Десерт за кожата
Снимка © Oleg Kirillov – Fotolia.com
юни, 2009 г.
.jpg)
Откъде идва този демоничен образ на захарта? Сладкото е най-добрият ни приятел, когато трябва да преборим стреса, да подобрим на строението си или пък да празнуваме… А съюзник ли е на кожата?
Независимо дали е във вид на бели кристалчета, или е в състава на любимите ни бонбони, захарта в буквалния смисъл подслажда чувствата ни. Бялата сладост обаче има лоша репутация и винаги когато я консумираме, изпитваме чувство за вина, безпокоим се за зъбите си, теглото си и, естествено, кожата си.
Захарта, оказва се, е
виновница за появата на бръчки
Но дори удължаването на младостта на кожата изглежда горчива перспектива, ако това означава завинаги да се откажем от десерта.
Влиянието на захарта върху стареенето на кожата се определя от една интересна реакция, наречена гликация, открита през 1912 г. от французина Луис Камиле Майлард (Louis-Camille Maillard).
Гликацията
е биохимичен процес на взаимодействие на захарта (гликозата) с протеините. Тя се наблюдава и в човешкия организъм. В резултат на това взаимодействие и в условия на повишено ниво на захар в кръвта тъканите (и по-специално колагеновите влакна, когато говорим за кожата) се увреждат. Откривателят на реакцията гликация предположил, че тя играе съществена роля при развитието на диабета и неговите усложнения. Извън човешкия организъм процесът се наблюдава, когато готвим храна – например кафявата карамелена коричка, която се образува върху крема брюле, е продукт именно на гликация.
В началото на 80-те години на миналия век американски изследователи доказали връзката между гликацията и стареенето на кожата. Захарите променят структурата на белтъчните влакна, съединявайки се с протеиновите молекули в повечето тъкани (мускулна и съединителна например). Тя променя структурата на колагеновите влакна, които са отговорни за еластичността и тонуса на кожата. Гликираните влакна губят еластичността си и стават твърди. Вследствие на гликацията мимическите бръчки не се „разглаждат“, а се фиксират и задълбочават. Процесът на гликация се смяташе за необратим до края на 90-те години, когато учените откриха особен ензим FN3K (фруктозамин-3-киназа), който се явява катализатор на обратния процес –
дегликация
Дегликацията протича постоянно в младата кожа и я поддържа еластична. Докато изучавали това явление, учените установили, че с напредването на възрастта в кожата се синтезира все по-малко FN3K, и съвсем логично си поставили задачата да намерят начин, чрез който да се компенсира недостигът на FN3K. След седемгодишна работа в лабораториите на Chanel изнамерили вещество, стимулиращо производството на този ензим, което означавало, че са открили начин за съхраняване на младостта и еластичността на кожата.
Това вълшебство било открито също и в традиционната индонезийска медицина. Лекари от остров Ява отдавна използват крайбрежното растение суриан за лечението на диабет. Сурианът е храст, който се среща в лагуните и достига височина два метра. Както се досещате, специалистите, свързани с козметичната индустрия, вече са разработили и серии продукти на основата на чудодейното растение.
Знанието за гликацията накарало учените усилено да съветват жените да намалят приема на сладки неща след 30-годишна възраст. Но как да стане това при положение, че по характера на своето въздействие върху организма захарта може да се сравни с наркотик?! Сладкото
рязко ни зарежда с енергия
– след което идва рязък спад, докато не приемем следващата доза. Въздействието на десерта върху мозъка е сравнимо с това на опиатите. Сладкото предизвиква усещане за щастие, след което настъпва драстично влошаване на настроението, което трае няколко часа. За да се избави човек от подобна зависимост, трябва да се пребори с колебанията в настроенията си. За целта е необходимо захарта да се възприема не като източник за постигане на временно блаженство, а като източник на енергия. С други думи, призивът на специалистите е да се освободим от своите „сладки“ навици и зависимости и да започнем да си доставяме сладки удоволствия по друг начин. Да започнем да живеем както във времената, когато захарта е била скъп деликатес. А е имало и такива времена.
Захарната тръстика идва от островите на Нова Гвинея. Постепенно започнали да я култивират в Азия, Индия и Полинезия.
Сладките кристали
са били добити при изпарението на тръстиковия сок. Европейците се запознали със захарта едва през средните векове. Дотогава сладостта є била достъпна само за елита и останала истински разкош още няколко столетия. Милиони роби от Африка били превозени и в двете Америки в началото на ХVІ век заради добиването на „бялото злато“, както британските колонизатори наричали захарта. Доходите от плантациите със захарна тръстика биха могли да бъдат сравнени със сегашните доходи от добиването на нефт.
Някъде в средата на ХVІІІ век ситуацията се променила, защото захарта започнала да се добива не само от захарна тръстика, но и от захарно цвекло, което вирее в умерен климат. Това значително понижило себестойността є. В края на ХІХ век този продукт станал достъпен за всички слоеве на населението. Средно на година всеки от нас употребява между 30 и 40 кг бяла захар.
Интересното е, че козметичните експерти също са направили своите научни разработки по въпроса, има ли смисъл да се отказваме от сладкото, за да съхраним младостта на кожата. Ето в какво се опитват да ни убедят те. Процесът на гликация на колагена протича не само при жените, които прекаляват със сладкишите. Тоест няма еднозначна пряка зависимост между гликацията и рафинираната захар. Затова няма гаранция, че ако изключим сладкишите от менюто си, ще забавим процеса на стареенето. Защото захар (гликоза, фруктоза и пр.) се съдържа и в плодовете, които са абсолютно необходими на организма.
Що е то? (рахаз)
Глюкозата и фруктозата изграждат дизахарида захароза – бялата захар. Глюкозата е крайният продукт от разграждането на въглехидратите и единствената захар, съществуваща в свободно състояние в организма. Тя е главният енергиен източник за работата на мускулите и вътрешните органи. Фруктозата, също като глюкозата, се съдържа в плодовете, меда и някои зеленчуци. Глюкозата притежава 74% от сладостта на захарозата, а фруктозата е с по-голяма сладост и в по-малки количества може да задоволи чувството за сладост.
Захарта се съдържа в големи количества в захарната тръстика, захарното цвекло, плодовете, меда и кленовия сироп. Тя присъства и в някои житни растения, но в значително по-малки количества.
Сладките продукти са незаменим източник на енергия и са полезно гориво за клетките на организма. Съществуват много видове захари, които се състоят от молекули с по-голям или по-малък размер. На т. нар. прости въглеводороди не им е нужно дълго смилане, те се транспортират направо в кръвта. В резултат на това нивото на захарта в кръвта се повишава рязко. Казано на научен език, сладките продукти и самата захар са с висок гликемичен индекс. Гликемичният индекс показва с каква скорост организмът преработва конкретния продукт, за да получи енергия. Продуктите с нисък гликемичен индекс (сложните въглехидрати) са пълнозърнестият хляб, плодовете и зеленчуците, които съдържат скорбяла. Те се нуждаят от по-дълго храносмилане, което обуславя и постепенното, по-бавно проникване на захарта в кръвта. По този начин организмът получава необходимата му енергия постепенно и бавно, а ние не изпитваме т. нар. вълчи глад за сладко.