Гейовете като учители
Или как хомосексуалната култура променя хетеросексуалните мъже и жени (но най-вече жени!)
юни, 2009 г.
Снимка © Frenk And Danielle Kaufmann – 123rf.com
„Хомосексуалността предполага нещо необичайно, нещо, което отрича нормите.“ Думите са на френския режисьор Забу Брайтман (Zabou Breitman), а от въпросното отрицание на нормите той е създал впечатляващо еротично произведение – филма „Мъжът на моя живот“. Лентата е повествование за бурното желание между хетеросексуален до определен момент мъж и неговия съсед, който не крие, че е гей. В една от сцените камерата по удивителен начин се любува и „ласкае“ голото тяло на мъж в басейн. През чии очи виждаме всичко това? През очите на оператора на филма, който е жена, или през очите на другия герой?
Именно жените са първите, научили се да извличат полза от борбата на хомосексуалистите (говорим предимно за мъже) за правото им да бъдат самите себе си. Гейкултурата еротизира мъжкото тяло – в киното, телевизията, на футболни мачове и тенис-турнири – и жените започнаха да се затрогват и облагодетелстват от това.
По-рано се смяташе, че е редно мъжът като носител на активното начало да си играе с женското тяло, да го завоюва, да го усвоява… Напоследък мъжкото тяло сякаш стана обект на желание и завоюване, а жените получиха възможност съвсем легално да се любуват на неговата красота. Освен това под въздействието на хомосексуалната култура мъжете позволиха на жените да заиграят активната роля в интимните отношения.
На какво освен на нови сексуални техники и похвати ние, хетеросексуалните, можем да се научим от гейовете? Познанството ни с тях може да ни помогне да разберем повече за самите себе си и… да станем по-щастливи. Докато не се срещнем лично с хора, чиято сексуална ориентация е различна от нашата, ние ще продължим да живеем, пълни с
предразсъдъци към „различните“
Познанството ни с тях обаче е много вероятно да ни докаже, че е безсмислено хората да се напъхват в категории и да се делят на гейове и други. Логиката е подобна на тази, според която не делим хората на мъже и жени, когато говорим за човека. Личната среща с гей би дала шанс на всеки от нас да се обърне към самия себе си и да разбере прилича ли той, или не на другия, на различния от себе си, и по какво.
Да следващ модели и образци, въобще не е предпоставка за изпитване на щастие. Прието е например, че ако си мъж, непременно трябва да говориш властно и силно, да се опитваш да командваш, да подчиняваш… Това е момчешка представа обаче. Съвременният мъж рисува образа си по различен начин. Точно както и съвременната жена, която пък рисува себе си, използвайки палитрата на феминизма.
Привържениците на еднополовата любов обаче отприщиха сексуалната фантазия на жените, пуснаха в действие маниера
за секса да се говори директно и открито
– без заобикалки и недомлъвки. И нещо повече, благодарение на влиянието на гейкултурата днес за секса се говори спокойно и дори с чувство за хумор. Езикът, с който се описват сексуалните отношения, се промени много от края на 90-те години на миналия век до днес, защото начинът, по който хомосексуалистите изразяват, или по-скоро се изразяват за своята сексуалност, събуди интереса на всички останали към чистия секс. Хората започнаха да се интересуват от секса като секс, без примеси на романтика и чувства.
Горчив е фактът, че гейовете общуват много по-успешно помежду си, отколкото хетеросексуалните. Сигурно защото „мъжкият“ език, „мъжкият“ сленг, с който се описва сексът, е табу при хетеросексуалните, тъй като се смята за оскърбителен за жените. Но ситуацията напоследък се промени – обществото сякаш усвои новия език за описване на секса. Пък като се замисли човек, в интимната сфера повечето неща могат да бъдат назовани директно само с „мъжкия“ език. Някои смятани от нас за цинични думи (няма да ги цитираме, защото сме сигурни, че веднага ще се сетите кои са) направо „пълнят устата“ и звучат изключително възбуждащо. Звученето им обаче въобще не може да бъде наречено „женско“.
Самата възможност да говорим открито за секса, да го обсъждаме с приятели и с партньори влияе положително върху практикуването на секса. Най-убедителният пример за влиянието на хомосексуалните практики върху хетеросексуалните е свързан с…
мъжките гърди
Мъжете с голяма охота ласкаят женските гърди, но техните собствени бяха някаква пренебрегната и неприкосновена територия. Мъжките сексуални двойки обаче отделят на тази част от тялото голямо внимание по време на еротичната игра. В резултат днес и доста разнополови не пренебрегват мъжките гърди по време на еротичната прелюдия към секса.
