Гневно меню
Снимки © Richard Nelson, © Studio Porto Sabbia, © Darryl Brooks, © miltonia, © Alexandr Makarov – 123rf.com
Ако постоянно отваряте хладилника, когато сте вкъщи, значи в него има нещо важно. Може би там е скрит отговорът на въпроса, какви емоции не ви достигат в живота…
ИСКАМ СЛАДОЛЕД!
А в действителност?
ИСКАМ УЮТ.
ИСКАМ ШОКОЛАД И КАФЕ!
А в действителност?
ИСКАМ НЕЩО, НО КАКВО ТОЧНО – НЕ ЗНАМ.
ИСКАМ СОЛЕНИ БИСКВИТИ СЪС СИРЕНЕ!
А в действителност?
НЕ СЕ ЧУВСТВАМ КОМФОРТНО ТУК И ИСКАМ ДА СИ ТРЪГНА.
ИСКАМ ПАСТА!
А в действителност?
ИМАМ НУЖДА ПРОСТО ОТ КОМПАНИЯ.
ЯДЕ МИ СЕ МЕСО!
А в действителност?
МНОГО СЪМ ЯДОСАНА.
„Преди един ден си купих баснословно скъпа вана и вече се канех да извикам водопроводчик да ми я монтира. Но гаджето ми ме увери, че ще се справи с работата сам – разказва ни Ема. – Не зная защо, но му повярвах. А вечерта, когато се върнах вкъщи, там сякаш беше паднала бомба. Безнадеждно повредена бе не само ваната, но и всичко около нея. Ако кажа, че се разстроих, все едно нищо не съм ви казала. В първата секунда си помислих, че вечерта ще завърши с битово убийство. Но когато вълната на гнева ми се отля, се хванах, че стоя от пет минути права пред отворения хладилник. Ръката ми като в транс бръкна и посегна към недоядената от вчерашното гости торта, когато изведнъж ме сепна въпросът, който си зададох: „А защо ми е тази торта?! Аз въобще не съм гладна!“
Според психолозите този въпрос съдържа и решението на проблема, който може да бъде обобщен като емоционално преяждане.
Впрочем методиката за справяне с проблема е неприлично лесна. Преди да започнете да ядете, трябва да се запитате наистина ли сте гладни. Безусловно желанието да изядете салама барабар с обелката му наистина може да означава, че сте неистово гладни. Но по-често става дума за емоционално преяждане, за което причина са самите емоции.
Щастие, ще те изям!
Нервното напрежение, чувството за самотност, неувереността в себе си и липсата на ярки емоции в скучния и еднообразен делник „произвеждат“ страстно желание за изяждане на „нещо вкусно“. Класическият пример – Бриджит Джоунс, която постоянно дъвче нещо, за да потисне неудовлетворението от провалите в личния си живот. За разлика от истинския глад, който се появява постепенно и обикновено се засища от подходящо избраната храна, емоционалният глад възниква спонтанно – по време или след емоционален взрив. В такъв момент тънка филийка пълнозърнест хляб и 100 г сварени пилешки гърди без кожата са последните неща, които биха ви хрумнали да изядете. Иска ви се или нещо много сладко, или нещо много солено, или пък нещо много пикантно! У нас на голяма популярност се радва псевдонаучната теория, че ако изведнъж нещо ви се прияде неудържимо, значи на организма ви, видите ли, му липсват точно съдържащите се в този продукт микроелементи. Само дето не се знае какви именно полезни микроелементи се съдържат в хотдога, който вие набързо си купувате от уличната лавка, след като звездно сте се скарали по телефона с любимия.
По-вероятно е да съдържа някой от „усилвателите“ на вкусовите усещания, като натриевия глутамат (E 621) например. Той е нещо като вълшебен прах (така впрочем го наричат японците), способен да превърне в деликатес не само една питка с парче кренвирш в средата, но и самия живот!
Човек различава четири оттенъка на вкуса: сладко, солено, кисело и горчиво. Натриевият глутамат отговаря за тайнствения пети вкус – на ума.
Наблюдавайки две групи ученици (едната от които била хранена с бързи храни (fast food), а втората – с обичайни храни), учени открили, че участниците в първата група са доста по-щастливи. Без значение че всеки четвърти щастливец страдал от затлъстяване. Няма нищо неестествено това. Известни са случаи, когато пациенти на клиника за отслабване – солидни хора, щедро заплатили желанието си да стопят излишните килограми – бягали от клиниката, за да изядат по един хамбургер с пакетче пържени картофки някъде… Защо ли?
