Добър 3,67 за здравеопазването
от Мариана ЯНЕВА
април, 2010 г.
Безпаричието ражда гениални идеи за оцеляване. Като например да се закрият 200 (някъде ги пишат, че са 100, но кой знае) губещи болници, а болните да бъдат превозвани до работещите в околността здравни заведения с… 4 хеликоптера. Дори и 444 да бяха тези хеликоптери, идеята си е безумна, пардон, гениална отвсякъде.
Хеликоптерите не могат да бъдат заместители на липсващи болници, а само неизменна част от качествените здравни услуги, които едно уважаващо себе си и демократично реформирано здравно заведение предлага. А такива здравни заведения в България днес, 21 години след началото на прехода, липсват. Или са толкова пренебрежимо малко, че на техен гръб въобще не може да се изока едно „Браво за напредъка на здравната реформа“.
Струва ми се, че на българската здравна реформа хич не й върви. Тя не само не напредва, а сякаш въобще не е тръгвала. Сякаш някой я е омагьосал да е мудна, страхлива и нефелна. Похвално е, че новото правителство се опита да й даде една голяма засилка с предложението за закриване на губещи болници. Като изключим смешката с хеликоптерите, закриването на здравни заведения, за които и без това се очаква да фалират, не е лишено от смисъл и основания. Но, както казах, не й върви на здравната реформа и туй то. За половин месец лекари се надигнаха да протестират, че оставали без работа след закриването на въпросните „клатещи“ се болници; хората пък от малките градчета и села се уплашиха, че нямало било да стигнат линейките и хеликоптерите, ако се наложело да бъдат спасявани от смъртта… Сконфузено от обвинителния глас народен, правителството взе да отстъпва от първоначалната си юнашка решимост да реформира и се оплете в обяснения, оправдания и обещания да остави буферен срок от една година на агонизиращите болници, които, ако през това време не изпълнели някакви си критерии, чак тогава щели да бъдат закрити… И здравната реформа отново мина в зоната на здрача. Тя жестоко се е оплела в кълчищата на хеликоптери, микробуси, фалиращи болници, делегирани бюджети, резерва на здравната каса, общински и частни интереси, проценти на здравните осигуровки, разликата между спешна и болнична медицинска помощ и липсата на пари за здравеопазването, липсата на пари за здравеопазването…
С „Добър 3,67“ оцени българинът здравните услуги в България според резултатите от национално представително изследване на MBMD. Преведена на български език, тази оценка означава повсеместна посредственост – посредствени политици, посредствени специалисти, посредствени пациенти, посредствена реформа. Само да не ви се налага да чакате да дойде хеликоптерът. Да сте живи и здрави поне още две години, когато щели да се забележат първите успешни резултати от предприетите промени в здравеопазването. Но ако питате мен, най-добре да сте живи и здрави още сто години.