„Да“ на летенето с парапланер

Едно момче слезе от облаците, за да ми разкаже какво е усещането да си по-свободен от всякога, и после ми показа на живо всичко онова, за което само бях чувала или чела. Христо Сливков е парапланерист.

Виждаш го как наперено се рее из простора, а долу, на земята, щом го заговориш, веднага разбираш колко харизматичен и позитивен човек е. Неподправен, истински.

Докато сме още в ниското и имаме почва под краката си, ще ви разходя много бързо из световната история на парапланеризма. Началото є е някъде през 80-те години на миналия век, когато употребата на парашута тип „крило“ се променя и се сдобива с нови функции. Да, днешният парапланер е проекция на тогавашния парашут, разбира се, с много подобрения в неговите форма, качества и най-вече предназначение. Безспорно крилото на днешния парапланер наподобява формата на парашута. Но ако парашутът е предназначен да забави падането, целта на парапланера е да лети. С парашута се скача, най-често от самолет или хеликоптер, с парапланера се излита от склон. Целта на едното е да те приземи на земята безопасно, а на другото – да те издигне във висините. В този смисъл парапланерът се доближава по-скоро до безмоторния самолет, отколкото до парашута.

Парапланерът се състои основно от крило с прилежащата му система от много на брой тънки и същевременно изключително устойчиви въжета, седалка и запасен парашут. Каската е задължителна. В зависимост от летателните характеристики и изисквания към опитността на пилотите парапланерите могат да бъдат класифицирани по различен начин. Най-общо крилата се делят на такива за начинаещи, междинен клас, спортни (състезателни) и крила за акробатика. Другият показател, определящ различните вариации на парапланера, е неговата товароносимост.

През 1989 г. се провежда първото световно състезание по парапланеризъм, с което той окончателно се налага като спортна дисциплина. През втората половина на 80-те парапланеризмът започва да привлича все повече привърженици и на родна почва (или е по-добре да кажем в родния въздух). А сега… Сега има клубове и училища, които

ще ви обяснят и научат на всичко необходимо за безопасния полет.

Парапланеристите казват, че управлението на крилото е лесна работа. „И тебе да те оставя във въздуха с крилото, ще го управляваш без проблем, защото няма нищо сложно“ – каза ми моят приятел, докато го разпитвах за неговата вълнуваща професия или хоби (май се припокриват). Аз обаче не съм съвсем сигурна в това и реших да изпробвам неговото твърдение… наполовина.

Полетът в тандем е само една от възможностите, които имате. Бихте могли да осъществите и полет, в който вие сами сте си инструктор (полет соло). За тази опция е задължително предварително да сте минали курс при професионален инструктор. Причината е проста – на първо място е безопасността и после идва всичко останало, което може да ти донесе всяко летене. Мечтата на всеки човек, осъзната или не, е

И хубавото е, че това е възможно – въпрос на избор на летателното средство.

Според наблюденията на моя събеседник дамите са далеч по-безстрашни, когато застанат на склона минути преди излитането и преди засилването. Затичваш се и… политаш. Това е! В един момент тичаш надолу по склона, а в следващия вече нямаш почва под краката си. Интересното е, че организмът не успява да реагира веднага на промяната, която настъпва. Обаче когато мозъкът ти преработи информацията, настъпва истинската наслада от случващото се.

В тандемен полет поставяш живота си в… крилата на своя инструктор, който опитно и с финес те отвежда в едно различно пространство, където властващите закони са други.

Това летене е нещо като прегръдка, която не дава точно топлина, дава адреналин.

Висините са място, което няма как да не обикнете и към което да не останете пристрастени. Свободата, която се усеща там, горе, трудно би могла да бъде описана с думи, жестове и мимики. Обаче лесно се усвоява. Усещане, за което, колкото и да ви говорят, трябва да опитате, за да успеете истински да разберете.

Всеки преценява за себе си

свикнал да работи на по-ниски и спокойни обороти. Със сигурност има хора, които се плашат дори от мисълта да летят. В което няма нищо лошо – просто те са по-спокойни натури и нямат нужда от онази дори понякога плашеща нужда от екстремни преживявания, записани в книгата на техния живот. Преживявания, по време на които усещате с всяка фибра на тялото си, че наистина живеете.

Винаги съществува риск, но той е преценен. Онова обаче, което съзнанието ви трудно може да прецени, е изключителното вълнение, което минава през кръвта ви и обзема цялото ви тяло. Динамично, различно и разумно. На смелите дами горещо препоръчвам това изживяване край облаците. А останалите могат просто да се разходят до мястото за излитане, да се излегнат на някоя поляна, да пийнат бира и да се наслаждават на изпълненото с парапланери небе, на красивите форми, които изписват.

Гледали ли сте балет? Ако е така, не може да не ви е правила впечатление всяка стъпка на балерините, пропита с

Сякаш за парапланеристите законите за земното притегляне не са валидни. Реят се плавно и изпълват пространството със съвършенство. Няма как да не ви плени красотата на формите в небето… Примамливото отдалечаване от земната повърхност…

Плюс това интересните запознанства са ви вързани в кърпа. Можете да се срещнете с хора от различни националности, възрасти, интереси.

Предимствата на парапланера вече ги споменахме, а и цената за един тандемен полет е достъпна – варира от 90 до 160 лв.

Знам, че съм успяла да грабна вниманието ви. Не е нужно да ви товаря с излишна информация и да ви обяснявам терминологичния речник на парапланеристите. В тандемен полет не е нужно да сте запознати детайлно с това, що е радиация, кондукция, конвекция или термики. Това ще ви обясни вашият инструктор в общи линии. А и, съгласете се, по-важното е той да е наясно с тези неща. Все пак инструкторът дърпа въжетата и прави вашия полет

Ключовите думи, които трябва да запомните, са „адреналин“, „парапланер“, „свобода“. Как да откажеш подобно изживяване? То може да придобие и романтичен привкус. Един познат предложи на дългогодишната си приятелка не с пръстен, а с… парапланер. Чудите се как? На тандемен полет в небето той развял транспарант „Омъжи се за мен“! Как да кажеш „не“?

Делтапланерът е лек летателен апарат, който може се движи с помощта на двигател и гориво, както и без двигател. За разлика от парапланера има твърда конструкция – състои се от триколка, крило (със или без мотор). Очевидно е, че е по-тежък от крилото на парапланера и съответно по-трудно преносим. Докато крилото на парапланера го сгъвате и събирате в една раница, то с делтапланера не можете да процедирате така. Да не пропускаме и факта, че съществуват и моторни парапланери, задвижващи се с помощта на мотор. Друга разлика в полза на парапланера е подходящото място за кацане. На практика парапланеристът може да кацне, където си пожелае, докато делтапланерът се нуждае от доста по-голямо пространство, за да се озове на земята. И да не пропускаме, че усвояването на умения за летене се осъществява по-трудно при делтапланера, отколкото при парапланера. Много делтапланеристи се преориентират към парапланеризъм поради няколко много важни причини – по-голяма безопасност, по-лесна достъпност и това, че парапланерът е много по-удобен за пренасяне – съгласете се, че да пренасяте 30-килограмова раница (това представлява сгънатият парапланер) не е същото, като да мъкнете един делтапланер.