Даниъл Дей-Луис – енигматичният гений
от Ивайло ТОДОРОВ
Снимки "Съни филмс"
април, 2008 г.
Талантът да се сливат с персонажа, който играят на екрана, притежават само големите – Марлон Брандо, Джак Никълсън, Робърт де Ниро.
И Даниъл Дей-Луис, смятан от мнозина също за велик актьор.
И Даниъл Дей-Луис, смятан от мнозина също за велик актьор.
На фона на изброените имена неговото може и да звучи абсурдно, но само за тези, които не познават на какво е способен. Даниъл прави чудеса, за да изглежда убедителен на екрана. Вярно, Де Ниро напълня с близо 30 килограма за ролята си в „Разяреният бик“, което и до днес е абсолютен рекорд. Но Дей-Луис също
качва доста килограми
набляга на физическите натоварвания и е в страхотна форма в „Последният мохикан“. Веднага след това обаче от килограмите и мускулите му не остава и помен, за да се превъплъти в образа на затворник във филма „В името на отца“. Даниъл наистина прекарва няколко нощи зад решетките само на хляб и вода. И на всичкото отгоре всеки, който минава покрай килията му, е „длъжен“ да го… обижда и да го залива със студена вода. Но и това не е най-големият му подвиг. За да изиграе по най-убедителен начин болния от церебрална парализа ирландски писател Кристи Браун, който движи само левия си крак, актьорът живее месеци наред в инвалидна количка. Да, той наистина живее, защото отказва да слезе от нея и членовете на екипа на филма „Левият ми крак“ трябва постоянно да го местят в нея и да го хранят с лъжица сякаш Даниъл е истински инвалид!
Е, как да не му дадат „Оскар“
за тази роля?! Самият Дей-Луис обаче повече се гордее с това, че по време на снимките успява да поставя точно игличката на грамофонни плочи с левия си крак (както самият Браун). „Знаех, че е невъзможно – признава той. – Но всъщност това ме провокира. Някои журналисти си мислят, че героите ми се получават от стоенето в инвалидна количка, от престоя зад решетките или от някоя друга моя екстравагантност. Някак винаги изглежда, че има някакъв елемент на самобичуване. Но това е само повърхностно. Повечето филми, които правя, ме въвеждат в един тайнствен и за самия мен живот.“ Именно желанието да опознае тези животи издълбоко кара актьора да стига толкова далеч. Заради това колегите му му се възхищават, а колежките му (сред тях са някои от най-популярните и секси актриси) буквално се избиват за неговото внимание.
Даниъл със своя втори „Оскар“ за „Ще се лее кръв“
Наследствен талант
Талантът на Даниъл Майкъл Блейк Дей-Луис явно му е по наследство. Баща му е известният писател и поет Сесил Дей-Луис, а майка му е актрисата Джил Белкън. Макар роден в Лондон, Даниъл е наполовина ирландец, наполовина евреин. Понеже малкият Даниъл бил винаги добре облечен, не се харесвал на останалите хлапета от квартала. И понеже бил тих и необщителен, всички деца в училище му се подигравали. Даниъл признава, че богатата му фантазия, която години по-късно му помага да влиза в дълбочината на образите, които играе, се дължи именно на неговата интровертност. От малък той не се разбира с никого и се гневи на всичко. Особено на порядките в училище. Макар че именно там за пръв път пламва
страстта му към дърводелството
а впоследствие и към театъра. Всъщност работата с дървени материали и изявите на сцената са двете неща, които ангажират вниманието на озлобения младеж. Когато завършва училище, той се колебае каква професия да избере. Решава да стане дърводелец, но за това му е необходим петгодишен стаж. Така в театъра изгрява нов талант. Младият актьор бързо е забелязан и оценен, снима се успешно и в киното. И въпреки че изявите му на сцена са приети добре, в театралните среди той не се чувства в свои води. Дей-Луис признава, че ненавижда снобското отношение на театралите към киното. Самият той успешно редува участията си в театъра с изявите си пред камера до 1989 г., когато играе Хамлет в постановка на Националния театър. Докато репетира срещата на датския принц с духа на убития му баща