Денят на независимостта
Някои хранителни продукти притежават наркотичен ефект – способни са за секунди да „взривят“ мозъка ни с положителни емоции. Те не са забранени от закона, така че какъв е проблемът? Ами, в това, че шоколадът, пастата и чипсът водят до привикване към нивото на емоциите, които те провокират. При хората рефлексът се изработва много бързо, както при кучето на Павлов. На психолозите, назначени в големите клиники за отслабване по света, им се наложило да измислят специален термин, за да определят този рефлекс – „хранителна зависимост“. Макар по принцип авторството да не е тяхно, а на техните дебели пациенти, които при първата визита в лекарския кабинет заявяват: „Докторе, страдам от хранителна зависимост от…“
Лидери в списъка от продукти наркотици са соевият сос, чипсът, шоколадът със стафиди, италианското тирамису и американският чийзкейк.
По необясними причини нашите съотечественици също изпитват непреодолимо влечение точно към тези храни. За някои тирамисуто е единственото удоволствие на този свят, представете си. В течение на много години те постоянно си поръчват този десерт след обяда, превръщайки го в нещо като съдбовен символ за това, че нещата в живота им се развиват нормално. Но очевидно на черния дроб му е доста трудно да преработва такова количество мазно маскарпоне и съответно в някакъв момент това същото тирамису започва да предизвиква и тежест в стомаха освен щастие. И няма как да не констатирате подсъзнателната връзка между това, че щом ви става тежко от тирамисуто, значи ви е тежко от живота. Впрочем „тирамису“ се превежда като „повдигни ми настроението“.
Легализирай това
За човек по принцип е нормално да се успокоява с храна. Така правят кърмачетата. Катастрофа настъпва, когато храната стане единственият строителен материал на нашите положителни емоции. Някои специалисти препоръчват често миене на зъбите в случаите, когато силно ви се прияде нещо определено. Да, силният ментов вкус на пастата за зъби наистина потиска производството на стомашен сок, но в конкретния случай проблемът не се корени във вълчия глад и неутолимия апетит. На вас ви се яде точно шоколадов кейк – микс от мазнини, захар и сол, които в стомаха се разпадат на опиоиди, облекчаващи болката, хормон на щастието серотонин и успокояващи канабиноиди. Даже и да изядете четката за зъби, нищо толкова благодатно няма да се произведе в стомаха ви. При всяка нова стресова ситуация организмът си иска своята доза любим продукт допинг. Но понеже вие постоянно се тормозите, че трябва да отслабнете, всяко изядено кексче поражда у вас и чувство на вина. А вината е стрес, който затваря омагьосания кръг. Ако вие по природа не сте надарени със силна воля и поне веднъж в живота си сте спазвали строга диета, значи знаете колко мъчително и болезнено е да се оядете след приключване на диетата като прасета.
Захвани се с благотворителност!
Никак не е чудно, че една строга диета от началото до края може да бъде спазена само от 3% от желаещите да отслабнат, като най-вероятно 2% от тях се занимават професионално с балет. Ние често правим гениални планове за живота си, които включват здравословно хранене, разбира се, но те се разбиват на пух и прах при първия скандал с любимия човек или дори ако просто си счупим тока на обувката, докато бързаме за някъде. Тогава се сриваме. Какво да правим?
Най-логично би било, вместо да изядем шоколадовия кейк, за който така неудържимо мечтаем (който метаболитните процеси в организма превръщат в наркотик), да посегнем към истински наркотици. Но пък от тях вероятността да си умрем млади и слаби е почти стопроцентова. Затова трябва да търсим алтернативни решения.
Учените от университета в Бирмингам препоръчват разработената от тях самите когнитивна поведенческа терапия – единственото нормално оръжие против емоционалното хранене. Психологическият метод се състои в това да научите себе си да си задавате въпроса: „Защо ям това?“ Още по-добре, ако успеете да попитате себе си: „Защо искам да изям това?“ При това още преди да сте го изяли. Най-умният отговор на този въпрос би бил примерно следният: „Защото Катя, чието мнение ми е безразлично, ме нарече днес „дебелана“. Няма да помагам на тази обида да ме „изяде“. Подобна благотворителност би била неуместна. И даже глупава.
Глад и чувства
Физическият и емоционалният глад си приличат толкова, колкото стека и соевия шницел. Открийте шестте разлики:
ФИЗИЧЕСКИ ГЛАД
► Идва постепенно.
► Може да бъде удовлетворен практически от всяка една храна.
► Усеща се в областта на стомаха.
► Появява се в продължение няколко часа след последния прием на храна.
► Минава веднага след като човек хапне нещо.
► Храната носи чувство на удоволствие.
ЕМОЦИОНАЛЕН ГЛАД
► Идва внезапно.
► Изисква някаква конкретна храна.
► Усеща се на нивото на вкусовите рецептори (мислиш за вкуса на онова, което тутакси се каниш да погълнеш).
► Въобще не е свързан с последния прием на храна.
► Не минава даже и след като човек се е нахранил.
► Храната носи чувство на вина.