ГЕОРГИ ГЪЛОВ

 

Интервю на Теодора СТАНКОВА

 

 

 

Както е написал Реймънд Чандлър: „Валеше толкова много дъжд, че и патица би се удавила.“ В такъв един ден се срещнах с шефа на Бирената партия Георги Гълов край езерото „Ариана“. След уговорката, че и двамата можем да плуваме, поляхме срещата със светло пиво на малки дози и се разговорихме.

Георги Гълов е зодия Близнаци. Току-що е чукнал петдесетака. „Възраст, в която е твърде късно да кажеш, че е рано да умреш млад“ – шегува се той. Председател на бирената партия, автор на много книги, журналист на свободна практика, фейлетонист, писател, редактор, откривател на зелената бирена бутилка, съавтор на идеята за неизчерпаемите дълбини на човешката глупост и неуморим търсач на нови и нови територии на сериозна тематика. Всичко това е Георги Гълов.

За тези, които вече са се объркали, задавам първи уточняващ въпрос:  

 

– Млад, висок и рус човек – ми отговаря, без да се замисля.

 

– Не. Както не е случайно, че в един стек има 24 малки бири и денонощието има 24 часа. Няма случайни неща.

 

– Винаги. Към бирата се посяга по всяко време, защото е нискоалкохолна и отпуска. Скандинавските страни официално я признаха за антидепресант. Бирата е забавна напитка. Защото, както е установил нуйният „баща“ Фреди Хайнекен – там, където има бира, винаги се случва нещо интересно.

 

– С приятели. Те са най-доброто мезе за пивото. Светът се глобализира и доказателство за това е… бирата! Навсякъде по света се пие бира, което също е факт. Дори в мюсюлманските държави, където религията забранява алкохола, пият безалкохолно пиво. В България то не се почита много, защото българинът е разбрал, че безалкохолната бира е първата крачка към надуваемата кукла в леглото. (Смее се.) Но ако говорим сериозно, технологията за производство на безалкохолно пиво е изключително скъпа, защото то първо се произвежда като истинска алкохолна бира, а след това следва процес за потискане на алкохола.

 

– Не го осъдиха, но се стигна до някакво споразумение с производителя. Изречението „Мъжете знаят защо“ е магическо – работи не само в родината си Белгия, но и навсякъде по света. Предложих лично на един пивовар от Белгия да направим в България бира само за жени в отговор на „Мъжете знаят защо“. Защото 80% от потребителите, които купуват под диктата на рекламата, са жени. Не успяхме обаче да защитим тезата, че ако бирена реклама се насочи само към жените, ще бъде успешна. Има такива „женски“ бири по света, които нямат вкус на бира (лимонена, черешова, малинова), но те не се радват на големи продажби. Бирата е свързана и със спорта, който също е поле предимно за мъжките интереси и изяви.

 

– Проблемът е измислен. Но бирата наистина се е наложила като мъжко питие от самото си създаване. Горчивата напитка идва от манастирите в Европа. Когато по време на войни и болести буквално не е имало питейна вода, монасите в много от известните бирени държави, като Белгия, Чехия, Германия, произвеждали бира и я раздавали на хората, за да утолят жаждата им. Тези монаси много добре познавали и лековитите свойства на пивото. Има сведения, че опустошителните епидемии от холера в Европа рядко покосявали работниците в пивоварните. През средните векове пенливият еликсир е получил признание като лек срещу камъни в бъбреците. Бил препоръчван още срещу духовно и физическо изтощение. След дългите походи воините са разтривали с бира уморените си и отекли крака. Известно е, че в някои болници през ХVІІ и началото на ХІХ век са предлагали бира на пациентите си, за да преглътнат лекарствата си.

В средните векове бирата е участвала и като козметична съставка в разкрасяващи маски за лице. Използвала се е за омекотяване и хидратиране на кожата. Дори майката на Шварценегер признава, че е давала на малкия Арни не само мляко, но и бира.

 

– Бирената партия се родее с основаната от Ярослав Хашек Партия за умерен прогрес в рамките на закона. Целите ни са еднакви, само почитателите и кръчмите ни са различни. Тази партия Хашек регистрира през 1904 г. в Австро-унгарската империя и стига до избори. За партията гласували четирима души от цялата Австро-унгарска империя. Самият Хашек не е гласувал, защото бил пиян в деня на изборите. Но партията остава като литературен феномен.

Бирената партия се създаде във в. „Стършел“ през 1992 г. Първоначално се регистрирахме като Партия за умерен прогрес в рамките на закона, защото не ни позволиха от първия път да носим името Бирена партия. През 1992 г. прокурор на държавата срещу нас беше Татяна Дончева, която стана и каза: „Как така бирена партия?! Утре може да дойде някой и да регистрира партия на луканката.“ Ние є отговорихме: „От вас зависи да не я регистрирате.“ И тя ни изгони. Дадоха ни една седмица да си оправим документите и да си сменим името. И ние се регистрирахме като Партия за умерен прогрес в рамките на закона (обновена). Чак през 1995 г. успяхме да се регистрираме с името Бирената партия на България. „Бирената партия е регистрирана по закона за политическите партии“ – така отговарям, когато ме попитат дали сме сериозна партия. Спазваме всички закони на Република България. Отчитаме се пред Сметната палата всяка година до 30 март.

В момента имаме 7 хиляди регистрирани членове, от които жените са болшинство. Имаме членове в Белгия, в Англия, в Испания, в Австралия. Те проявяват интерес, защото в тези страни има клубове, но няма Бирена партия. Бирената партия е партия, провела най-много конгреси в своята история. До миналата година имахме проведени 389 конгреса, което означава, че сме се събирали почти всяка седмица.

 

– Участвали сме веднъж на избори – като коалиционен партньор на човек, чието име нашумя напоследък. През 2000 г., когато дойде Сакскобургготски, имахме коалиционно споразумение с Александър Томов и издигнахме Астор за депутат. Томов обаче го сложи на 6-о място в листата за Пловдив. Това ни накара да прекратим участието си. Изтеглихме Астор, който е фен на царя. Влязохме в преговори с НДСВ, взеха го. Самият Астор много се зарадва, но радостта му трая само до 17 май 2000 г., когато излезе списъкът на листите. Той беше 4-ти в Шумен, което много го обиди.

 

– Никога не са ни взимали на сериозно, но това, което ни спасява, е, че и ние никога не се взимаме на сериозно. Но сме свършили много работа за пивото в България. Когато на власт беше Жан Виденов, той предложи да има акциз върху пивото. Съюзът на пивоварите се спря на 10%, правителството предложи 20%. По това време имахме 42-ма души в парламента от Бирената партия, членове на други партии. Мога да кажа, че благодарение на тях стигнахме до 15% акциз на бирата в България.

Имахме идея от всяка продадена бутилка бира да се отделя по 1 стотинка и тези средства да се събират във фонд за лечение на раково болни. Срещахме се с хирурзи и онколози, които ни обясниха, че не сме открили топлата вода. Идеята работи в Дания от 13 години при перфектна организация. Когато предложихме и у нас да стартираме кампанията „Капка за здраве“, реакцията на пивоварите беше: „Кои сте вие, та да ни казвате каква да е цената на бирата?!“ Получихме подкрепа само от една пивоварна.

 

– В устава ни го пише – ние се борим за власт, защото сме се уморили да ни управляват трезвеници и вегетарианци. Ето докъде сме стигнали от тяхното управление. (Смее се.) Не се гордеем с членовете ни, които се напиват всеки ден, но и другото е отклонение. Гордеем се с хората, които пият бира умерено. Бирата носи радост. Храната – също. Най-доброто мезе за бира е месо. Сирената също. Пържените картофи са българска традиция. Комбинацията шопска салата с бира не се препоръчва от Бирената партия.

 

– Абсолютно вярно! За бирено коремче не е виновно питието, а тлъстото мезе към него. В 1 л бира има само 400–500 калории.

 

– Нямам право на предпочитания. (Смее се.) Тази, която е много и най-студена.