Добродетелите на чаения лист
Той е еликсир за здраве и дълголетие
февруари, 2009 г.
Снимка © carterphoto – Fotolia.com
Чаят отдавна е много повече от топла напитка. Изборът на вид чай, както и посветеното на приготвянето му време са успокояващи и изпълнени с таен смисъл ритуали.
Китайска легенда разказва, че около 2700 г. пр. Хр. един китайски император, който обичал да пие топла вода, си почивал на сянка под едно дърво. В котлето с вряща вода случайно паднал лист от дървото. Императорът бил възхитен от живителното въздействие на получената напитка и от нейния приятен аромат. Така бил открит чаят.
Истинският му разцвет е през VIII век, когато китайската чаена култура е в апогея си. Тогава за първи път се появява писмен знак за обозначаване на думата „чай“. Това е времето на династията Танг, когато са осъществени първите контакти между Китай и Япония. Около 800 г. чаят достига за първи път в Япония. През 815 г. император Сага посетил храма „Суфукуджи“. Там монахът Айху му сервирал чаша чай. Императорът бил толкова впечатлен, че наредил чаят да се отглежда в дворцовите градини, и то при лековитите билки и растения.
Чаят отдавна е покорил и Европа, където познавачите на тази напитка ценят не само оздравителния му ефект. Смята се, че за появата и популяризирането на напитката в Европа допринасят първо холандците.
Китайска камелия
Китай е единствената страна, в която се произвеждат всички сортове чай. Качествен чай се прави още и в Япония, Шри Ланка и Индонезия. Чайовете са няколко вида, различни по степен на ферментация на чаения лист. Но изключителността на отделните сортове е резултат от уникалните аромат и вкус, различни в зависимост от произхода на растението, свойствата на почвата и момента на обиране на реколтата. Както във винопроизводството, и тук има различни реколти – ексклузивни, ранни, пролетни…
И цялото това разнообразие се дължи на едно-единствено растение – Camellia sinensis (китайска камелия), или чаено дърво, както често бива наричано то. Растението е храстовидно и вечнозелено. На височина може да достигне 10 метра, но за да може по-лесно да се берат листата му, в индустриалните чаени плантации то се поддържа на височина 1,5 м. Берат се само най-горните пъпки и листа на храста. Най-важната част от производството на чай е технологията на контролираната ферментация и сушенето на материала.
Чаят е едно от почитаните от източната медицина растения. В будистки трактати той е описан като напитка, която „раздвижва енергийния застой, гони сънливостта, възпитава вкуса, помага да се научим да изразяваме почитта си и калява волята по изтънчен начин“.
ПОЛЕЗНИ ДЕЙСТВИЯ
Забавя стареенето
Благодарение на високото съдържание на флавоноиди, които са антиоксиданти, чаят отдалечава преждевременното остаряване. Зеленият чай защитава клетките от агресивните свободни радикали по-добре, отколкото витамините С и Е. Клинични изследвания сочат, че съществува пряка зависимост между редовната употреба на зелен чай и намаления риск от ракови заболявания (особено от рак на гърдата и рак на кожата).
Регулира теглото
Не възприемайте буквално чая като средство за отслабване. Натуралната нискокалорична напитка просто е незаменим помощник в процеса на нормализиране на теглото. Чаят облекчава храносмилането и притежава пикочогонно свойство. Доказано е, че чаеният екстракт влияе на липогенезата (синтезата на мазнини) и по тази причина се използва масово в производството на антицелулитни козметични продукти.
Дава енергия
Чаят съдържа теин (чаен кофеин), но неговото тонизиращо действие е два пъти по-меко, отколкото на кафето. Това означава, че възбужда по-слабо нервната система и за разлика от кофеина не причинява безсъние и сърцебиене. Теинът не се задържа и не се натрупва в организма, което изключва вероятността от интоксикация, каквато се наблюдава при прекомерната употреба на кафе.
Причината за това е, че за приготвянето на чай се използва по-малко количество чай (в грамове), докато за приготвянето на хубаво кафе се използва по-голямо количество от смления продукт.
Докато кофеинът мигновено прониква в кръвта и води до бърз стимулиращ ефект, теинът действа постепенно, в продължение на 6–8 часа. Стимулиращото действие на теина не се редува от рязък спад на активността, както това се случва след въздействието на кофеина. Теинът не се натрупва в организма и не води до пристрастяване. При слабо ферментиралите чайове ободряващият ефект е по мек, но и е по-дълготраен от този на силно ферментиралите.
Намалява напрежението
Будистките монаси пият чай, за да избегнат сънливостта по време на медитация. Чаят стимулира, без да предизвиква нервно напрежение. Аминокиселините в състава му влияят по специфичен начин на мозъчната дейност, стимулирайки производството на алфа-вълни. Те от своя страна благоприятстват състоянието на отпускане. Вероятно затова чаят се смята за медитативна напитка.
Полезен за кръвоносните съдове
Редовната консумация на чай намалява риска от сърдечни заболявания и подобрява състава на кръвта. Той укрепва съдовете и капилярите, намалява налягането и подобрява усвояването на витамин С. Съдържащите се в него флавоноиди понижават нивото на „лошия“ холестерол и повишават нивото на „добрия“. Това са потвърдили изследванията на американски учени.
Снимка © Thieu_iot – Fotolia.com
Глътка зелена хармония
Чаят е уникална химична лаборатория
От познатите видове чай за най-здравословен се смята зеленият, защото в него в най-голяма степен са запазени лечебните биологично активни вещества. Прочутият зелен чай лундзин (Драконов кладенец) е само изсушен, с плоски неусукани листа, с естествен зелен цвят с нюанс на жълто, с привкус на прясно окосена трева.
• Чаят прави сърцето по-издръжливо и го предпазва от инфаркт, заздравява стените на съдовете и капилярите и ги прави по-еластични, нормализира функционирането на сърдечносъдовата система, ускорява кръвообращението, пречи на отлагането на липиди и разрушава натрупаните вече мастни плаки, което го прави полезен за понижаване на вредния холестерол. • Има силно очистително действие и се смята за противоотрова. Използва се за премахване на страничните ефекти от лечение с антибиотици, при работа във вредна среда и след прекомерна консумация на алкохол. Притежава антивирусни, бактерицидни и противовъзпалителни свойства, заради които се смята за естествен природен антибиотик. • Използва се профилактично при кариес и за заздравяване на зъбния емайл. Премахва и лошия дъх. • Благодарение на високите стойности на съдържащите се в него полифеноли той може да ускори с 50% прочистването на свободните радикали от тялото. Затова е известен като силен природен антиоксидант. Елиминирането на свободните радикали от организма подобрява състоянието на много органи, стимулира системата за детоксикация на черния дроб и намалява риска от злокачествени заболявания на белите дробове, гърдата, стомаха, дебелото черво, простатата и панкреаса. • Този чай свежда до минимум вредните влияния от радиацията. Затова лекарите препоръчват пиенето му на хора, които прекаляват с престоя пред телевизора или компютъра, и на такива, които са били подложени на лъчева терапия. • Чаят действа потогонно и диуретично, понижава температурата, засилва белодробната вентилация, подобрява храносмилането, облекчава болките при възпалено гърло. • Той е важен в борбата с остеопорозата, помага за редуциране на теглото, като ускорява изгарянето на мазнините.
ПАЛИТРА НА ВКУСОВЕТЕ
„Цветът“ на чая зависи от степента на неговата ферментация. За най-високото качество чай чаените листчета се берат само един път годишно. Четири седмици преди беритбата тези сортове се покриват всяка сутрин и се пазят от слънчевите лъчи. На сянка се образува повече хлорофил и те придобиват смарагдовозелен цвят.
Слабо ферментиралите чайове (бял, жълт и зелен) се съхраняват около половин година – от реколта до реколта (събраният през пролетта се изпива до есента). Силно ферментиралите (червен, а също и пу ер) са най-разпространените. По-дългото им съхранение само подобрява качеството им. Всеки вид чай има множество сортове, чиито имена често произхождат от географското название на местата, където се отглежда чаеният храст.
Черният
чай е всъщност чай пу ер, който се произвежда само в китайската провинция Юнан. Името пу ер идва от местността Пу ер фу, където навремето са го носели за преработка. Силната ферментация на този чай се постига благодарение на това, че отначало чаените листа се сушат, след това се пресоват, разпределят се на купчини, съдържащи листа с еднаква дебелина на листата, и отново се изсушават. Листата няколко пъти се смесват отново под въздействието на слънчевите лъчи. И или се пресоват, или се продават като пу ер на килограм. Пресованият по ер може да се съхранява много дълго време – процесът на ферментацията му продължава и качеството на чая се подобрява. Черният чай притежава характерен вкус и наситен аромат. Чаят пу ер се слави като природен „убиец“ на мазнини. Температурата на водата, с която се залива при запарване, е примерно 95 °С.
Зеленият
чай не притежава аромата и специфичния вкус на черния чай. Това обаче не означава, че лечебните му свойства са по-слабо изразени. Той ухае нежно и се отличава с лекия си тръпчив вкус. Богат е на полифеноли, благодарение на които се слави като мощен антиоксидант (неслучайно толкова много козметични компании го предпочитат като съставка в anti age продуктите си). Нетраен е, защото не се подлага на процес на ферментация. Учените твърдят, че зеленият чай възпрепятства образуването на кариеси, защото съдържа бактерия, която неутрализира зъбната плака, но с това не се изчерпват неговите здравословни ползи, има и още много (вж. карето). Зеленият чай е добре да се пие през лятото – според китайската медицина тогава той подпомага охлаждането на организма. Водата за неговото запарване не трябва да е по-гореща от 65 °С.
Червеният
чай e най-ароматният от всички други чайове, но е слабо познат у нас. Този силно ферментирал чай в Европа наричат черен. Отличава се с червен, а понякога и с рубиновочервен цвят, сладък вкус и наситен аромат. Както всички други чайове, той сгрява тялото, но притежава минимално възбуждащо действие. Особено приятна напитка се получава, ако го приготвите по английски маниер – с розови листенца. Температурата на водата, с която се залива, трябва да е около 100 °С.
Жълтият
чай се числи към елитните сортове. Събира се ръчно и процесът е доста трудоемък. За приготвяне на жълт чай се събират не листата, а неразтворили се пъпки. По свойства той е близък до зеления чай, но се различава от него по това, че след леко изсушаване чаените пъпки се подлагат на темпериране (държат се на пара). Не бива да се залива с много гореща вода и се запарва по-дълго от зеления чай. Получената напитка е прозрачна на цвят, с жълтеникав оттенък.
Белият
чай също не е много познат у нас. За производството му се избират само най-младите и нежни листенца от чаения храст. Те леко се изсушават на слънце, след което се сушат в естествената си форма. Белият чай е много капризен и затова всички операции по производството му се извършват ръчно. Заради своите освежаващи свойства той е идеален за пиене през най-горещите месеци. Водата за заливането му не бива да е много гореща (около 70 °С).
Снимка © Sergey Galushko – Fotolia.com
ЧаЕни правила
• Колкото по-качествен е чаят, толкова по-ниска е температурата на водата, с която се запарва, и толкова по-продължителна е неговата запарка. Водата първо трябва да заври и после да се остави да изстине до необходимата температура. Ако тя е прекалено гореща, може да унищожи важните съставки в чая и той да започне да горчи.
• Японците запарват чая 3–4 пъти. Всеки следващ път водата е по-гореща, а времето за запарка е по-кратко. При всяка следваща заливка се извличат нови полезни вещества от чаените листа. Затова е препоръчително от един чай да се правят повече запарки. Освен това водата трябва да бъде нискоминерализирана или филтрирана (в случай че използвате чешмяна).
• В идеалния случай за различните видове чай трябва да имате различен чайник. За най-практични се смятат порцелановите чайници с вграден филтър.
Как да определите количеството чай, който да запарите? Лесно – сметнете по лъжичка чай на всяка чаша плюс още една.
• Чаят се съхранява най-добре в тенекиени или порцеланови кутии. Ако го държите в стъклени съдове, препоръчително е да ги слагате в шкафа, а не да ги излагате на пряка слънчева светлина.
• Не купувайте в големи количества зелен и бял чай, тъй като тези сортове се подлагат на минимална ферментация и с времето губят полезните си свойства. Червеният и черният чай са по-трайни.