ДЖОН КЮСАК

Непукистът Джон Кюсак
 

 
от Траян КОЯНКОВ
Снимки © Columbia Pictures/„Александра филмс“

 
ноември, 2009 г.
 
 
 
 
Няма киноман, който да не е чувал за Джон Кюсак. Но въпреки популярността си Джон не е в списъка на онези, които наричаме суперзвезди. Не че не притежава необходимата обаятелна визия и актьорски чар, но като че ли славата на всяка цена никога не е била негова висша цел.
 
Макар и роден в американския щат Илинойс, във вените на Джон тече буйната ирландска кръв на предците му. Може би това е тайната за непокорния му
 
a la Боно характер
Или пък той му е просто генетично предаден от неговата майка Нанси, която и до днес е редовен посетител на полицейските участъци. Не, не защото е престъпничка, а защото е запалена политическа активистка, дръзнала да обяви война на несправедливостите по света – мисия, която често я изправя срещу благото на обществения ред. Като неин достоен син Джон успя да си навлече гнева на администрацията на експрезидента Буш преди няколко години.
„Баща ми притежаваше видеокасетофон далеч преди всички останали. Имах възможност да гледам всевъзможни филми – от комедиите на Мел Брукс до „Гражданинът Кейн“ – обяснява корените на любовта си към киното самият Джон в едно от множеството си интервюта.
Сред първите му опити на „сцена“ е участието му в домашната постановка на „Пепеляшка“, режисирана от сестра му Ан. И тъй като ролята на принца била отредена за брат му Бил, Джон трябвало да влезе
 
в образа на… кучето
Като тийнейджър Джон твърди, че бил нещо средно между ексцентрика и хулигана на класа. Хулиган обаче в смисъла на популярната по онова време комедия Animal House, според която било върхът на тузарщината да се разхождаш с куфарче, пълно с алкохол и цигари…
Издържал само година в университета, младият Джон преценява, че киното е неговото поприще. Първите му роли са в някои от популярните тийнфилми от 80-те години, сред които „По-добре мъртва“ (Better Off Dead), „Твоя е“ (The Sure Thing), „Едно лудо лято“ (One Crazy Summer) и „16 свещи“ (Sixteen Candles).
 
Големият успех
идва през 1989 г. с лентата на Камерън Кроу „Готов на всичко“ (Say Anything). Изградил вече име, Джон започва да реди участия в боксофис хитове като „Въздушен конвой“, „Момичета от класа“, „Самоличност“, „1408“ и артшедьоври, сред които „Да бъдеш Джон Малкович“. През този месец предстои да го видим и в мегапродукцията на Роланд Емерих „2012“. Актьорът разкрива, че възприема високобюджетните филми като средство, даващо му възможност да се снима и в скромни, но значими за него самия заглавия като „Грейс си отиде“ (в ролята на баща, изгубил съпругата си в Ирак) и „Макс“ (като ментор на младия Хитлер).
Освен пред камерата през последните години Джон

неведнъж се пробва и като сценарист
твърдейки, че най-добрата история е тази, в която границите между доброто и злато са размити и нищо не е само черно или бяло. Ако го накарате да се опише, той ще ви каже директно: „Джон Кюсак – човек, който прави филми.“ Споделя, че това е единственото, което някога е искал. Е, тълпа от почитатели се опита да го издигне за президент на САЩ, образ, който не че нямаше да му е по мярка, но и Барак Обама се справя повече от отлично.
Движейки се из актьорските среди от съвсем малък, никак не е странно, че много от жените в живота на Джон Кюсак са именно актриси. И като оставим настрана сестра му Джоан, с която имат не един или два филма заедно
 
най-дългите му любовни авантюри
са с актрисите Нев Кембъл, Лили Тейлър, Мини Драйвър и според слуховете дори и с Мег Райън. Интересното е, че никога няма да го чуете сам да говори за личния си живот. Дори и сега, години след като е приключил взаимоотношенията си с горепосочените дами, той не говори за тях. Може да се възприеме и за леко идиотско, но той и до днес не е потвърдил, че е имал взаимоотношения с Нев, при положение че всеки в Холивуд е бил наясно с това. („Няма да говоря за някого без неговото съгласие“ – това е отговорът, който ще чуете от него.)
Трудно ще го откриете и по кориците на клюкарските списания. „За мен хората, които с охота говорят за брака си по телевизията, са просто луди. Не виждам никакъв смисъл в това да разкривам публично личните си тайни“ – споделя актьорът. Въпреки че определено не изпитва желание да говори за себе си, с удоволствие би коментирал световната политическа ситуация.
 
