В ПРЕСАТА НА ДЕПРЕСИЯТА

 

 

 

 

Често чувам хората да казват „Напоследък много съм се депресирал“ или „Пази се, че ако продължаваш да живееш по този начин, ще изпаднеш в депресия!“.

След като Световната здравна организация обяви, че депресията е едно от най-разпространените заболявания от… западен тип и че почти всеки десети американец я е изпитал на гърба си, дойде ред и на нас, които живеем пó на изток, да се защитаваме от депресарските си страдания и тегоби. И какъв по-сигурен начин от този

 

 

Ама толкова навътре да се скрием, че да не ни се излиза оттам.

Когато преди две години наш приятел – млад, интелигентен и сърдечен мъж – си отиде от живота, като сам си го отне, ние, приятелите му, осъзнахме колко е хубаво да се радваш на живеенето. Разбрахме, че неговото постоянно говорене за едно и също нещо на масата в кафенето е било молба за помощ, зов, крясък, ако щете, само дето човек трябва да има уши да чуе… Ние и очи имаме, но в забързания делник не виждаме нищо повече с тях от дома си, работата си, колата си. Както и уши, но с тях чуваме само „мрънкането“ на собствените си нужди.

А този, който страда от депресия, не страда само когато се среща с хора. Неговото поведение е постоянно маркирано от тъгата – разпознаваемо от този, който иска да го разпознае. Психолозите твърдят, че човек минава през

 

 

1. Недоверие, че нещо се случва точно на него – раздяла, обсебващи родители, работа, която му носи само тревога…

2. Тъга, с която е пропито цялото му същество.

3. Отрицание на тревогата.Човек започва да действа обикновено така, сякаш причината за тъгата му не съществува: посещава местата за срещи преди любовната раздяла; гледа същите филми, които е гледал заедно с любимия човек. Пенсионерите пък започват да стават сутрин рано отново за работа.

4. Гняв и чувство за вина. Гняв заради това, че всичко се случва точно на него. В същото време човек е склонен да се самообвинява за нещата, които или не е направил, или казал („ако не бях отишъл еди-къде си, щеше да бъде различно“). Този период според психолозите е не по-дълъг от месец и половина.

5. Приемане на тъгата и начало на депресия,която се настанява бавно и тихо и остава задълго. Повече от една година време му трябва на човек, за да приеме тъгата си, според специалистите.

 

 

е в диапазона между 25-ата и 44-тата година, като преимуществено страдат жените. От депресия могат да се разболеят и деца.

Според американската психоложка Кристина Рид съществуват няколко фактора, които благоприятстват развитието на депресията:

 

 

Депресията освен на мислите и чувствата влияе и на целия организъм. Трудна концентрация, постоянно главоболие, често поява на анемия, болки в гръбначния стълб и стомаха, липса на апетит или пък вълчи глад, разстройство на съня – това са най-често срещаните симптоми. И когато човек започне да усеща тялото си като парцал, а душата си – като смачкана и изплюта, най-естественото решение за него е да си вземе сбогом с живота, с който вече взаимно си тежат. Самоизолацията, стремежът към усамотяване са най-характерните сигнали за суицидни мисли (мисли за самоубийство – бел. ред.).

Промените в поведението също са индикация за настъпваща депресия. Ако човек по принцип е бил ленив, но изведнъж се активизира, вероятно е решил да извърши нещо тревожно. Ако прави опити да се прощава със света – подарява си дрехите или пише завещания, – близките му веднага трябва да вземат мерки и задължително да потърсят специализирана помощ.

Съществуват

 

 

1. Депресираният човек може да се осъзнае и сам да излезе от положението, в което е.За жалост последното нещо, на което е способен човекът, изпаднал в депресия, е да излезе сам от нея. Той е изцяло подвластен на чувството за вина, което никак не е градивно.

2. Няма никаква ясна причина за депресията и близките се заблуждават, че човекът въобще не е в депресия.Ние трудно можем да проникнем във вътрешния свят на друг човек и да знаем каква точно е действителната причина за поведението му. Камъчето, което обръща колата, обикновено е много, много малко.

