ДЕТЕТО ПОТРЕБИТЕЛ

 

 

 

 

Моден парфюм във форма на ябълка, ролкови кънки, кукла от анимационен филм за вампири, джинси от определена марка и разни дреболии – гердани, диадеми, обици. Това е само част от списъка с желания за коледни подаръци – обърнете внимание – само на едно дете. Това дете не е измислено. Не е събирателен образ, а съвсем реално.

Пред майка си то обосновало избора си така: „Искам да изпъквам в клас. А с какво мога да изпъкна, освен с модни дънки и кецове?!“ Майката му предложила да блесне например с ум, с талант за рисуване и с доброжелателно отношение към другите. То обаче реагирало скептично: „В нашия клас никой не обръща внимание на тези неща. Но ако имах един айфон и един айпад…“

Това момиче, на име Мими, никога не е било равнодушно към подаръците. Майка є разказва, че избягвала да я води в магазина, когато Мими навършила 5 години. Така избягвала и скандалите с дъщеря си. Когато Мими станала на седем, вече можело да се договориш с нея. На 10 познавала интернет до дъно, което съществено усложнило ситуацията. А след това атмосферата в класа є станала такава, че децата, които не притежавали телефон за 200 лева и нагоре, ги смятали за неудачници. „Лузери“ – така се изразява Мими.

Е, звучи ли ви познато? И нямате ли чувството, че Мими е точно като вашата дъщеря или пък като сина ви, който вчера е пожелал още по-нов модел телефон.

Хлапета, които мрънкаха за нещо на своите родители, имаше и във времената на социалистически дефицит по магазините. Но днес, в началото на XXI век, самото общество „насъсква“ децата ни да се превърнат в потребители. Ако нямаш готини кецове и смартфон с пряк достъп до интернет, ти си никой! И опитайте да убедите своето дете, че умението да рисуваш е много важно.

Защо е толкова голяма детската потребителска кошница и как да извадим някои неща от нея?

 

Детето, което постоянно иска нещо, създава маса неудобства за родителите си. Освен това възрастните се чувстват отвратително, когато осъзнаят, че парите, които получават, не са достатъчни, за да удовлетворят всички капризи на малкия си потребител. Да не говорим, че същият този малък потребител често ги поставя в неудобно положение пред роднини и познати.

Ясно е, че ви се иска да внушите на детето си съвсем други ценности и представи за света. Но не е ли добре да се замислите защо хиляди умни възрастни хора със завидно образование правят всичко възможно вашето дете да иска от вас все повече и повече?! 

Маркетолози от цял свят разработват специални рекламни кампании, ориентирани към децата. И ако преди 20 години тези стратегии бяха насочени основно към подрастващите, то днес „мишени“ са вече и 5–6-годишните! Маркетолозите често наричат децата „потребители три в едно“. Първо, децата купуват неща с джобните си пари. Второ, силно влияят на решенията на родителите при покупка на продукти, дрехи и мобилни телефони… Списъкът може да е безкраен. И трето, предпочитанията към марки и производители се формират още от детството, което предполага, че порасналото дете ще остане вярно на любимата си марка.

Така че не бързайте да обвинявате за всичко детето. Разберете, на него не му е лесно да се съпротивлява на влиянието на околните. Постарайте се да го подкрепяте.

 

Представете си, че влизате в магазин и виждате рокля, която не можете да си купите, въпреки че предполагате (почти убедени сте!), че роклята ще ви стои идеално. Или на улицата виждате колата, за която отдавна мечтаете. Не се ли разстройвате от това, че желанията ви са неосъществими или поне такава е перспективата в близко бъдеще? Ние, възрастните, можем да планираме своите приходи и разходи, можем да пресмятаме и решаваме. Кола ще можем да си купим след три години, а рокля – следващия месец, когато намаленията стигнат 70%. Независимо от това настроението ни отива по дяволите, защото и най-разумните от нас могат да контролират поведението си, но желанията и чувствата си – не. 

Бъдете милостиви към детето си. Ако знаете, че когато сте в магазина, то непрекъснато ще иска това или онова, просто не го вземайте със себе си. Купете всичко по списъка, който сте си направили, и после прибавете и нещо малко, което знаете, че ще го зарадва. Така всички ще са доволни. Старайте се да избягвате местата, на които детето е подложено на големи изкушения. Ако сте решили да го водите на кино, изберете салон, който не е разположен в голям търговски център.

 

Ако детето ви постоянно седи пред телевизора, не се чудете, че непрекъснато иска точно онова плодово кисело мляко с играчка или пък онази голяма кутия със сладолед, която може да му донесе награда. Избирайте за децата си канали, в които рекламите са малко.

С учениците е по-лесно, понеже с тях бихте могли да разговаряте какво е рекламата, как се създава, защо и за кого. В разговора можете да отидете и по-далеч. Обяснете, че розовият крем в пластмасова кофичка изглежда толкова „пухкаво“ и вкусно, защото рекламата за него е направена със специална компютърна програма. Нищо чудно обаче, когато купим опаковката, продуктът вътре да е много различен от онова, което сме видели на екрана.

 

Бихте могли да поиграете на тази игра. В неделя сутрин, когато повечето деца са пред екраните, за да гледат анимационни филмчета, какви реклами предполагате, че пускат? Ами за шоколад, бонбони и детски менюта във веригите за бързо хранене, естествено! През деня, когато хлапаците играят, а пред телевизорите се настаняват бабите им, започват рекламите за лепило за протези и обезболяващи хапчета. Вечер, когато татковците гледат телевизия, започва голямото рекламиране на бира, автомобили и… пак бира. Ако обърнете вниманието на децата си върху тези трикове, наистина ще направите нещо в посока на това те да гледат на рекламите по-дистанцирано и по-критично.