Доктор Охнеболи
август, 2012 г.
Имат ли основание опасенията на хората, които отказват да легнат на операционната маса заради страха от упойка?
© Kornilovdream | Dreamstime.com
При общата анестезия се използват медикаменти (анестетици), с които се потиска функцията на централната нервна система, в резултат на което пациентът загубва съзнание (заспива).
При локалната анестезия се използват локални анестетици (прилагат се под формата на капки, спрей или инжекция), с чиято помощ се обезболява част от тялото, а пациентът остава в съзнание.
Независимо от факта, че повечето хора днес се смятат за просветени по много медицински въпроси, самото споменаване на думата „упойка“ продължава да всява страх. Дори за тези, които не се страхуват от хирургични интервенции, анестезията изглежда опасна. Широко са разпространени твърденията, че е възможно да не заспиш напълно при обща анестезия или пък изведнъж да се събудиш по време на операция. А като че ли най-голям е процентът на онези, които се страхуват, че
изобщо няма да се събудят
от медикаментозния сън. Освен това и досега битува мнение, че упойката скъсява живота. Трябва ли да възприемаме сериозно всички тези слухове и предразсъдъци, които нямат отношение към съвременната реалност? Подчертаваме думата „съвременна“, защото някои от изброените разпространени твърдения са имали почва, но в далечното минало.
Методът проба–грешка
Анестезията започва да се използва в медицината още в средата на XIX век. В продължение на много десетилетия прилагането на този метод се основавало само на практиката, или с други думи казано, разчитало е на метода проба–грешка. Анестезиологията като наука започнала да се оформя едва в средата на ХХ век. До този момент
не е имало подготвени анестезиолози
и „операцията“ по упойването се поверявала на самите хирурзи.
Ако лекарят не е в състояние да държи скалпела в ръцете, то не може от него да се очакват особени постижения в други области на медицината. Предполагало се и обратното – че ако някой е добър хирург, то вероятно той би се справил сам и с анестезията. Но истината е, че в тези отминали години усложненията по време на наркоза и дори леталният изход са били обичайни. Качеството на препаратите, които са се използвали за общо обезболяване, е било такова, че понякога от тях наистина можело да се очаква всичко. Днес анестезията
няма абсолютни противопоказания
В наши дни пациентите могат да разчитат на професионално подготвени специалисти, а също и на високотехнологично оборудване и съвременни лекарствени препарати. Наркозата вече се е превърнала в едно от най-безопасните неща в живота ни. За тези, които се убеждават единствено от цифри, ще напишем, че при относително здрав човек (напълно здравият не се нуждае от операция), вероятността от тежки усложнения при анестезия е 1 на 200 000 операции. Тоест рискът от летален изход по пътя към болницата или пък да станете жертва на злополука е 25 пъти по-висок, отколкото рискът от смърт поради обща анестезия.
При някои пациенти се наблюдават такива неприятни последици от упойката като гадене, световъртеж, временно отслабване на паметта, болки в гърлото и пресипване на гласа.
Неприятните усещания обаче минават бързо
и не вредят на организма. При добра работа на анестезиолога и при индивидуален подход към болния подобни странични ефекти въобще не настъпват.
Съществува още едно разпространено мнение, според което честото подлагане на обща упойка за сравнително кратко време е изключително вредно за здравето. Известно е, че при пациенти с тежки изгаряния често се налага обща анестезия (заради периодичната смяна на превръзката, присаждане и/или пластика на кожа). Въпреки това няма научно потвърдени доказателства, че честото подлагане на упойка е предизвикало у тях сериозни усложнения.
Изразът „относително здрави пациенти“, който използвахме по-горе, не бива да ви притеснява. Ясно е, че сред тези, които попадат в списъка за операция, рядко се срещат млади и идеално здрави хора. Съпътстващите заболявания, като хипертония, стенокардия, бронхиална астма и пр., могат да усложнят работата на анестезиолога. Ето защо преди операция той е длъжен не просто да получи формална бележка от невропатолога, кардиолога или терапевта с надпис „упойка – противопоказна“ или „няма противопоказания при упойка“. Анестезиологът трябва да има обективна информация за здравния статус на пациента.
Абсолютни противопоказания при анестезия не съществуват, но някои съпътстващи заболявания крият известен риск, който може и трябва да се сведе до минимум. Ако според анестезиолога здравословното състояние на пациента не е оптимално за провеждане на анестезия, той насочва пациента към съответния специалист, който например да стабилизира артериалното му налягане.
Лечение на зъби под обща упойка?!
По-добре – не. През последните години стана модерно да лекуваме зъбите си под упойка. Много медицински центрове вече рекламират подобно лечение. Стоматологията е единствената област, в която общата анестезия е рискована. В САЩ и Западна Европа, където нивото на медицината е високо, особено когато става дума за апаратурата и медикаментите, които се използват – лекарите се стараят да не прибягват до обща анестезия при стоматологични манипулации. Работата е там, че при стоматологична интервенция анестезиологът няма достъп до дихателните пътища и не е в състояние да контролира техните защитни рефлекси, невинаги може да предотврати изтичането на течност (кръв или гной) в трахеята – а подобни ситуации са опасни за живота.
За жалост у нас често платежоспособността на пациента е по-голям фактор, отколкото безопасността. Ако състоянието ви е такова, че стоматологичното лечение непременно изисква пълна упойка – съветваме ви да се подложите на тази процедури в специализирани центрове, които разполагат с операционен блок, т. е. с необходимото оборудване. Само на такива места е възможно да ви окажат незабавна помощ – да ви преместят в реанимация или пък в зала за следоперационно наблюдение.
Във всички останали случаи не съществуват противопоказания срещу общата анестезия. Напротив. Много от медицинските манипулации и изследвания дори се правят по-удобно, когато пациентът е под наркоза. Подобна манипулация например е колоноскопията (изследване на дебелото черво със специален апарат, който се вкарва в дебелото черво през ректума). Навсякъде по света, особено при хора над 50-годишна възраст, това е
процедура, изискваща диспансеризация
и която се прави под пълна упойка. И работата не е там, че без упойка процедурата е болезнена и некомфортна психологически. Става дума за това, че пациенти с болно сърце или хипертония е много опасно да търпят болка.
Рисковете от нежелани ефекти, които са резултат от анестезия, са толкова по-малко, колкото по-висококвалифициран е анестезиологът. Какъв е изводът? Ако ви предстоят операция или изследване, които изискват подлагането на пълна упойка – избирайте клиника, в която специалистите са добри, а не клиниката, която е най-близо до дома ви. Оперирайте се не на местата, чиято реклама е най-силна, а на местата, където компетентността на специалистите е най-висока.
До операцията
Информирайте анестезиолога за всички лекарства, които сте приемали. Както знаете, много от медикаментите освен основно имат и странично действие. Освен това съвместното приемане на медикаменти може да промени качеството или продължителността на въздействие на лекарството. Например приемането на аспирин се отразява на съсирването на кръвта, сънотворните и успокояващите средства са способни да променят реакцията на организма при въвеждането на обезболяващи препарати.