Добавка на хормони…
Кога е необходимо и кога – не?
октомври, 2009 г.
© bsilvia – Fotolia.com
.jpg)
Мненията за прилагането на хормонозаместителна терапия се колебаят от възторжени до крайно негативни. В кои случаи хормоните ни помагат да постигнем така жадуваната пълна хармония с тялото си и кога спокойно можем да минем и без тях?
Ендокринната система е своеобразен „хормонален скелет“ на човешкия организъм. Жлезите, отговорни за производството на хормони – хипоталамус и хипофиза (разположени са в главния мозък), щитовидна и паращитовидна, задстомашна, надбъбречни и яйчниците, – действат в неразривна взаимовръзка, обезпечавайки всички важни функции в тялото: и физиологичните, и психоемоционалните. Самочувствието и настроението ни, умствените способности и външният ни вид, храносмилането, сънят ни и даже кръвното налягане – всички те зависят от хормоните. Собствени хормони произвеждат също така сърцето, черният дроб и главният мозък, макар те да не се явяват част от ендокринната система.
Хормоните трябва постоянно да присъстват в достатъчно количество в кръвта. Но те не притежават свойството да се натрупват в кръвта, защото се елиминират редовно от организма от черния дроб и жлъчката (изключение правят само тиреоглобулинът в щитовидната жлеза, запасите от който стигат за цели два дни).
Ако по някаква причина (инфекция, възпалителен процес, емоционално сътресение) ендокринната система претърпи срив и хормоните от тази или онази група започнат да се произвеждат в недостатъчно количество, (или точно обратното – в излишък), ако поради генетична аномалия жлезите с вътрешна секреция започнат да произвеждат дефектни хормони или тъканите изведнъж станат невъзприемчиви (резистентни) към хормоните, съвременната медицина „отговаря“ с прилагане на хормонозаместителна терапия (ХЗТ).
Жлезата на дееспособността
Щитовидната жлеза се смята за един най-проблемните органи от съвременните ендокринолози. От някакви проблеми, свързани с нея, страдат 2/3 от жените в Европа и САЩ. През последните 10–15 години пък руските ендокринолози са констатирали значителен ръст на изменения на щитовидната жлеза при 70% от жените – не само на средна възраст (40–45 години), но и при доста по-млади.
За нормалната работа на щитовидната жлеза отговарят хипофизният хормон, тиреотропният хормон (ТТХ) и йодът. Именно те стимулират производството на два от най-важните хормони – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3 – йодирана аминокиселина), отговорни за активността и жизнеността на организма като цяло. Неслучайно при хипотиреоидизма (микседема), който представлява почти напълно преустановяване на производството на тези хормони, човек става инертен, апатичен и даже може да изпадне в кома. Решението в този случай е прием отвън на екстракт на хормона на щитовидната жлеза.
При хипертиреоидизма (излишество на тиреотропния хормон ТТХ, често провокиращо емоционално напрежение), който поразява предимно млади жени на възраст от 20 до 40 години, всички органи работят „на предела“, така да се каже. Повишеното потоотделяне, психичната неуравновесеност, възбудимост и раздразнителност – всичко това може да бъде следствие от хипертиреоидизъм и съществено да наруши качеството на живот. Понякога при хипертиреоидизъм се назначават препарати, затормозяващи производството на тироксин в организма.
Едно от най-опасните (за щастие достатъчно рядко срещано) заболявания на щитовидната жлеза – тиреотоксичната криза – уврежда всички функции на организма и дори може да доведе до летален изход. То се причинява от свръхпроизводството на хормони от щитовидната жлеза, което „удря“ пък по друга важна чифтна ендокринна жлеза – надбъбречната.
Ще помогнат ли хормоните отвън?
Надбъбречните жлези произвеждат много хормони, но главният от тях е кортизолът, наричан още „хормон на стреса“. Всички тези хормони отговарят за процесите на обмяна на веществата, за водно-мастния баланс, за реакциите на организма спрямо външни дразнители, а също и за производството на полови хормони. При нарушение на работата на надбъбречните жлези страда не само обмяната на веществата (най-често забавената обмяна на веществата води до затлъстяване), но също и нервната система. Именно дисфункцията на надбъбречните жлези води до психични разстройства като депресия и психоза. Освен това тя се проявява в прекалено окосмяване при жените. В тези случаи само продължителното приемане на хормонални препарати, нормализиращи функциите на кората на надбъбречната жлеза, гарантира благоприятна прогноза.
