„Да бъде“
или как един проект „издава“ книга
от Мирослава ИВАНОВА
юли, 2012 г.
Романът на Ирина започва с цитат от Емили Дикинсън. Дали пък точно този цитат не предизвиква съдбата? Дикинсън е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са били публикувани едва десетина. Приятелите на американката знаели, че тя пише стихове, но мащабите на творчеството й стават известни едва след смъртта й. Днес Емили Дикинсън е утвърдена като една от най-въздействащите и влиятелни американски поетеси.
Но нека започна отначало.
Ирина Папанчева написа роман
изпрати го на едно издателство, а оттам й отговориха, че поради ниските продажби на предишната й книга няма да й издадат новата. От кореспонденцията между Ирина и представител на издателството става ясно, че всъщност никой не е прочел текста й. Сама по себе си тази история също може да бъде сюжет на роман. Какво става после ли? В „действието“ влиза Зорница Москова. Млада жена, която плува отлично в морето от комуникации и нови медии. Тя заедно с Ирина поставя началото на тримесечен проект – точно толкова трае лятото, разказано в романа на Ирина „Перо от пеликан“. Главният герой на „Перо от пеликан“ е едно 12-годишно момче, което иска да напише роман, независимо от това, че получава двойка по литература. Ирина пък иска да сбъдне романа си, независимо че получава „двойка“ от издателите си. Аз пък искам да ви разкажа какво са намислили Ирина и Зорница, защото много ми харесва стремежът към това признанието за автора да идва приживе. В разговора, който имах с двете, те нито веднъж не споменаха името на издателството. Нещо повече – категорични са, че с този проект
не искат да се противопоставят на издателите
нито пък да им показват, че могат и без тях. „Напротив. Ние имаме нужда от тях“ – уверяват ме те.
„Няма ли някой да ви открадне ноу-хауто?“ – опасявам се аз. И двете се смеят и казват, че вероятно създават някаква форма на живот на книги, която може и да бъде открадната, но по-важни са енергията, която влагат и желанието, с което работят. А точно те са автентични и толкова силни, че не могат да бъдат копирани.
Впрочем „Перо от пеликан“ вече вдъхновява други творци. Бургаският фотограф Борислав Пенков ще представя свои визии за някои от местата, на които се развива романовото действие, както и визии на всичко, с което го е провокирало творчески съдържанието на книгата. Операторът, сценарист и автор Христо Димитров–Хиндо, който е и редактор на „Перо от пеликан“, пък ще направи трейлър на книгата. Един от много любопитните елементи на проекта е
конкурсът за есе или кратък разказ
в който могат да участват деца между 12- и 16-годишна възраст. Крайният срок за участие в конкурса е 31 август 2012 г. От 29 юли до 3 август 2012 г. предстоят събития в Бургас, които ще се провеждат на местата, описани в книгата – плажа, местата с лугата и калта, езерото.
Ирина и Зорница ви канят да се присъедините към тези събития, защото освен всичко друго те ще ви донесат изключителната възможност да се докоснете до
книгата, преди да се роди
Повече информация за всичко, което са намислили двете, можете да откриете на www.perootpelikan.net/wordpress/. Търсете ги и във фейсбук и туитър. В края на проекта дискусията ще излезе от онлайн пространството и ще се пренесе в реалното такова на кръгла маса в Бургас. Там ще бъдат поканени издатели, блогъри, журналисти, писатели и вероятно ще бъдат огласени различни отговори на въпросите: защо напоследък все по-малко говорим за литература и все повече за тиражи, продажби и награди? Какво точно стои в основата на литературата днес? Маркетинговата стратегия на издателството или пък талантът на автора?
Разговорът ми с двете жени на кръглата маса в едно заведение беше точно разговор за съдби. Хареса ми, че авторът на все още неиздадената книга „Перо от пеликан“ и двигателят на едноименния проект отговарят на онзи стар класически литературен въпрос с „Да бъде“.