3. Някой е виновен за депресията.Обикновено за виновни се нарочват близките, роднините или приятелите на депресирания. Истината е, че виновни няма. Може би малко повече разговори са могли да я предотвратят, но всеки, преди депресията да настъпи, е убеден, че общува по възможно най-добрия начин.

4. Депресираният човек е наказан от бога заради тежък грях, който е извършил. Никой обаче в този свят не е безгрешен и никой няма право да съди другите.

5. Щом е поставена диагноза депресия, значи човекът е малоценен или психично непълноценен.Нашето общество робува на големи заблуди за психичните заболявания. В голямата си част тези заблуди са резултат от недостатъчната информираност. Към диагнозата депресия следва да се отнасяме като към диагнозата диабет. Това е заболяване, което може и е необходимо да се лекува. Депресираният човек не застрашава живата на околните, не би им навредил и е също толкова загрижен и мил, колкото могат да бъдат и останалите хора.

И психолози, и психиатри са стигнали до извода, че депресиите обикновено се обострят в сезони,

 

 

Неслучайно в държави, които са извадили лошия късмет географски да са разположени на места с малко слънце, се държи много на допълнителното осветление в административните и обществените сгради. Но само допълнителната светлина няма да ни помогне да се спасим от депресията. Важно е да се научим

 

 

1. Да се научим да се обичаме и да имаме добра самооценка.Ако нямаме, ще трябва час по-скоро да я подобрим с помощта на психолог, който да ни покаже как.

2. Да се научим да бъдем честни и с останалите, и със себе си. Да обещаваме помощ само тогава, когато можем да я дадем, а не после да страдаме с дни, че не сме успели да удържим на думата си.

3. Да не отлагаме делата си за утре, вдругиден, по-вдругиден. Необходимо е да се научим да подреждаме приоритетите си и да си поставяме срокове за изпълнение на задачите, които ни предстоят. Умно е да разбиваме по-големите задачи на по-малки, които ще ни е по-лесно да изпълним. Ако постоянно се затрупваме с работа, която не сме свършили, рискуваме самооценката ни стремглаво да спадне и да развием усещането, че сме неудачници. В резултат на това можем да очакваме много скоро да ни налегне чувство на вина и след това – закономерно и депресия.

4. Да намерим начин да отстояваме мнението си, без значение до какви последици ще доведе това. Каквито и да са последиците, ние ще сме си доказали, че достатъчно силно държим на себе си и се обичаме.

5. Да се опитваме да мислим позитивно.Най-малкото като заменяме отрицателните твърдения в главата си с положителни. Но истината е, че не можем през цялото време да мислим само позитивно…

6. Да не приемаме критиката на другите твърде лично. Не бива да допускаме мнението на другите да управлява живота ни.

7. Да се научим да казваме „не“, без да е необходимо да се извиняваме за това, че сме отказали, камо ли да страдаме по този повод. Ние имаме право да вземем това решение, то е част от нашия живот, той си е даден само на нас, за да го управляваме самостоятелно и съзнателно.

8. Да помним, че освен да работим, трябва и да почиваме. Задължително! Разходка из квартала, чаша вино в компанията на приятел, кино… Всичко това ни се полага.

9. Да усвоим умението да хвалим онова у себе си, което е за хвалене! Щом можем да се критикуваме, значи можем и да се похвалим. Все ще намерим за какво.

10. Да развием любов към тялото си. Не се хващайте на въдицата на световноизвестни диети, които само ще съсипят организма ви, но няма да ви доведат до мечтаното вталяване. Просто хапвайте умерено и се наспивайте добре. И никога не взимайте компютъра в леглото си, за да довършите нещо, което не сте успели да приключите в работата.

11. Да се смеем повече. Ако не го правите, замислете се защо. И започнете да го правите. Просто се смейте. И леката усмивка е по-добра от намръщената физиономия.

12. Да избягваме дългия престой в интернет. Лекари и психолози все още умуват дали висенето в интернет предизвиква депресия или депресията води до висене в интернет. Което и да е вярно, изгасете компютъра и излезте на въздух.