ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА СОЛТА

 

 

 

 

Борбата със солта се води на държавно ниво. Съгласно национален проект за намаляване на консумацията на сол у нас се взимат сериозни мерки за ограничаването є в ученическото хранене. Според нормата за етикетиране производителите на хранителни продукти са задължени не само да отбелязват количеството на сол в продукта, но и да изписват препоръчителните стойности.

Широко разпространено е твърдението, че прекаляването с обикновената готварска сол (натриев хлорид) провокира хипертония, инфаркти и инсулти. Целта на такива мащабни проекти е да сведе до минимум рискът от тези заболявания по пътя на намаляването на съдържанието на сол в храните. Но интересното е, че дори и в медицинските среди няма единно мнение по въпроса, дали това решение е правилно.

Някои експерти твърдят, че покачването на кръвното налягане при хора, злоупотребяващи с готварска сол, се обяснява не толкова с наличието на натрия в нея, колкото с наличието на хлорида. Много минерални води например също съдържат натрий в значителни количества, но дори и да ги пием продължително, това не води до промени в артериалното ни налягане.

Съвременната наука не разполага с абсолютни доказателства, че здравите хора ще спечелят, ако ограничат съдържанието на натрий в храната си. Част от специалистите дори твърди, че храненето без сол може да навреди на здравето. Според тях намаляването на количеството сол в хранителните продукти може да доведе до непредвидими последици. Най-новите клинични изследвания не потвърждават, че между директната консумация на сол и сърдечносъдовите заболявания има връзка.

Солта, разбира се, се защитава и по чисто практични причини. Тя е най-евтината хранителна подправка и е доказан естествен консервант. Затова има резон хранително-вкусовите компании да я влагат в големи количества, особено в „дълготрайните“ продукти. Ако на производителите им се наложи да търсят заместител на солта, той ще е с неясно въздействието върху човешкия организъм. Да си спомним за заместителите на захарта, които в някакъв момент се оказаха токсични и опасни за бъбреците и черния дроб.

 

Солта е позната на хората отпреди 10 000 години, когато човекът за първи път си е посолил парчето месо. Преди около 5000 години китайците установили, че осолените храни се развалят много по-бавно. Оттогава хората можели да складират големи запаси от храна за дългите и студени зими. С времето солта се превърнала и в предмет на търговски обмен. Благодарение на нея са построени градове като Венеция и Осло. Заради нея са избухвали и войни. А откакто римляните започнали да солят и зеленчуците, се появила думата „салата“ (от латинската дума за сол – sal). Дори английската дума salary (работна заплата) е произлязла от латинската дума за сол, тъй като в миналото солта е имала статут на разменна монета.

Потреблението на сол стига своя пик в края на ХІХ век, когато тя все още е основен консервант на храни. И претърпява спад в началото на ХХ век, което е свързано с появата и разпространението на хладилниците. Към средата на века обаче потреблението на сол отново се покачва – това е времето, когато полуфабрикатите изместват от менюто прясната храна.

Преди век, когато френски лекари изследвали болни от хипертония, те първи забелязали, че приемът на повече от 10 г сол на ден води до рязко покачване на кръвното налягане. А намаляването на количеството консумирана сол „връща“ кръвното в нормални граници. С времето твърдението, че между прекаляването със сол и повишаването на кръвното налягане има връзка, намерило още доказателства и обяснения в своя подкрепа. Като това, че в резултат на прекаляване със сол в организма се задържат течности, а колкото по-голямо е тяхното количество, толкова по-високо е и налягането в кръвоносните съдове. От своя страна по-голямото количество циркулираща кръв в кръвоносните съдове разтяга и отслабва стените им и те стават уязвими и склонни към всякакви увреди. Това от своя страна повишава риска от инсулт, инфаркт и смърт. Тези и други твърдения ни подтикват да обявим война на солта.

 

При хората с повишено кръвно налягане (които са 1/3 от възрастното население) намалената консумация на сол до 4–5 г на ден наистина може да доведе до понижаване на кръвното налягане, но в съвсем незначителни граници. Например след „безсолна“ седмица налягането спада от 145/90 едва на 140/87 mmHg. Проучвания сочат, че с течение на времето организмът привиква към по-ниското ниво на сол и то престава да влияе на кръвното налягане. Излиза, че изключването на солта от менюто оказва много по-малко влияние върху кръвното налягане, отколкото някои промени в начина ни на живот.