Като запален блогър
критиките му, отправени към президента Буш и към войната в Ирак, му спечелиха както безброй почитатели, така и много врагове. А ако някога ви се удаде възможност да си побъбрите с Джон (а защо не, все пак той вече засне няколко филма в България), трябва да знаете, че музиката е другата тема, на която той може да говори с часове. Луд фен на култови имена като „Дъ Клаш“ (The Clash), Елвис Костело и „Токинг хедс“ (Talking Heads), Джон Кюсак определено разбира от качествена музика.
Роден през 1966 г., Джон отпразнува 40-годишния си юбилей преди три години. Тази възраст би паникьосала всеки несемеен човек. Но не и Джон! Никога няма да го чуете да се оплаква, че не е намерил жената на живота си и че
 
все още няма наследници
„Харесва ми, че на тези години съм далеч по-малко глупав, но все още мога да тичам бързо. Не знам колко ще продължи това, може би не особено дълго, но възрастта ми е идеална. Сега съм в състояние да върша това, което съм правил и преди, но без да допускам същите грешки. Човек наистина помъдрява“ – разкрива Джон житейските си виждания. За него комфортът винаги е бил от значение, особено стане ли дума за начина му на обличане. „Дънки и пуловери, и никакви официални обувки – това е рецептата. Приятелите ми се възхищават, че мога да облека нещо, което въобще да не ми отива, но пък за сметка на това хич да не ми пука. Е, понякога, ако поискам, мога и да съм елегантен“ – шегува се Джон, преди да добави, че най-старите неща в гардероба му са тениски, износени, но зашивани собственоръчно от него стотици пъти…
 
 
Подписвайки се под ленти като „Денят на независимостта“, „Годзила“ и „След утрешния ден“, Роланд Емерих определено е сред режисьорите, които не биха се спрели пред нищо, за да ни покажат как би изглеждал апокалипсисът на голям екран. След най-новия му филм обаче едва ли ще остане нещо на планетата Земя за разрушаване. Базиран на древното вярване на маите, че светът свършва на 21 декември 2012 г., филмът дава пълна свобода на Емерих да развие своето въображение. Да, Рим ще изгори, Йелоустоун ще изригне и огромна вълна ще залее Хималаите… Със сигурност германският режисьор е надминал себе си и зрелището ще е грандиозно. В лентата ще видим Джон Кюсак в ролята на неуспял писател, който ще се впусне в отчаяно пътуване по суша и въздух и ще направи невъзможното, за да спаси отчужденото си семейство от настъпващия ужас. В останалите роли се подвизават Аманда Пийт (съпругата на Джон), Дани Глоувър (президента на САЩ), Танди Нютън (дъщерята на президента), Уди Харелсън (пророка, предусещащ какво наближава). А ето какво сподели самият Джон Кюсак за края на света:
– Какви са ти плановете за 2012 година? Или нямаш планове, защото си загрижен, че пророчествата може и да са истина?
– Не, не смятам, че ще настъпи краят на света. Може би ще се случи някаква коренна промяна в общественото съзнание през 2012 г. Или ще има такава промяна, или наистина ще настъпи краят на света. (Смее се.) Надявам се на първото.
– За какво не би съжалявал, ако наистина се стигне дотам?
– О, със сигурност за много от новинарските канали. Както и за реалити телевизията или за множеството шоута, на които се раздават филмови награди. (Смее се.)
Забележка: интервюто е предоставено от „Александра филмс“.