нещо в актьора се пречупва
Той все още не може да преодолее загубата на собствения си баща. Споменът за него е съживен по време на изморителните репетиции. Даниъл изпада в нервна криза, която все повече се задълбочава. Така на премиерата точно след тази сцена той се скрива зад кулисите, облян в сълзи, и заявява, че не може повече. Новината за недовършената постановка обикаля за отрицателно време Острова. За британските таблоиди тя е добре дошла. Те веднага си набелязват „оня луд актьор“ като мишена №1. Публикувани са отвратителни факти за отношенията между баща и син, които са плод на нечия развинтена фантазия. Припомнят се и смутни факти от миналото му. В началото на актьорската си кариера, скоро след смъртта на баща си, Даниъл има тежка мигрена и взима наркотици, за да я преодолее. Дори признава, че е прекалявал с дозата и на моменти халюцинирал. „Явно това продължава и до днес“ – гърми пресата. Тръгват слухове, че непредсказуемият актьор никога повече няма да се качи на сцената. „Наистина ми се стори, че разговарям с баща си – признава години по-късно той. – Но не напуснах театъра по тази причина. Просто се чувствах опустошен. А и нямаше какво повече да покажа на зрителите, бях се изчерпал.“ Все пак жълтите издания не спират да го преследват, но причината за това е малко по-различна –
неговите нежни завоевания
Макар че като дете страда от липса на внимание, като младеж Даниъл усеща, че нежният пол съвсем не е безразличен към него. Даже в колежа той си има собствен… фенклуб. Момичетата му лепват прякора Красавеца и правят всичко възможно да му се харесат. Вместо обаче да се възползва от това, той се обвързва със съученичката си Сара Кемпбъл, която става негова спътница за повече от десет години. Постоянните ангажименти на красавеца Дей-Луис в крайна сметка водят да раздялата им. Макар че истинската причина са откровените еротични сцени между него и Жулиет Бинош във филма „Непоносимата лекота на битието“ по Милан Кундера. След това Даниъл се озовава в обятията на друга французойка – Изабел Аджани. Връзката между двамата наподобява сапунен сериал и дълги години гарантира милионни тиражи на жълтите издания. Заради Даниъл известната актриса напуска съпруга си. Тя и до днес признава, че той е голямата й любов. Но които много се обичат, много се и карат. А двете звезди имат тежки характери и не са склонни да правят компромиси. Веднъж дори стигнали до истински бой.
„Ще се лее кръв“
е историята на един истински социопат (май няма по-точен избор от Дей-Луис), готов да унищожи всички, които обича, в името на огромното богатство, измерващо се с термина „американска мечта“. Даниъл Плейнвю е обикновен търсач на петрол, превърнал се в изпечен петролен магнат. Той пристига заедно със сина си в градчето Литъл Бостън, където нефтът буквално избива на повърхността. Въпреки всички сондажи, които успяват да пуснат в експлоатация, и последвалия успех конфликтите на Плейнвю с всички, дори със собствения му син, ескалират и предвещават трагична развръзка. Един необикновен филм, с доста актуална и днес тема за това, колко пагубно се отразява жаждата за петрол върху болните амбиции на някои хора, дело на един от най-оригиналните американски режисьори Пол Томас Андерсън („Магнолия“).