 

 

Доказано е, че само 50% от всички хипертоници реагират на солта – тоест солевъзприемчиви са, – което означава, че показателите на кръвното им налягане се променят значително при увеличаване или намаляване потреблението на сол. Подобна чувствителност към солта се явява по всяка вероятност наследствена. Особено силно се проявява и при хора с наднормено тегло, често в преклонна възраст.

 

Хранително-вкусовите компании добавят повече сол в продуктите и в готовите храни, отколкото препоръчват лекарите, по ред причини. Първо, термичната обработка, необходима за унищожаването на бактериите в пресните продукти, често влошава вкуса и в този случай солта се оказва незаменим вкусов катализатор. Освен това тя овлажнява продуктите, подобрява текстурата им и предотвратява размножаването на бактерии. В хлебопроизводството тестото втасва и става еластично благодарение на солта и отново солта позволява на готовия хляб да задържа въздух и да не си губи формата си.

Някои специалисти по хипертония се опасяват от перспективата производителите на храни да бъдат принудени да намалят количеството на сол в производството си. Защото тогава те ще бъдат принудени да заменят солта с подсилващи вкуса съставки, като натриев глутамат или мазнини. Или пък ще изобретят заместители на солта със съмнително влияние върху здравето ни.

Препоръчителните дози сол варират от 0,5 до 5 г на ден. Но някои терапевти и кардиолози смятат, че изключването на солта от храната или придържането към ниската граница на препоръчителната норма нямат смисъл. Според тях няма доказателства, че консумирането на по-малко сол гарантира дълголетие.

Противниците на солта твърдят, че ако я изключим от храната си, ще сме по-здрави и ще живеем по-дълго. Но резултати от едно ново изследване, доколко солта

 

опровергават това твърдение. Недостигът на сол в организма води до поява на жажда, чувство на умора и мускулни спазми. Симптоми като слабост, загуба на апетит и гадене също издават дефицит от сол.

Защо на бременните жени често им се прияжда нещо соленичко? Защото изпитват нужда от ценните микроелементи, на които е богата морската и каменната сол, добита в екологично чисти райони. Обикновената готварска сол (чист натриев хлорид), която ние използваме ежедневно, не съдържа микроелементи. Съвременните технологии за пречистване на солта я лишават от ценните за човешкото здраве елементи: йод, манган, литий, селен, цинк и др. В страни като Испания, Венесуела, Япония и др., в които традиционният начин за добиване на сол е чрез изпаряване на морската вода на слънце (солници), много рядко се срещат заболявания като рак на лимфната система, инфаркт, преждевременна атеросклероза, старческа деменция (слабоумие). А народите, които разполагат с изобилие от пресни морски дарове и морска сол, доказано се радват на дълголетие. Така че „правилната“ сол в умерени количества е необходима на нашия организъм.

Но има заболявания, при които солта се явява противопоказание: на бъбреците, на сърдечносъдовата система, хипертония, затлъстяване и онкологични болести.

 

Древноримският учен Плиний Стари провъзгласил, че слънцето и солта са най-важни за живота на земята. Векове наред много лечители са използвали бялото злато като лекарство. И съвременните учени ни уверяват, че отказът от сол не е безобиден за здравето. Наскоро се изясни, че ниското съдържание на натрий в кръвта води до повишаване на нивата на холестерола и триглицеридите. А това създава сериозен риск за развитието на атеросклероза.

► Солта е жизненоважна за хората, страдащи от диабет тип І, защото балансира нивото на захар в кръвта.

► Солта облекчава депресията. Така група британските учени обяснява пристрастяването ни към солени храни като чипсове, снаксове, ядки, солети.

► Солта е необходима за поддържане на нивото на серотонина и мелатонина (хормоните на щастието и удоволствието) в мозъка. Тя подпомага задържането на необходимото количество течност в тъканите, заради което не губим и ценни аминокиселини като триптофан и тирозин. Те от своя страна участват в производството на серотонин и мелатонин.

► Солта регулира киселинността във вътреклетъчната среда, което е особено важно за клетките на мозъка. Затова безсолните диети и приемът на диуретични средства, измиващи солта и минералите от организма, повишават риска от алцхаймер.

► Солта е абсолютно необходима за пълноценното храносмилане.

Но най-важното, което требва да запомните, е, че в лекарство или в отрова я превръща единствено количеството.