ГОРАН АТАНАСОВ

 

 

 

 

 

– Много се чудя дали живея зелено. Искам, но в голям град това е трудно да стане. Бих се радвал да съм по-близо до земята. Не си налагам ограничения обаче. Опитвам се да бъда себе си и да следвам сърцето си. Сега то ми казва, че трябва сериозно да помисля дали искам през следващите години да живея в голям град.

 

– От средата на XX век насам ние, хората, се намесихме навсякъде в природата, за да улесним живота си. Тази наша намеса обаче дотолкова промени картината на Земята, че някои учени констатираха, че светът е минал в нова геологична епоха. Нарекоха я антропоцен (ерата на хората). Животът в ерата на хората е обратното на дауншифтинга. Дауншифтингът предполага избор. Изборът да си, а не да имаш. Изборът да се чувстваш добре в собствената си кожа и да живееш простичко в ритъма на природата. Бих го сравнил с дзенбудизма и теорията за средния път. (По тази логика Буда е първият дауншифтър, защото е проповядвал именно да се върви по среден път на равновесие и хармония и да се избягват крайностите – бел. ред.) Не е нужно да имаш много, за да си щастлив. „Малка къщичка и двор, покрит с хортензии“, ако ми позволиш това хайку от Мацуо Башьо.

 

– Да, има много хора, които живеят на село, но техният живот по никакъв начин не кореспондира с дауншифтинга. Живеят в палати, строят замъци, карат лъскави возила. Мисля, че тези хора донякъде са осъзнали нуждата да се диша чист въздух, но нямат необходимостта да се лишат от скъпите си играчки. На истинския дауншифтър не му трябва замък, не му трябва скъп автомобил. Трябват му хубав кон и широкопола шапка. Актьорът Юрий Ангелов от години живее в китното странджанско село Фазаново, има красива кобила, а „офисът“ му е в клоните на едни стар орех. Това е истински дауншифтинг – живот в съзвучие с природата. Семейство Серафимови (агробиолозите с научни звания Радка и Серафим Серафимови са основатели на Опитната станция по южни култури в Поморие – бел. ред.) цял живот отглеждат невероятни растения в село Велика, превърнали са двора си в причудлива експериментална лаборатория по дендрология. В него се крие невероятно богатство от над 2600 растителни вида. В Япония такива хора като семейство Серафимови лично императорът ги обявява за „живи съкровища“.

 

– Казват, че в България най-екологично чистото място е село Равногор. Не съм бил там, а много искам. Но си имам не едно, а две любими места. Едното е там, където съм роден и израснал – Берковица, скътана в меките гънки на Западна Стара планина. И едно малко село в Северозападна България, запокитено на прага на Дунавската равнина – Владимирово. Това са местата, към които винаги се връщам и които наричам свои. Там се чувствам като у дома си! Местата и хората са свързани. Сигурно си усещала привързаност към някое място и си си обещавала да се върнеш?

 

– Според мен мястото те избира, а не ти него. Бил съм на много места в България, но никъде не съм усещал толкова силно привличане, такава химия като в Берковица или Владимирово. Условията, естествено, са важни, но да не забравяме, че истинските дауншифтъри сами си стягат къщата и си оправят двора. Със собствените си ръце, използвайки естествени материали и съобразявайки се с особеностите на терена. А иначе дауншифтингът не пречи да се чувстваш гражданин на света. Можеш да живееш в затънтено село, да садиш домати, но в същото време да си в крак с всичко, което се случва по света и у нас. Много ми е смешно деленето на център и периферия, на столица и провинция в XXI век. Провинция не значи задължително изостаналост.

 

– По-скоро спокоен. Живот в унисон с вътрешния ти глас и в съзвучие с природата и хората около теб. Време е да намалим оборотите, време е да минем на по-ниска предавка (дауншифтинг в превод означава „превключване на по-ниска предавка“ – бел. ред.), време е да се поуспокоим. Иначе колкото повече бързаме, рискуваме животът ни да ни се изплъзне.

 

– Опитвам се да ходя колкото се може повече пеша и да карам колело. Обичам да карам колело, защото така общувам чрез сетивата си с околността. Усещам ароматите, понякога дори си комуникирам с минувачите (с поглед, естествено). Не ми се иска да звуча като екоактивист, но си мисля, че ако по-често карахме велосипеди, щяхме да живеем в една много по-чиста среда и да бъдем по-здрави. Вчера например брат ми ми изпрати снимка на млад мъж, който кара колело в кв. „Хладилника“ с противогаз. Разбира се, ако се абстрахираме от определението „луд за връзване“, този човек е повел неравностойна битка с глобалното затопляне.

 

– Не, не бих. Колкото и да звучи неекологично! Няма нищо по-хубаво вечер да си легнеш, навън да е тъмно, в стаята – тихо, и да четеш интересна книга. Четенето от екрана на монитора ме уморява. Иначе страхотно е, че има електронни книжарници. Те правят знанието още по-достъпно.

 

– В никакъв случай. Глупостта е най-големият бич на човечеството.