Правила на безопасност
Много терапевти смятат, че нормализирането на работата на щитовидната жлеза трябва да започне с общооздравителни мерки: оптимизиране на храненето, очистване на организма и психотерапия. Най-добрата профилактика на хипотиреоидизма обаче си остават йодосъдържащите продукти (морски водорасли, йодирана сол) и натуралните хранителни продукти.
Основната женска мисия
За най-важната функция на женския организъм – репродуктивната – отговарят не само хормоните, отделяни от яйчниците (естроген и прогестерон), но практически цялата ендокринна система. Недостигът на хормони на щитовидната жлеза също може да възпрепятства зачеването и нормалното развитие на плода. Затова основният преглед при ендокринолог е задължителна точка от програмата на всяка жена, която иска да забременее, но бременността така и не настъпва, без оглед на това, че физиологичните показатели са в норма.
Ще помогнат ли хормоните отвън?
Понякога хормоносъдържащите препарати се назначават за стимулация на узряването на яйцеклетките. С помощта на хормоналната терапия съвременните гинеколози могат да предотвратят опасността от помятане. Доста по-рядко ХЗТ се прилага и при мъжете – в случай, когато в техния организъм се наблюдава понижено ниво на хормони, отговорни за репродуктивната функция.
© Marina Bartel – Fotolia.com
.jpg)
Правила на безопасност
Преди да се прибегне до помощта на ХЗТ обаче, се препоръчва използването на по-прости методи за лечение.
►Здравословен начин на живот Да, да, точно така – повече движение, правилно хранене, по-чести разходки на чист въздух… Тези естествени стимулатори са в състояние да активизират работата на ендокринните жлези, ако става дума за незначителен функционален срив.
►Спокойствие, само спокойствие Хроничният стрес, постоянното бързане и хроничната умора намаляват до 50% вероятността от зачеване, доколкото в тези условия надбъбречните жлези произвеждат не точно онези хормони, които са нужни за узряване на яйцеклетките. Спокойната почивка на море с любим човек (която впрочем решава и проблемите с дефицита на йод) може да се окаже достатъчно ефективно решение, което да доведе до така жадуваното забременяване.
Раждане по план
Много жени прибягват до ХЗТ, за да избегнат непланирана бременност. Оралните контрацептиви, които се продават съвсем свободно във всяка аптека, не са нищо друго освен хормонозаместителна терапия. Тези хормонални средства обаче трябва да се назначават само от лекар!
Естествено, съвременните антибебе хапчета далеч не са онези „чудовища“, които са предпазвали от забременяване нашите майки и баби – с високо съдържание на прогестин и маса странични неприятни ефекти. Ниското съдържание на хормони в съвременните контрацептиви ни предпазва не само от нежелана бременност, но и от внезапно напълняване, проблеми с черния дроб и кръвоносните съдове.
Ще помогнат ли хормоните отвън?
100% гаранция за предпазване от забременяване не може да бъде дадена за нито едно средство. Но по единодушното мнение на гинеколозите пероралните контрацептиви се явяват най-надеждните от съществуващите начини за предпазване от нежелана бременност. Често те се предписват и като нормализиращо средство при дисфункция на яйчниците и аменорея – в това число и на подрастващи.
Основният недостатък на оралните контрацептиви е, че при продължителния им прием организмът може да се отучи да произвежда собствени хормони. Което вече може да доведе до дисфункция на яйчниците и в резултат – до преждевременно остаряване.
Правила за безопасност
За да изберете „своя“ препарат, необходимо е не само да се консултирате с гинеколога си, но и да посетите кабинета на ендокринолога. Самолечението с орални контрацептиви може да провокира сериозни гинекологични нарушения и дори проблеми със зачеването.
