Дишай дълбоко!
ноември, 2011 г.
© Sebastian Kaulitzki / Depositphotos.com
Какво се случва с белите дробове през есента, след като сме се „надишали“ добре в летните жеги? А когато въздухът не стига? Какво да правим, ако нашият дихателен апарат „издиша“, и как да предпазим дихателните си органи от увреждане?
Когато стане дума за това, без което не можем, се сещаме първо за въздуха.
На здравето на белите дробове влияят основно два фактора – саждите и газовете въглероден двуокис и въглероден окис.
Микрочастиците на саждите са дребно дисперсни и проникват много надълбоко. Първата бариера на пътя им са горните дихателни пътища, носоглътката. Заболяванията на носоглътката като хроничен ринит или хайморит (вид синузит) отслабват силата на тази бариера и вредните микрочастици почти безпрепятствено стигат до бронхите, а след това – и до белите дробове.
При жителите на големите промишлени градове се наблюдават много (по-често недиагностицирани) атрофични промени в лигавицата на носоглътката, трахеите и бронхите. Лигавицата е изградена от многослоен плосък епител, който има защитна функция – работи като филтър, изложен непрекъснато на физични и химични въздействия. И понеже ние постоянно живеем в замърсена атмосфера, този филтър постоянно е претоварен с работа.
Саждите са канцерогенен продукт, който предизвиква токсично увреждане на организма и на първо място – на белите дробове. Те могат да станат причина и за пневмония.
Първо провокират химическо раздразнение, което води до възпаление на лигавицата на дихателните пътища. И ако към това раздразнение се прибави и бактериална инфекция, при това на фона на понижен имунитет (а при жителите на големите градове по правило имунитетът е понижен), много лесно може да се развие възпалително заболяване.
Вторият фактор, който влияе пагубно на здравето на дихателните органи, е въглеродният окис, който е неразделна част от градския смог. Количеството му през летните месеци (в летния смог) често превишава с 3 до 5 пъти нормалното.
Въглеродният окис много по-бързо от кислорода прониква в кръвта, съединява се с хемоглобина, образува с него карбоксихемоглобин. В резултат се ограничава транспортът на кислород от белите дробове до клетките и тъканите. Настъпва хипоксия (недостиг на кислород), на която най-чувствителни са клетките на нервната система.
От кислороден глад на първо място страдат възрастните хора, които имат сърдечни проблеми и нисък хемоглобин. И децата, тъй като те много се движат и имат повишена потребност от кислород в сравнение с възрастните.
„Фабрика“ за преработка на токсини
След тежко и душно лято хората с белодробни проблеми и нарушени дихателни функции винаги са потърпевши. Това е сезонът, когато се увеличава броят на обострените хронични бронхити и бронхиални асми.
Освен дихателна белите дробове изпълняват и бариерна функция, заради която ги наричат фабрика за преработка на токсични вещества.
В сравнение с черния дроб, който също очиства организма от вредни продукти, натоварването на белите дробове е много по-голямо. Някои продукти от атмосферата силно повреждат филтриращия апарат на белите дробове. Най-простият пример за това са пушачите, чиито бели дробове са тъмни, „антрацитни“. Но истината е, че пасивното пушене, особено когато непушачите престоят дълго в задимено затворено помещение, може да причини същите увреди на белите дробове, каквито причинява и активното пушене.
Ако „филтрите“ работят неефективно, вредните частици от атмосферата могат да останат в дихателните пътища дълго време и в бъдеще да станат източници на различни заболявания.
Есенно п(р)очистване
За да се прочистят бронхите и белите дробове от вредни вещества, е необходима профилактика.
Най-простото нещо, което може да се направи в домашни условия,
са инхалациите – вдишване на изпаренията на сварен картоф или на разтвор на сода.
са инхалациите – вдишване на изпаренията на сварен картоф или на разтвор на сода.
Влажните пари втечняват храчките с вредни микрочастици, които се задържат в дихателните пътища, и улесняват тяхното откашляне. Подобна профилактика трябва да се прави веднага след престой в замърсена атмосфера.
Ако инхалациите не помогнат, в „почистването“ трябва да се включат и муколитични препарати с отхрачващо действие.
Добър ефект дава и един метод, който се прилага във военната и спортната медицина – вдишването на хелиево-кислородна смес. Преди 20–30 години с помощта на този метод успешно са били лекувани тежки пристъпи на бронхиална астма.
Хелият има свойството да прониква дори и през най-тесни пори, „увличайки“ със себе си и кислорода. Чрез вдишването на хелиево-кислородна смес белите дробове се вентилират напълно – чак до най-крайните алвеоли. Но тъй като хелият може силно да охлади дихателните пътища, той задължително се затопля преди употреба със специално устройство, което едновременно с това съединява и двата газа – хелий и кислород.
Освен че очиства белите дробове, хелиево-кислородната смес принуждава митохондриите, клетъчните енергийни централи, да работят по-добре. В резултат се подобрява и вътрешноклетъчното дишане.
Сериозна и несериозна кашлица
Как да различим безобидната кашлица при простуда, която минава за 2–3 дни, от „сериозната“, която изисква специално лечение? И налага ли се да облекчаваме кашлицата?
Тя възниква поради раздразнение на лигавицата в някой от участъците на горните или долните дихателни пътища – гърло, трахеи, бронхи, бели дробове.
