Диагноза по пулса
юли, 2013 г.
© Dmytro Tolokonov / www.123rf.com
В папирус от времето на фараона Аменхотеп III (близо 1500 г. пр. Хр.) се споменава, че ако лекар допре с пръст шията, главата, китките, предмишниците или краката на някой болен, навсякъде ще „намери“ сърцето му, което „не само указва пътя към всеки отделен орган, но и звучи в него“.
И това наистина е вярно. Ударите на сърцето карат артериите да пулсират и този ритъм може да се напипа във всяка точка на тялото. А по отклоненията от нормалния пулс може да бъде поставена безпогрешна диагноза.
В ритъма на живота
Учените са изчислили, че ако кръвта тече с нормална скорост 2 км/ч, от бедрата до стъпалата тя стига за 2 сек; от едната китка до другата – за 13 сек, от ръката до езика – за 15 сек. Впрочем последните два примера са доста абстрактни, тъй като от краищата на пръстите кръвта никога не тече към пръстите на другата длан или към езика. Просто устройството на кръвоносната система е такова, че не допуска подобни волности.
Според Аристотел сърцето първо започва да живее и последно умира. И тъй като в него е заключена душата, то съвсем естествено излиза от ритъм и се разболява, ако душата е болна и страда. Платон пък твърди, че мисленето e свързано с мозъка, а чувствата произлизат от „горещото“ сърце. Сигурно затова сърцето на жената, която се смята за по-емоционалния пол, бие по-бързо от това на мъжа (средната сърдечна честота при мъжете е около 70 удара в минута, докато при жените е около 78 удара в минута). Сърдечният мускул е много чувствителен към емоциите, които изпитваме, и защото е снабден с нещо като собствена нервна система, задаваща ритъма на сърдечните съкращения.
За нормален се смята ритъмът от 60–80 удара в минута.
Този своеобразен вътрешен метроном обаче често си прави шеги с нас: при някои минава на забавен ритъм (брадикардия), при други започва да удря като барабанна палка (тахикардия), а при трети сърцето започва да „прескача“, т.е. да тупти с извънредни удари (екстрасистоли). За всички тези изключения ви информира вашият пулс.
Правилното му определяне
Пулсът обикновено се определя на радиалната (лъчевата) артерия на китката, а при спазми на периферните кръвоносни съдове – на шията (на сънната артерия). Освен това може да се измери на слепоочната артерия (temporalis), на брахиалната артерия (a. brachialis), над пъпа (на единствената аорта – a. abdominalis), на феморалната артерия, разположена в ингвиналните гънки (a. femoralis), на задколенната гънка (a. poplitea) и отгоре на ходилото (a. dorsalis pedis). Най-достъпното и удобно място за напипването му обаче си остава лъчевата артерия (a. radialis), която се напипва малко под основата на палеца откъм долната страна на китката.
Всеки човек е добре да знае поне три начина за напипването му, тъй като пулсът е своеобразна биологична морзова азбука, с помощта на която сърцето ежесекундно ни докладва за собственото си състояние.
Три основни правила трябва да запомните, когато мерите пулса си:
1. Измерва се с два или с три пръста (показалец и среден или с показалец, среден и безименен), но никога с палец, защото самият палец пулсира силно.
2. Продължителността на измерването е само 1 минута – нито повече, нито по-малко.
3. Силата на натиска на пръстите върху кожата трябва да е такъв, че да усетите пулсовата вълна, но не и да прекъснете кръвния поток.
Качествени и количествени характеристики
Пулсът не е постоянна величина. Той зависи от сърдечната дейност, количеството кръв в кръвоносните съдове, еластичността на артериалните кръвоносни съдове, от физическото и психическото напрежение в определен момент, от употребата на лекарствени средства. След хранене, затопляне или изстудяване той се променя.
За да измерите температурата си, не ви трябва термометър – проверете пулса си! Когато температурата се повиши с 1 градус, пулсът се увеличава с 10 удара. Установете го с пипане.
И така, пулсът ни може да бъде наречен с различни епитети според: честотата (броя на пулсовите вълни за 1 минута); ритъма (последователността, в която следват пулсовите вълни, начина им на редуване); напрежението (зависи от еластичността на артериалните кръвоносни съдове и от обема на циркулиращата кръв) и напълнеността (зависи от количеството кръв в кръвоносните съдове и сърдечната дейност).
|
|
Твърдият напрегнат пулс, характеризиращ се с високо напълване,се усеща така, сякаш под пръстите ви трепти опънато въже. Кръвта „напъва“ лъчевата артерия отвътре, което означава, че кръвното ви налягане е повишено.
|
|
Мекият пулс, характеризиращ се с понижено напълване, се долавя много трудно, тъй като лъчевата артерия е много мека и не се напипва лесно. Този пулс говори, че кръвното ви налягане е по-ниско от нормалното (хипотония)!
|
|
Нишковидният се усеща като трептене на тънка нишка, която още малко – и ще се скъса. Такъв е пулсът преди припадък и при загуба на съзнание, съпроводен от рязко падане на кръвното налягане (съдов колапс), а също и при шок и сърдечна недостатъчност.
|
|
Забавен е пулсът под 60 удара в минута. Такъв той най-често става при дефицит на йод в организма и хипофункция на щитовидната жлеза.
|
|
Учестен е този над 100 удара в минута. Той се наблюдава при силна възбуда, повишена температура, сърдечносъдови и ендокринни заболявания.
|
|
Висок пулс (тип „воден чук“, с голяма амплитуда на пулсовата вълна – бързо изкачване и бързо понижаване) е характерен за пациентите с порок на сърцето или аортна недостатъчност.
|
|
Нисък пулс (с ниска амплитуда на пулсовата вълна) – „говори“ за силна кръвозагуба, спазми на кръвоносните съдова, колапс или припадък.
|
|
Парадоксалният (с намаляване на напълването при вдишване) е характерен при свиване на големите кръвоносни съдове, което може да е провокирано от атеросклероза. По време на вдишване той може да изчезне или значително да утихне при палпиране (напипване).
|
|
Неритмичен (неправилен) – с нееднакви по времетраене моменти между ударите. Среща се при пациенти със сърдечна аритмия.
(…)
ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК