„Да стъпиш на Мон Блан“

От 6-и до 13-ти август 2011 год. в Диаблере (Diablerets, Suisse) се проведе 42-рият традицонен Фестивал на планинарските филми. Диаблере е малко планинско селище в швейцарските Алпи, скътано в едно равно място между издигащите се наоколо внушителни 3 – 4000 метрови върхове. Тук всичко е много швейцарско: сравнително малко, дискретно, добре изпипано, локално, но същевременно невероятно космополитно и отворено към света. Пълно е с туристи и посетители от къде ли не.

е референция в областта на кинематографията, свързана с планините. Фестивалът е един от основателите на Международния алианс за планинарски филми, създаден през 2000 г. и обединяващ в момента 21 от най-престижните планинарски филмови фестивала от цял свят (от 2005 г. негов член е и българският „Банско филм фест”).

Иван Кожухаров: „През месец март 2011 г. изпратих за участие в конкурсната програма на фестивала документите и филма за нашето изкачване „Да стъпиш на Мон Блан“. Участвахме в конкурсната програма в надпревара с 25 други филма. Естествено бях предвидил да присъствам на прожекциата на 11 август вечерта, но през следващите месеци, подгонен от хилядите ежедневни проблеми, бях на път да пропусна прожекцията.

В крайна сметка успях да намеря време и в деня на излъчването, изпотени и изнервени, към 17 часа „запалихме” към Диаблере, заедно със Здравко Михайлов, български алпинист, който също живее в Женева. На един светофар на изхода от града, телефонът ми звънна и когато видях, че се ми обаждат от офиса на фестивала, се зачудих какъв ли проблем е изникнал!? Пак. Беше главната организаторка, която, след традиционния поздрав, веднага ме запита: „Какво ще правите в събота? Всъщност, каквото и да правите, трябва да бъдете в Диаблере преди 11 часа. Вашият филм спечели

Потвърдих, че ще присъствам  и затворих… Забравих и ядове, и умора! Това е то! Разпалени и ухилени със Здравко, изпяхме на висок глас племенната песен на победата… Няколко пъти! Колата летеше (с позволената скорост разбира се) към Диаблере.

Това бе една много стойностна награда и признание на първо място за хората, осъществили филмовата реализация: Мирослава Иванова, Веселка Кирякова, Александра Ненкова и консултантът и автор на високопланинските кадри Петко Тотев. Същевременно това бе и признание за стойността на нашето изкачване на Мон Блан през 2009 г., а и, струва ми се, за нашето отношение към планините. Бях невероятно щастлив.

Впрочем „Да стъпиш на Мон блан” беше обявен и за най-добър български филм на десетото издание на „Банско филм фест” през 2010 г.

Както самото изкачване, така и създаването на филма за него, преминаха през много трудни моменти. Малко хора знаят, че имаше опасност филмът изобщо да не бъде реализиран. Единствено благодарение на сериозната работа на екипа на филма, „Да стъпиш на Мон Блан” има успешна премиера в България точно една година след изкачването. Всичко си струваше. И работата, и нервите, и умората…

На коктейла, организиран след връчването на наградите в Диаблере, имах продължителни разговори и с организаторите, и с официалните гости, и със зрителите. Въпросите им към мен бяха много. Касаеха и изкачването, и направата на филма… А един от членовете на журито се приближи и ентусиазирано ми обясни, че направеното е нещо невероятно. „Много взискателна цел. – каза ми той – Много добра и прецизна подготовка, професионализъм на всички нива, много добър екип… А освен всичко друго, сте успели да пресъздадете тази история по

Браво! Аз за първи път се сблъсквам с българи и съм очарован.“ И явно правейки аналог с швейцарското „Suisse made“, допълни: „Очевидно това е истинска „Българска работа”.“

Усмихнах се и му казах: „Наздраве!“. Прав беше човекът.”