Бива продуктивна, с отделяне на храчки, или суха, раздираща, т. е. непродуктивна. Типичен пример на непродуктивна кашлица е детският коклюш (т. нар. „лаеща“ кашлица). Това е много мъчителна и непременно трябва да се облекчи с лекарства, съдържащи кодеин.
Ако кашлицата е продуктивна и е съпроводена с отделяне на храчки, това е признак, че процесът се развива в бронхите. Там се намира голямо количество клетки, които образуват храчки или слуз. Застоявайки се, тази слуз се насища с вредни вещества. Затова такава кашлица не трябва да се потиска, а напротив. За целта се препоръчва прием на муколитици – отхрачващи лекарствени средства.
Кашлицата сама по себе си не е опасна и нерядко е само симптом на простуда, но дори и тогава към нея трябва да се отнасяме внимателно.
Ако е съпроводена с болки в гръдния кош и с повишена телесна температура, има подозрения за пневмония, която изисква сериозно комплексно лечение.
Основните признаци на „простудната“ кашлица са, че тя не е съпроводена с отделяне на голямо количество храчки. Ако все пак се отделят храчки, те са светли, без никакви примеси. Тази кашлица по правило е дневна, не е пристъпообразна и не се съпровожда с чувство за недостиг на въздух.
Бронхит
Кашлицата е основният симптом и на заболявания като бронхит и трахеит. При трахеита основните „неправилни“ дихателни шумове се чуват над трахеите, в центъра под гърлото. А при бронхит се чуват различни свистящи хрипове по-надолу – над повърхността на белите дробове.
Бронхиалната кашлица е на пристъпи, често продуктивна, с обилно храчкоотделяне.
Заболяването протича без повишена температура и е без сериозни интоксикации. Обикновено не се констатират изменения на дихателните органи при рентгенография.
Бронхитът е възпаление на бронхите, а причините за него могат да бъдат различни. Ако виновникът се явява бактериален или вирусен агент, тогава заболяването е заразно. Ако се заразите и с ОРЗ (остро респираторно заболяване) от своя съсед по бюро в офиса, едно от усложненията може да бъде бронхит.
Има и бронхити, предизвикани от химическо раздразнение. Пребиваване в неблагоприятна атмосферна среда може да доведе до бронхит, който не е заразен. Бронхитът не трябва да се лекува с антибиотици.
Признаци като силна кашлица, повишена телесна температура (макар че пневмонията може да протече и с незначителна температура), болка в гръдния кош, изпотяване, слабост, главоболие са симптоми, които
говорят за пневмония
Така че е невъзможно да не бъдат забелязани. (Болките в гръдния кош говорят вече за развитие на плевропневмония – при поражение на лигавицата около белите дробове.)
Пневмонията е възпаление на белодробна тъкан, предизвикано от различни бактериални инфекции.
Често тя се развива като усложнение след грип. Защото вирусите на грипа водят до отслабване на имунитета. Ако имунната система на болния от грип е стабилна, той обаче няма да се разболее от пневмония.
Освен вида и мащаба на инфекцията за развитието на пневмонията имат значение и редица други предразполагащи фактори – простуда, лоши атмосферни условия, пренапрежение, травми, операции, прахови въздействия, трахеотомия, интубация, тежки заболявания, алкохолизъм, напреднала възраст и др.
Заразността на повечето пневмонии, особено на бактериалните, е незначителна и не е необходимо болните да се изолират.
Дихателна профилактика
За да очистим пълноценно бронхите и белите дробове, е необходимо да започнем с инхалации. След това да направим вибрационен масаж на гръдния кош – с почукващи и потупващи движения на пръстите. След това изкашляне в „дренажна“ поза – легнали по корем или на една страна, като гръдният кош е по-ниско от таза (постига се с помощта на възглавница например).
Дълбокото дишане и особено дихателните упражнения по системата на йога са много полезни за белите дробове. Основният дихателен мускул е диафрагмата, а умението да се диша с корема позволява да се тренира дихателната система.
Почивката на планина, в борова местност, разбира се, е полезна, но убедителни данни за това, че ефективно помага, няма.
Сигурно си мислите, че ракът на белите дробове е разпространен най-често в градовете и в големите промишлени зони? Грешка! Най-често от рак на белите дробове заболяват лесничеите в хвойнови гори.
Това практически е професионална болест на лесничеите в Канада. Причина е хвойновата смола, която е канцероген. Затова планинският въздух в подобна местност е полезен само в умерени дози. Почивката в планината през лятото или честите разходки в гората не са опасни и носят само ползи. Но да се живее в гората е рисковано. Въпреки че там от пневмония боледуват рядко, ракът на белите дробове е често явление.
Като старите баби
Възрастните хора често издишват въздуха на пресекулки. Всъщност това е много добра тренировка за дробовете. Издишането на пресекулки помага за създаване на налягане в дихателните пътища – в тези отдели на белите дробове, които при нормално дишане не се използват (те се задействат само при кашлица). За да се очистят белите дробове от храчки, е необходим обходен път, към техните отдалечени канали. И за да се открият тези канали, е необходимо в белите дробове да се създаде това положително налягане. Най-лесният начин за създаване на положително налягане в дробовете е, като се затрудни издишането. Надувайте балон по-често или пък в продължение на секунди духайте през сламката в чашата с течност. Това са своеобразни тренировки за постигане на положително налягане в края на издишването.
Възрастните хора правят тези „упражнения“ чисто инстинктивно. И дишането им става по-леко.
(…)
ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК