ДОБРОТАТА СЕ ПРЕ(ПО)ДАВА

 

 

 

 

 

Оказва се, че всеки от нас се ражда ако не с генетично заложена доброта, то с такава настройка – да бъде добър. Учените поясняват, че и новородените са способни на емпатия (съчувствие, вчувстване в другия). Когато едно бебе в родилното отделение заплаче, другите деца, при все че са нахранени и нищо не ги безпокои, заплакват солидарно в един глас. Защо, пораствайки, ние все по-рядко споделяме чуждата болка и все по-често се грижим за собствените си интереси?

 

До известна степен детето е като пластилин, който приема формата, която желаят родителите му. Наследствеността също играе роля при изграждане на характера, но решаваща е ролята на възпитанието. А много възрастни волно или неволно възпитават децата си на егоизъм и даже на агресия: „Не можеш на всички да помогнеш!“; „Къде се пръкна такъв добряк?!“; „По-добре гледай себе си, а не другите!“; „Сега времето е такова – ако не изядеш другия, той ще те изяде“; „Сам с нокти и зъби трябва да се бориш за място под слънцето!“.

Разбира се, родителите не изричат тези съвети с намерение да подтикнат децата си към подлост спрямо съседа по чин или спрямо отличника в класа, който е факир по математика. Родителите просто мислят, че учат децата си да оцеляват, и ги поощряват на всяка цена да преследват целите си, като… избутват другите около себе си с лакти. Те си въобразяват, че възпитават лидери, които биха се справили отлично във всякакви кризисни ситуации. Такива деца обаче често порастват не като лидери, а като… тирани.

 

Психолозите ни уверяват, че децата, възпитавани в борбеност, приемат околния свят като опасен и враждебен. Винаги са „нащрек“, когато общуват с връстниците си, и са мнителни към всяка постъпка на околните, дори и тя да е най-безобидната. Да вземем следния пример – едно момче рисува, а друго тича наоколо и без да иска, блъска „художника“. Преди още да се извинило, „художникът“ вече го е налетял с юмруци. Или друга ситуация – момиченце си играе с кукла в парка, при него идва друго и му казва: „Колко красива кукла имаш! Мога ли да я видя?“ Но притежателката на куклата гневно изсъсква „Не я докосвай, тя е моя“ и дори посяга да удари натрапницата.

Децата, живеещи с постоянно усещане, че околните са враждебно настроени към тях, страдат от силна тревожност, от различни фобии и неврози. Те живеят в напрежение, готови са да дадат отпор на всекиго, който накърни по някакъв начин интересите им. На такива деца им е доста трудно да се адаптират в колектив (без значение в детската градина, в училище или в колежа се намират).

А добронамерените деца са доста по-уравновесени. Те много по-лесно намират общ език с околните и живеят по-спокойно. Статистиката показва, че те също така по-рядко страдат от сърдечни заболявания, от язва на стомаха и други заболявания, „преследващи“ гневните и нервни натури. Дружелюбните и открити личности живеят по-дълго. Повечето дълголетници наистина са отзивчиви и лъчезарни хора, с мек нрав, които винаги са готови да се притекат на помощ на другия. Ето защо е толкова важно да възпитавате детето си в доброта, да го учите не само да взима, но и да дава.

 

Как да възпитате добро дете? Много родители учат на хуманност с абсолютно нехуманни методи: нареждат, командват, заплашват и в изблик на „праведен“ гняв дори чупят играчки. Всичко това учи детето на агресия, насажда му представа, че всичко в този живот се постига със сила, а не с търпимост и доброта.

Децата повече вярват на делата, а не на думите. Освен това родителите могат и да внимават какво точно казват, но жестовете и интонацията си не могат да контролират. А именно те говорят много на детето. На същото нещо обръща внимание и известният педагог Макаренко: „Не мислете, че възпитавате детето си само с това, което му казвате или го поучавате, или му нареждате. Вие го възпитавате във всеки един момент от вашия живот, дори тогава, когато не сте си вкъщи. Възпитавате го с това, как се обличате, с какъв тон разговаряте с него, с другите хора, и с това, как се изказвате пред другите хора за други хора. С това, как се радвате или скърбите. Как говорите с приятелите си и как се отнасяте към враговете си, как се смеете и дори как четете вестник…“

На едно дете могат да се внушат антихуманни настроения даже и в случаите, когато родителите са ласкави с него, но се държат грубо помежду си и са готови да си оскубят косите по незначителен повод. Бъдете сигурни, че детето няма да запомни това, че сте го нарекли „зайче“, а това, как се карате и крещите яростно на съпруга си: „Ти си идиот!“ Детето ще помни дълго време това и после, когато порасне, ще постъпва точно по този начин.

Но ако в семейството ви видимо цари приятелска и дружелюбна атмосфера, няма да ви се налага да убеждавате детето, че то трябва да бъде добро и човечно. То естествено ще приеме за себе си този стил на общуване, който е видяло в семейството си.

 

Ако в народните приказки положителните герои преследват злото и по пътя си вършат куп добри дела, в много съвременни „приказки“ някакви странни чудовища се бият помежду си. Четейки подобни истории, детето се научава на насилие, а не на хуманност и съчувствие. Известен факт е, че децата по-често се отъж­дествяват с агресора, отколкото с жертвата. Затова „инспектирайте“ често какво четат и им обяснявайте кой е добрият, кой е лошият и защо.

Компютърните игри също са причина децата да са по-агресивни. Германски специалисти поясняват, че дори игри с благородни на вид задачи (като освобождаване на заложници от терористи) предизвикват промени в психиката. Сканирането на мозъка на любителите на компютърни игри показва същите отклонения, каквито са характерни за хора, подложени на агресия от страна на околните. Затова не оставяйте детето си само с компютъра. Проверявайте често с какво се занимава. Все пак има и много полезни и развиващи мисленето игри и сайтове в интернет.