Връщат „софийското жителство“?!
от Теодора СТАНКОВА
ноември, 2008
Столицата е във война. Войната е между живеещите в нея „кореняци“ и посещаващите я всеки ден хора от провинцията, набедени за всички неуредици в града, защото в по-голямата си част идвали, за да се ползват от него, без да спазват правилата и законите му. Аргументите са, меко казано, несериозни – трафик, замърсяване, наркомания и престъпност. Тези проблеми съществуват и са резултат на други фактори.
До края на годината се очаква да се създаде действащ механизъм за адресна регистрация и контрол на миграцията в София. Столичният кмет Бойко Борисов обясни, че не иска „софийско жителство“, а ред и сигурност.
Знаете ли какво е жителство? Право да живееш в съответния град. Измислил го е Богдан Филов през 1943 г., комунистите го използваха до 1990 г., когато президентът Желев го отмени. За пустото софийско жителство хората сключваха даже фиктивни бракове.
Аз съм от Кюстендил, бракът ми не е фиктивен и от 20 години живея в София. (Знам, че с това признание ще скандализирам т.нар. кореняци софиянци, които продължават да живеят с мили спомени за софийско жителство по време, когато границите между държавите изчезват). Когато дойдох в столицата като студентка, научих, че паметникът на изхода на София за Кюстендил представлява перничанин, който чака софийско жителство. Пренебрежението на столичани към всички останали още го има, но вече няма значение къде си роден. Важно е какво пише в личната ти карта.
Имам постоянна адресна регистрация в Столична община. Плащам данъци. Плащам си сметките за асансьор, стълбище, смет и всичко останало. Включвам се и в почистването на тревните площи пред блока. Не се возя гратис в градския транспорт и си изхвърлям боклука, където трябва.
Неотдавна временно поживях в Брюксел. След като се установих в наетото от мен жилище, първото нещо, което трябваше да направя, беше да се регистрирам в общината и полицията. Няма държава в ЕС, която позволява на хората да се заселват и да живеят на едно място без никаква регистрация в продължение на седмици, месеци и години.
Неотдавна временно поживях в Брюксел. След като се установих в наетото от мен жилище, първото нещо, което трябваше да направя, беше да се регистрирам в общината и полицията. Няма държава в ЕС, която позволява на хората да се заселват и да живеят на едно място без никаква регистрация в продължение на седмици, месеци и години.
Друг основополагащ принцип на ЕС гарантира правото на гражданите на Европа да пътуват и да се установяват временно или постоянно, когато и където решат, а подписалите тези документи държави са длъжни да осигурят упражняването на това право.
Избрах да живея в София. Като всеки съвременен млад човек искам да живея, където аз преценя. Обичам големите, космополитни градове и живота в тях. В България има само един с подобен привиден чар и това е София.
Като работещ и честен човек искам да разбера какви са моите права. Защо в България няма действащ закон за даване на жилища под наем, както е в останалите държави от ЕС? За да наемеш жилище, на Запад искат парична гаранция. Ако работиш – добре. Ако си студент – някой трябва да ти бъде гарант, обикновено родител. В момента, в който наемеш жилище обаче, имаш право да смениш личната си карта безплатно, защото е нормално актуалният ти адрес да фигурира в нея; да плащаш наема си по банков път (наемодателят там наистина плаща данък); да търсиш правата си, ако наемодателят реши да те изгони. И ако в момента има някой, който е против това да има ред в столицата, то това е този, който плаща наем на ръка и се страхува, че наемът му ще се вдигне; този, който получава наем и не иска да плаща полагаем данък; както и този, който не иска да си плати направените разноски като наемател и просто е избягал от големи сметки за телефон, парно и ток. И ще изчезне в множеството на големия град, даващ му чувство за анонимност и безнаказаност на постъпките му.