Личности, Портрети

ДЖОН УЕЙН

 
Джон Уейн
американец чиста проба
 
от Ивайло ТОДОРОВ
 
юни, 2009 г.
 
 
Снимки © „Прооптики“
 
С пълно каубойско снаряжение и неизменната шапка, с лице, показващо непоколебима сериозност, образът на Джон Уейн е запечатан в съзнанието на всеки истински киноман. Защо обаче днес, 30 години след смъртта му, актьорът не е сред тези, които се харесват еднакво и непредубедено от всички? Да, в родната Америка той все още има верни почитатели, особено сред феновете на уестърна над 40-годишна възраст. Пък и звезди като Шварценегер, Сталоун, Стив Маккуин и Брус Уилис го определят като свое вдъхновение и модел за подражание. Не може да има класация на най-великите актьори без участие на Уейн в нея. Няма как и да е другояче, след като колосалната му фигура е властвала над Холивуд в продължение на три десетилетия. Походката му, стоманеният говор и строгите му черти все още „отекват“ из филмовите студиа. И въпреки всичко това, Джон, или Дюк (Duke – херцог), както е известен сред приятелите си, днес не се радва на безрезервната обич, присъща за истинските кинолегенди като Мерилин Монро, Кари Грант и Хъмфри Богарт.
Роден на 26 май 1907 в щата Айова, Джон бил кръстен с не особено мъжественото име
 
Мериън Робърт Морисън
Съвсем закономерно, младият Мериън се отървава от името си при първата възможност, заимствайки прякора Дюк от домашния си любимец. В началото на филмовата му кариера студийните босове, почти без да се допитат до него, му измислят и екранния псевдоним Джон Уейн. Но той си остава известен с прякора Дюк – почти никой не се обръща към него с Джон, камо ли с Мериън.
За пръв път Дюк се докосва до Холивуд, след като чиракува в местна ковачница, която подковава коне, използвани във филмови продукции. Звездният шанс на Уейн идва благодарение на Том Микс, уестърн актьор от зората на киното. Микс като страстен почитател на футбола се съгласил да осигури летни стажове във Fox Studios за играчите на любимия си отбор The Trojans, сред които е и самият Уейн. Малко по-късно контузия лишава Джон Уейн от бъдеща спортна слава и той решава да започне работа за Fox на пълен работен ден. Научавайки
 
каубойски трикове
от филмовите каскадьори, Дюк съвсем скоро започва да играе второстепенни роли, а оттам „издигането“ му до водещото място в нискобюджетни ленти е скорострелно. Куриозното в случая е, че той не е учил никога актьорско майсторство. През живота си е ходил само на три урока по актьорство, но бързо се отказва, след като учителят му заявява, че, представете си, няма никакъв талант.
Режисьорът Джон Форд е този, който пръв забелязва истинския потенциал на бъдещата звезда. Сътрудничеството между двамата Джоновци ражда не само най-добрите роли на Уейн, но и някои от най-добрите уестърни на Холивуд. Ленти като „Търсачите“, „Човекът, който застреля Либърти Валанс“ и She Wore A Yellow Ribbon отдавна са обявени не само за класики, но за символ на всичко, което е превърнало Америка във велика страна – суров индивидуализъм, пионерски дух, стриктен морален кодекс, безспорно чувство за дълг.
В уестърните Джон плува в свои води, но в реалния живот е различно. Актьорът понася доста критики за своята
 
