Да удариш жена
Снимка © godfer – Fotolia.com

Той рови в дамската ти чанта, чете есемесите в личния ти мобилен телефон, обръща с две ръце главата ти към себе си, ако случайно се загледаш в нещо или в някого. Ти си
неговата, единствено неговата
В началото на вашата връзка ревността му, естествено, те ласкаеше (та нали, който обича, ревнува!). После обаче започна да те обърква, а сега те плаши.
Защо не успя да разчетеш сигналите, които ти подсказваха, че живееш не само с психически, но и с физически насилник?
Днес вече знаеш…
Бузата ти още пламти
Обидата се оказа по-силна от физическата болка, която той ти причини. Пред очите ти са зачервеното му от гняв лице, стиснатите му устни, заплашителната му стойка. И онзи последен шамар, който сложи край на конфликта помежду ви. Случайност? Едва ли. Нормалните хора не използват шамара като аргумент в споровете си.
Невъзможност да намери думи, с които да защити позицията си? Не точно.
Насилието не е резултат от неумението ни да комуникираме. По-скоро то е следствие
от липсата на вътрешен контрол върху емоциите, чувствата и импулсите.
от липсата на вътрешен контрол върху емоциите, чувствата и импулсите.
Тази липса на контрол още повече обърква мислите и засилва желанието
да унищожиш другия, дори да го убиеш
После чуваш оправданието му: „Ти започна първа!“ Господи, това звучи инфантилно! С подобно изречение той може да обясни гнева си, да наложи правото си да се защити, но не и да извини опита си да реши конфликта с помощта на насилие. И ако ти „започваш винаги първа“, защо той продължава да живее с теб?
„Изкара ме извън кожата ми!“ е другото още по-нелепо оправдание. То показва наранено честолюбие. Зад тази фраза прозират ниска самооценка и чувство за малоценност.
Много е вероятно те да се дължат на различни форми на малтретиране в детството на насилника или на наличието на суров и авторитарен родител, чийто личен пример се е оказал заразителен.
Всичко под контрол
Използването на насилие при решаване на конфликтите е начин да държиш под контрол събитията и хората около себе си.
До насилие често прибягват параноидните личности.
Злобата, презрението, злопаметността и желанието им да унижават другите им помагат лесно да „излязат от кожата си“.
Ти, разбира се, знаеш всичко това, трудно ти е да простиш шамара, но решаваш да не изоставяш мъжа агресор. Та той ти изглежда толкова засрамен, виновен…
Едва ли би ти посегнал пак
Не вярвай на това. Чувството му за вина наистина го кара да се чувства отговорен за действията си. А срамът, който привидно изпитва, всъщност е нарцисизъм – как ли е изглеждал в очите ти?
За жалост угризенията, който той очевидно изпитва, не са гаранция, че в бъдеще няма повече да прибягва до насилие.
Затова и твоята позиция трябва да бъде категорична – раздяла!
Ако не можеш да го направиш, криейки се зад оправдания от сорта на „обичам го“, децата, къщата, парите, ти остават две възможности – да потърсиш специализирана помощ или да се превърнеш в поредната жертва на домашно насилие.