Опитните гинеколози съветват да се правят почивки от хормоналните контрацептиви – например веднъж на половин година за 1–2 цикъла. Ако организмът и без таблетите функционира нормално, можете да се върнете към приема на предписаното ви от гинеколога средство. Ако обаче месечният ви цикъл не дойде навреме, специалистите препоръчват да дочакате неговото естествено възобновяване, даже ако за това ще са ви нужни няколко месеца.
Таблетки за старост
ХЗТ в период на угасване на репродуктивните функции при жените е най-популярният и в същото време най-спорният случай на приемане на хормонални средства. През 60-те години на миналия век този метод на „продължаване на младостта“ е бил много популярен в САЩ и Великобритания, към него са прибягвали масово жени в постбалзаковска възраст (възрастта преди и след менопаузата – от 45 години нагоре). От 80-те години на миналия век до наши дни броят на противниците на ХЗТ постоянно нараства. Техният главен аргумент е, че според последни научни данни естрогените провокират рак на млечната жлеза и яйчниците и благоприятстват образуването на тромби.
Анализите на ефективността на ХЗТ са доста противоречиви. В едни случаи се доказва, че допълнителното постъпване на естроген в организма е добра профилактика на остеопорозата, тъй като този хормон възпрепятства отмиването на калция от костите. За известен период от време ХЗТ се смятала също и за ефективно средство против развитието на исхемична болест на сърцето.
В други изследвания, проведени наскоро в САЩ, не по-малко убедително се доказа, че рискът от прилагане на ХЗТ е по-голям, отколкото позитивните резултати от лечението, а ефективността є при остеопороза и исхемия е преувеличена.
Ще помогнат ли хормоните отвън?
Във всеки случай, преди да се решите да приложите ХЗТ, трябва да си изясните защо ви е нужна тя. В случай на проявления на т. нар. климактеричен синдром (потиснатост, влагалищна сухота, емоционална нестабилност) приемът на заместителни хормони е оправдан, макар и много специалисти да твърдят, че отказът от вредните навици, масажът, заниманията със спорт и редовният полов живот в не по-малка степен са ефективни против тези неприятни симптоми.
Но ако вие просто искате да продължите месечния си цикъл (специалистите използват термина „менструалноподобно кръвотечение“, защото това не е точно менструация), твърде е възможно за вас по-ефективна да се окаже психотерапията, доколкото по мнение на невропсихолозите тайната на успеха на ХЗТ е в манипулирането на страха на жените от старостта.
Правила на безопасност
Макар и повечето онколози да твърдят, че ХЗТ не провокира злокачествени образувания, тя все пак ускорява тяхното развитие, ако те вече съществуват в организма. Така че, преди да пристъпите към продължителен курс на ХЗТ, необходимо е да се подложите на подробно изследване, което е добре да повтаряте на всеки 6 месеца след това. Изследването трябва да включва задължително и преглед на половите органи, млечните жлези, измерване на артериалното налягане, анализ за нивото на захарта в кръвта и в урината, а също и анализ на липидния спектър на кръвта. ХЗТ не бива да продължава повече от 5–10 години (някои специалисти даже препоръчват срок от 3–5 години). Лекарите смятат, че локалното прилагане на ХЗТ (чрез пластири, свещички или гелове) е за предпочитане пред прием на хормонални таблети, защото съдържанието на хормони в пластирите, свещичките и геловете е значително по-ниско от това в хапчетата.
Азбука на хормоните
Съвременните специалисти познават повече от 60 хормона, всеки от които изпълнява определена функция и е необходим за осигуряване на нормалната жизнена дейност на организма. Така функционират основните от тях:
► АлдостеронПроизвежда се от надбъбречните жлези и отговаря за водно-електролитния баланс в организма.
► Ангиотензин Поддържа нивото на кръвното налягане, влияе на тонуса на стените на кръвоносните съдове.
► Андроген Мъжки полови хормон, необходим за нормалното развитие и функциониране на мъжката репродуктивна система; оказва влияние върху скелета, мускулите и кожата. При жените ролята на андрогените е по-слабо изразена, проявява се по-отчетливо само при патологично повишени нива на производство на тези хормони.