безрезервна защита на войната във Виетнам
Вярно, и други актьори са се изказвали в подкрепа на американската инвазия в тази страна, но военното досие, или по-точно, липсата на такова, на Джон Уейн показва, че той е бил по-силен на думи, отколкото на действия. В зората на Втората световна война, когато много негови колеги, ако не са воювали директно, то поне са били на фронта, за да повдигат духа на войниците, Уейн си е остава „на топло“ в Щатите. Да, той вече е минавал 30-те, а и договорите му са били много стриктни и не са допускали неизпълнение. Едва ли обаче в разгара на конфликта, когато актьори на неговата възраст вече са били на фронта, някое студио ще тръгне да съди най-голямата си звезда за това, че се бие на страната на Америка. Оттук и неговият последвал свръхпатриотизъм, както и безрезервната подкрепа, която той оказва на президента Картър, та и на Никсън, изглеждат леко фалшиви. На всичкото отгоре Уейн влиза в истинска война с всекиго, който не споделя неговите възгледи, особено за войната във Виетнам. Порицава Джейн Фонда и Доналд Съдърланд за техните антивоенни прояви, нарича „страхливци, предатели и комунисти“ младежите, които бягат в Европа, за да не участват във военните действия, и лично разгонва демонстранти, които протестират срещу американската инвазия и поругават американския флаг. „Винаги ще развявам американското знаме. Че кое друго да развявам – заявява ядосано звездата. – Винаги ще обичам и родината си въпреки всичките й грешки. Никога не съм се срамувал от това. Бях горд, когато президентът Никсън нареди да минираме пристанището Хейпхонг. Така помагахме на една смела малка страна да отхвърли комунистическата инвазия.“
За да оправдае войната, Уейн режисира и изпълнява главната роля в изключително противоречивия „Зелените барети“. Въпреки че за много американци това е култов филм и донякъде вдъхновява Сталоун за неговия „Рамбо“, критиците и повечето млади хора го определят като „американски позор“.
В желанието си да се покаже като истински американец, Уейн не крие факта, че е участвал в
лова на вещици в Холивуд
когато властите са преследвали всеки набеден за комунист. Омразата му към комунизма дори се свързва с историята, че комунистическите диктатори Сталин и Мао Дзедун официално нареждат убийството му. Двамата гледали на Уейн като на икона на американската демокрация и вярвали, че смъртта му ще бъде морален удар срещу САЩ. Актьорът научава за този заговор от Никита Хрушчов при първото посещение на добра воля на съветския лидер в Америка през 1959 г. Самият Хрушчов потвърждава за заговора и добавя, че единствено смъртта на Сталин попречила за осъществяването му. Наистина популярността на Уейн е толкова голяма, че през 1968 г. републиканците му предлагат да се кандидатира за президент, въпреки че няма никакъв политически опит. Той обаче отказва, защото не вярва, че Америка ще гледа сериозно на кинозвезда, намесила се в политиката. Все пак актьорът подкрепя кампанията на Роналд Рейгън за губернатор на Калифорния и последвалата му номинация за президент.
Освен с уестърните си, а и с трите си брака с жени все от испански произход (единственият неамерикански аспект от живота му!) Уейн ще остане известен и с някои изключително добри военни филми, сред които „Пясъците на Иво Джима“ и They Were Expendable. Няма никакво съмнение, че
 
когато Уейн попадне в правилния филм
той с лекота поднася на публиката поредното велико изпълнение. През 60-те и 70-те години на ХХ век филми като „Синовете на Кейти Елдър“, „Ел Дорадо“ и „Непреклонните“, за който получава единствения си „Оскар“, затвърждават името му на символ на американското кино. Богатата му филмография от 169 филма съдържа обаче не едно или две недоразумения, особено когато Джон се е пробвал да излезе от амплоато си на каубой или пълководец. Така например през 1956 г., когато дава на света може би най-доброто си изпълнение в „Търсачите“, той участва и като Чингиз хан в „Завоевателят“. Ролята на монголския владетел не само че не му приляга, но и ще го бележи за цял живот.
Именно по време на снимките на филма в пустинята Юта се смята, че Джон заболява от рак на стомаха. Причина са съседните ядрени тестове, които довеждат до смъртта на 91 членове от екипа на филма през последвалите 20 години, сред които и режисьора Дик Пауел. Така 23 години по-късно, на 11 юни 1979 г., Джон Уейн умира от рак в Калифорния. Всъщност вина за смъртта му имат и неговите два порока – цигарите и алкохолът. „Дажбата“ на Уейн е пет кутии на ден и до смъртта си той не намалява бройката им. Любимото му питие пък е текилата.
 
„Нямам доверие на мъж, който не пие“
е една от крилатите му фрази. До последно Дюк си остава все така скандален. Самият той често влиза в конфликти и е ненавиждан от много свои колеги. Повод за това са критиките му към филмите с насилие или „прекалено много секс“. Актьорът се гордее, че в неговите филми няма такива неща, и затова публично оплюва Марлон Брандо, че се е съгласил да се снима в „един отвратителен и пошъл филм“ (става въпрос за „Последно танго в Париж“). Уейн предизвиква истински скандал с интервю за „Плейбой“, в което заявява, че чернокожите не са достатъчно квалифицирани, за да заемат обществени длъжности. Нарастващите борби за равни граждански права, зараждането на коренно различни обществени мирогледи, както и засилващите се антивоенни протести поляризират още повече хорските възприятия за него. Уейн дори е погребан в гроб без име от страх той да не бъде поруган. Едва 20 години след смъртта му на гроба е поставена паметна плоча с цитат от негов филм.
Все пак актьорът не е известен само покрай филмите си. През 1973 г. той записва албум със свои мисли
 
„Америка: Защо я обичам“
който се превръща в невероятен хит и дори е номиниран за „Грами“. Същият албум е преиздаден на диск и става най-продаваното заглавие след атентатите от 11 септември. Така или иначе за едни Уейн продължава да бъде икона, символ на американските идеали, за други е изкукал дъртак, националист и расист. Сигурно е обаче, че днешното кино нямаше да бъде същото без личността на Джон Уейн. Независимо дали тя ви харесва, или не…