Десни или леви завои на мисълта

Десни или леви завои на мисълта
 
 
април, 2009 г.
 
 
Снимка ©Bruce Rolff – 123rf.com
 
Резките смени на настроението, потребността от водене на подреден живот, колебанията при взимане на решение или настойчивостта при постигане на целите – много от качествата на характера ни се дължат на особеностите на мозъчната ни дейност. Двете мозъчни полукълба постоянно си взаимодействат, но при всеки от нас едно от тях е водещо, подчинило активността на другото.
 
Човечеството се дели на две неравни части: ляво и дясно ориентирани хора. За мнозинството водещо се явява именно лявото полукълбо. Затова сред нас има толкова много рационални хора, на които никак не им е лесно да приемат своите емоции и да им се доверяват. Творците, мислещи в образи, са малцинство. При тях доминиращо е дясното полукълбо.
ЛЯВО ПОЛУКЪЛБО То отговаря за аналитичното и логическо мислене, а също и за речта. Позволява ни да оценяваме събития и явления, тоест да правим света разбираем и предсказуем. С него са свързани нашите позитивни чувства.
ДЯСНО ПОЛУКЪЛБО То отговаря за образното, творческо мислене и интуицията. Благодарение на него ние мечтаем, фантазираме и възприемаме нова информация. С него са свързани нашите негативни преживявания.
Важно е да се отбележи, че лявото полукълбо „обслужва“ и контролира дясната страна на тялото, а дясното – лявата. Затова хората, при които доминира дясното, пишат с лявата ръка (понякога и с дясната – научени десняци) и съответно обратното.
Това, че функциите на двете мозъчни полукълба са различни, пръв разбрал френският невролог Пол Брока (Paul Broca) почти преди 150 години. В лявото полукълбо той открил центрове, отговорни за словесно-логическото мислене и речта. А преди век американският неврофизиолог Роджър Спери (Roger Sperry) получи Нобелова награда за това, че доказа, че мозъкът работи с едновременното участие и на двете полукълба, но „приносът“ на всяко от двете е различен. Ние нямаше да можем да възприемаме света в неговата пълнота, ако логическото и рационално ляво мозъчно полукълбо не работеше в тандем с интуитивното и емоционално дясно.
Защо според вас някои хора на 40-годишна възраст изведнъж започват да се занимават усилено с медитация, други тайно започват да рисуват картини, трети се увличат по йога или се записват в любителска театрална трупа…
Лява цивилизация
По-нататъшното развитие на науката в тази посока позволи на американския невропсихолог Елханон Голдберг (Elkhonon Goldberg) да констатира, че дясното полукълбо възприема всяка нова информация моментално и цялостно, като установява връзките между фактите интуитивно, моментално и цялостно възприема всяка нова информация и установява интуитивно връзка между фактите, а лявото, „без да бърза“, последователно обработва новото, систематизира фактите, като отделя тези, между които съществува причинно-следствена връзка. Лявото полукълбо сякаш раздробява картината на света на малки парченца, които анализира, и внимателно пренарежда всичко онова, което попада в сферата на възприятията ни или се съдържа в спомените ни.
В някакъв смисъл лявото полукълбо опростява света, но пък точно по този начин ни помага по-лесно да се адаптираме в него и да планираме бъдещето си.
Но съвременният свят се променя толкова бързо и радикално, че можем да му насмогнем само ако развиваме интуитивното си познание, за да възприемаме новото цялостно и моментално с помощта на дясното си полукълбо, твърди Люк де Брабандер (Luc de Brabandere) – математик, философ, водещ изследовател на механизмите на творческата дейност.
По всичко изглежда, че с развитието на цивилизацията се реабилитира и ценността на дясното мозъчно полукълбо със свойствените му интуиция, чувство за ритъм, за цвят, звук и добра ориентация в пространството.
Тези особености на нашата психика стават все по-нужни, макар че във всички западни общества (по силата на старата инерция) се ценят много повече професиите и навиците, свързани със словесно-логическото, рационално мислене. Училищните програми все още са ориентирани към хора с доминиращо ляво полукълбо. Това означава, че обучението е основано на аналитичен и логичен, а не на творчески подход към новата информация.
За съвременната цивилизация все още може да се каже, че е левоориентирана, ако говорим за доминация на дясното или на лявото мозъчно полукълбо. Ние все още не дооценяваме значението на интуитивното познание и рискуваме да превърнем „децата на природата“ в „деца на прогреса“.
Ние все още не дооценяваме значението на интуитивното познание и рискуваме да превърнем „децата на природата“ в „деца на прогреса“.
Дясното започва да работи първо
Интересен е фактът, че дясното полукълбо започва да работи моментално, още от момента на раждането ни. А лявото се развива постепенно заедно с развитието на способността ни да разбираме речта и, естествено, да говорим.
Ако през първите месеци от живота си детето расте в хармонична среда (физическа, интелектуална и емоционална), дясното му полукълбо ще успее да се развие до такава степен, че на по-късен етап да е невъзможно да бъде „блокирано“ от лявото.
Впрочем независимо при какви обстоятелства расте човек, дясното му полукълбо рано или късно се проявява. При много от представителите на поколението, израснало в рационален свят, почитащ лявото полукълбо, творческото начало се развива чак през втората половина на живота им. Защо според вас някои хора на 40-годишна възраст изведнъж започват да се занимават усилено с медитация, други тайно започват да рисуват картини, трети се увличат по йога или се записват в любителска театрална трупа…
Кой знае, може би онези неясни усещания за безпокойство, неудовлетвореност от живота и желание за започване на нещо ново, които отдаваме на криза на средната възраст, възникват и заради факта, че толкова дълго ни се е налагало да игнорираме жизнеутвърждаващите сигнали на своето дясно мозъчно полукълбо…
 
Ефектът на несъвпадение
Погледнете надписите и назовете колкото е възможно най-бързо цвета, с който са изписани думите.
 
 
ЖЪЛТ        СИН         ОРАНЖЕВ
 
ЧЕРЕН        ЧЕРВЕН     ЗЕЛЕН
 
ВИОЛЕТОВ        ЖЪЛТ       ЧЕРВЕН
 
ОРАНЖЕВ    ЗЕЛЕН       ЧЕРЕН
 
СИН          ЧЕРВЕН     ВИОЛЕТОВ
 
ЗЕЛЕН              СИН                 ОРАНЖЕВ
 
 
Ако сте приключили с изпълнението на задачата, сигурно сте се убедили, че не е толкова проста, колкото изглежда
ТОВА УПРАЖНЕНИЕ ИЛЮСТРИРА КАК СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ПОЛУКЪЛБАТА НА НАШИЯ МОЗЪК. ДЯСНОТО СЕ ОПИТВА ДА ОПРЕДЕЛИ ЦВЕТА, С КОЙТО Е ИЗПИСАНА ДУМАТА, А ЛЯВОТО – ЗНАЧЕНИЕТО НА ИЗПИСАНАТА ДУМА.
ИЗВОД Ние губим много по-малко време при изпълнение на задачата, когато името на цвета е изписано в черен цвят. Когато значението на думата и цветът, с който е изписана тя, съвпадат, това облекчава максимално задачата ни и ни отнема най-малко време за мислене. Най-трудно е да назовем цвета на шрифта, ако думата се явява наименование на друг, различен от него цвят (например когато думата “червен” е изобразена в син цвят).