се събере на едно място с реално или виртуално измерение, зоната става критична, а чувствата предизвикват взривове.