Eдин завършен психопат, вманиачен на тема печалба – в новия си филм Дей-Луис изгражда поредната си образцова роля
Изабел го ревнува зверски
от всяка жена. Тя подлудява, след като в пресата се появяват подмятания за негови изневери с Мадона и Шиниъд О’Конър, която записва песен от саундтрака на филма „В името на отца“. По време на снимките на този филм Даниъл е атакуван от още една красавица – Джулия Робъртс. По това време тя е на върха в Холивуд и като истинска прима получава първа сценария на „Влюбеният Шекспир“. Робъртс има право да избере своя партньор и заявява, че това може да е само Дей-Луис. Той категорично й отказва, но тя не приема отговора му и пристига в Дъблин, следвана от тълпа папараци, за да го убеди лично да приеме. Не е ясно какво са си казали двамата, но те така и не се снимат в този филм, а само месец по-късно Джулия се омъжва, но за грозника Лайл Лъвет. Даниъл пък се завръща при простилата му забежката Изабел, но за кратко. След поредица скандали и помирявания двамата се разделят окончателно и тогава
става ясно, че Аджани е бременна
Изабел му ражда син през есента на 1995 г., но жълтата преса отново го атакува. Дей-Луис е обявен за антихрист заради това, че скъсал с майката на детето си по… факса, а докато тя раждала, той се веселял в компанията на току-що разведената Робъртс. След като окончателно се разделя и с нея, разбивачът на сърца започва връзка с фитнес инструкторката Дея Пичардо. Някъде по същото време той се запознава с Ребека Милър, дъщеря на драматурга Артър Милър, чиято известна пиеса „Лов на вещици“ е пренесена на екрана с участието на Даниъл. Неизвестно защо, вечният сваляч решава, че Ребека е неговата идеална половинка, и се жени за нея съвсем скоро. Само дето пропуска да уведоми Дея, която все още живее в неговия апартамент в Манхатън. Тя научава новината от Аджани, която се обажда по телефона да й честити с идеята, че Пичардо е негова съпруга. Въпреки спекулациите в таблоидите
Даниъл и Ребека са щастливо семейство
повече от 11 години и имат две деца. Разделят се само веднъж по настояване на Дей-Луис, докато тя го режисира във филма „Балада за Джак и Роуз“. Обяснението му – невъзможността да играе конфликтна личност като Джак и в същото време да живее със съпругата си.
Да, Даниъл наистина става друг човек по време на снимки. Той задължително кара всички от екипа да се обръщат към него с името на героя му, дори и когато го засекат в… тоалетната. Новият му филм „Ще се лее кръв“ затвърждава неговия
имидж на лудо копеле
За да изиграе смахнат петролен магнат, Дей-Луис живее на палатка в нефтено поле в Тексас. Освен това отказва да разговаря с колегите си в свободното си време. Дотолкова се вживява в образа, че изплашил един от актьорите, който напуснал по средата на снимките заради заплахите на „смахнатия и страховит“ Даниъл. Явно е опасно да се работи с него, но пък така се печелят „Оскари“.
Блицинтервю
– В образа на Плейнвю има нещо изключително. Той буквално се заравя в земята, търсейки сребро и нефт. Това ли те заинтригува като актьор?
– Да. Хората в ония времена са живели като животни под земята и късметлиите сред тях са постигнали неописуемото богатство, което са преследвали. Мисля, че много от тях, дори когато са били в позицията да стоят и да наблюдават други да вършат работата, която те са вършели преди, все още са чувствали нуждата да бъдат в близо до земята, да са част от нея. Това като че ли е една животинска връзка. Мисля, че това преживяване ги е направило толкова брутални. Затова не могат да се радват на плодовете на своя труд.
– Филмът е много, много тъжен, не смяташ ли?
– Да, наистина има тъга в това да видиш един човек в неговата първичност. Много е трудно да редуцираш един мъж до най-дивашките му черти. Мисля, че начинът, по който тези хора са били принудени да живеят, е оголил най-първичното в тях. Няма голяма разлика между тяхната треска и треската, която обрича комарджиите на гибел.
– Може би защото си се снимал в толкова малко филми, хората си мислят, че много трудно се отдаваш на даден проект. Но всеки път имаме усещането, че много се забавляваш, докато работиш.
– Да решиш да направиш филм, всъщност е много лесно. Когато имам нужда да се снимам в даден филм, винаги се захващам с него. Няма причина да вършиш творческа работа, ако не си привлечен от нея. Специално на този филм посветих три години.
– Как се откъсна от героя си след края на снимките?
– Почувствах ужасна тъга. Последният снимачен ден беше сюрреалистичен. Мозъкът ти, тялото ти, духът ти по никакъв начин не са готови да приемат, че това преживяване е свършило. През следващите месеци чувствах дълбока празнота. Чувството за загуба е такова, че могат да минат години, преди да се усетиш нормален.
Интервюто е предоставено от „Съни филмс“
Даниъл Дей-Луис със съпругата си Ребека Милър