Другото нововъведение, което хомосексуалните практики внедриха в хетеросексуалните, се отнася до
аналното проникване
Много жени го откриха чак сега като удоволствие за себе си, макар че отдавна разглеждат антични рисунки с подобно съдържание. Да не говорим, че аналното проникване се превърна в източник на наслада и за много хетеросексуални мъже. Особено за по-младите, макар че те силно се страхуват да не би пристрастеността им към това удоволствие да постави под въпрос тяхната идентификация като мъже. Някои от тях дори стигат до оргазъм единствено ако партньорката им сложи пръст в ануса им. Естествено е тези мъже да се притесняват да не би да станат хомосексуалисти. Сексолозите обаче твърдят, че тези страхове са неоснователни. Според тях, ако жена сложи пръст в ануса на хомосексуалист, той едва ли би достигнал до каквото и да е, камо ли до оргазъм…
В сравнение с влиянието на гейовете
влиянието на лесбийките
върху обществото е много по-скромно. Женската еднополова любов винаги е била по-прикрита и някак по-безобидна и по-неагресивна. Доминирането, фетишизмът, ексхибиционизмът и воайорството са общите множества между гейовете и хетеросексуалните, които обичат „рискованите“ приключения в секса. А те, повярвайте, никак не са малко.
Но пък точно с лесбийството се обяснява масовото участие на сексиграчките в секса на хетеросексуалните. Друга заслуга на лесбийките е фаворизирането на клитора. Благодарение на тях много жени получават сексуален катарзис и се чувстват пълноценни участници в сексуалния акт.
Гейкултурата, която дълго време беше табу, стана част от общото културно пространство между 1980 и 1990 г., когато разпространението на болестта СПИН по цял свят съвпадна със станалите все по-масови гей паради, стремящи се да легализират хомосексуалния начин на живот. Като направиха своя живот по-публичен и открит, „обратните“ (май вече никой не им вика така) по парадоксален начин разшириха пространството на свобода на останалите, отстоявайки правото на човека да проявява присъщата му двойственост. Именно затова сега стана не само възможно, но и съвсем приемливо светът да е населен с
жени, подобни на мъже
и мъже, подобни на жени. Така ние всички получихме възможност да приемаме различни роли и да проявяваме в пълнота своята двойствена природа. Диалогът между гейове и хетеросексуални също стана възможен и именно този диалог даде на всички нас да разберем, че еднополовата любов може да бъде също толкова разнообразна и променлива, колкото и еднополовата.
Днес сексуалната идентичност стана просто една от многото наши идентичности. В хомосексуалния начин на живот обществото откри секс, който може да бъде отделен от любовното чувство, и този „чист секс“ се превърна в нов образец за подражание.
Сексуалността ни вече не е нещо, затрупано с мълчание и недомлъвки. Станахме по-открити в секса и когато говорим за секса, държим се по-свободно в леглото и извън него и вече ни е безразлично какво би казала за сексуалните ни предпочитания целомъдрената ни баба.
Отдавна престанахме да възприемаме секса като дейност за възпроизвеждане. По-скоро му се наслаждаваме като на източник на несравнимо удоволствие. Започнахме да искаме и да търсим разнообразие в леглото и да откриваме за себе си нови ресурси на чувственото удоволствие. Подобна сексуална свобода обаче може да бъде и опасна. Във все по-глобализиращата се хомосексуална култура консервативните мислители привиждат
разпадане на семейството
и на всички негови форми. Но засега социологическите проучвания не потвърждават тези тревоги. Просто отслабва поляризацията между хомо- и хетеросексуалното, тъй както тя отслабва и между мъжко и женско. Както се вижда, еднополовата любов без излишен шум се вписа в сексуалните представи и практики на хетеросексуалните. Но не само там. Благодарение на гейовете сексът ни стана по-освободен, по-информиран, по-легитимен, по-разнообразен и по-интензивен.
Снимка © Frenk And Danielle Kaufmann – 123rf.com
ОТ ОПИТ
Той напълни живота със секс
М. В., 29 г., дизайнер
„Доведеният ми брат е гей. Аз го знаех, защото самият той не го криеше. Отраснали сме заедно. И до днес делим една къща, която ни остана в наследство от баба ни. Имаме общи приятели. Той превърна говоренето за секса в част от ежедневието ни. Често споделяше с мен и с приятелите ни какво се случва нощем зад затворената врата на неговата спалня. Той беше първият, който ми разказа неща, които после изпробвах с приятелката си под чаршафите. После изпробвах подобни разказани от него неща и върху самия себе си. Беше потресаващо!
Докато наблюдавах брат ми и поведението му, разбрах, че мъжът може да е романтичен, предан и сексуално автономен. Когато той е истински влюбен в някой мъж, с когото е във връзка, той прави всичко възможно партньорът, на когото държи, да не разбере никога за евентуалните му случайни забежки. Дори „семейните сцени“ между двама мъже нямат нищо общо с баналното и истерично изясняване на отношенията между мъж и жена…“
Станах по-взискателна
К. К. 32 г., гримьорка
„Веднъж по време на снимките на един филм ме сложиха в стая, съседна на тази, в която бяха настанили двойка лесбийки. Те правиха любов цяла нощ и всичко, което се чуваше през стената, беше вълшебно. Възбудих се и ме завладя силна завист… Спомних си, че преди години се бях опитала да правя секс с една съученичка, което впрочем беше моят първи сексуален опит. Постарах се да спра да мисля за това, но страстната двойка от другата страна на стената направи така, че спомените да започнат да ме преследват бясно. Написах гневен мейл на приятеля си и за първи път си позволих да го критикувам за пасивността му в секса. Сексуалната ми ориентация не се промени след края на снимките, но се промени нещо много по-важно – станах по-взискателна към мъжете, с които си лягах в бъдеще.“