► Естроген Женски полови хормон, необходим за нормалното развитие и функциониране на женската репродуктивна система.
► Инсулин Образува се в В-клетките на задстомашната жлеза (панкреас). Регулира нивото на глюкоза в кръвта, забързва синтеза на въглехидратите, белтъчините и мазнините.
► Кортизол Регулира процеса на обмяна на мазнини и енергия в организма, стимулира производството на глюкоза, потиска синтеза на белтъчините, оказва влияние на имунните и възпалителните процеси.
► Лептин Хормон, произвеждащ се от мастната тъкан, регулиращ консумацията на храна и разхода на енергия. Този хормон подава сигнали за ситост.
► Пролактин Контролира лактацията, регулира менструалния цикъл, отговаря за репродуктивната функция и за нормалния метаболизъм.
► Соматостатин Образува се в задстомашната жлеза, потиска секрецията на инсулин, стомашен сок и панкреатични ферменти.
► Соматотропен хормон (СТХ) Хормон на растежа, който влияе на процеса на растеж, оказва въздействие на обмяната на мазнините. Особено важен е през първите 10 години от човешкия живот.
► Тиреотропен хормон (ТТХ) Основен регулатор на развитието и функционирането на щитовидната жлеза, на процесите на секреция на хормоните Т4 и Т3 (вж. по-горе в статията).
► Тироксин (Т4) Отразява функционалното състояние на щитовидната жлеза. Неговото свръхпроизводство означава хипертиреоидизъм, а дефицитът от него – хипотиреоидизъм.
► Трийодтиронин (Т3) Също отразява функционалното състояние на щитовидната жлеза.
► Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) Участва в репродуктивния процес, способства съзряването на фоликулите в яйчниците на жените и стимулира сперматогенезата при мъжете.
Преходна възраст
Подрастващите са обект на специален разговор, когато се обсъжда ХЗТ. В периода на съзряване на организма ендокринната система работи хиперактивно; в кръвта постъпват огромни количества хормони – оттук и емоционалната неуравновесеност, и проблемите с кожата, и непреодолимата умора, и резките колебания в теглото. Всички тези признаци, които при възрастните еднозначно свидетелстват за хормонален срив, при подрастващите могат да бъдат само свидетелства за растеж на младия организъм. Но как навреме да разпознаете случаите, когато колебанията излизат от нормите и могат до доведат до сериозно заболяване?
ТЕГЛО Именно колебанията в теглото се явяват най-точните сигнали за срив в ендокринната система. Ако забележите, че детето ви рязко напълнее, но без видима причина, трябва веднага да го заведете на лекар, защото това може да е симптом за хипотиреоидизъм в начален стадий или даже за диабет. Наднорменото тегло, а още повече затлъстяването също са рисков фактор за развитие на диабет.
ДИСПРОПОРЦИЯ НА ТЯЛОТО Т. нар. кушингоидно затлъстяване (концентрирано е в горната част на тялото, краката остават тънки и грацилни) навежда на мисълта за дисфункция на кората на надбъбречните жлези, което впоследствие може да доведе до безплодие. Излишните килограми и женствената фигура при момчетата пък са сигнали за неправилно полово съзряване, доколкото това са възможни симптоми за свръхпроизводство на естрогени. В тези случаи не се назначава ХЗТ, а се препоръчват регулиране на хранителния режим, смяна на начина на живот на тийнейджъра и задължителна консултация с ендокринолог.
КОСА И КОЖА Много сухата бледа кожа, сухата, безжизнена и капеща коса и честите простуди са сериозни сигнали за възможен хипотиреоидизъм. Ако забележите, че детето ви учи и възприема трудно, че е вяло, сънливо и все повече се затваря в себе си, това не са обикновени симптоми на „трудната възраст“, а по-скоро знаци, че се е появила спешна нужда от преглед на щитовидната жлеза и от проверка на количеството єод в хранителния режим на подрастващия.
УВЕЛИЧЕНА ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА Всички родители могат и сами да проверяват размера на щитовидната жлеза на своето дете. В нормално състояние тази жлеза не трябва да е много твърда и не трябва да се очертава прекалено ясно на гърлото.