ДОМАШНИТЕ ЛЮБИМЦИ – първа част

 

 

 

 

"Храни куче да те лае“, „кучешки студ“, „кучешка история“… Повечето ни устойчиви словосъчетания с участието на домашния любимец са свързани с негативизъм. Според Махатма Ганди за величието на една нация може да се съди по отношението й към животните. Каква нация сме тогава?! Ще ни отмине ли някога този „антикучешки синдром“?

– Кучето не е вместо дете. Има и такива хора, които са направили своя избор и могат да кажат категорично, че кучетата са техният свят и че обичат повече животните от хората. Но те са малко. Активните кучкари обикновено са намерили баланса. Ние, хората, сме единственият вид, който отглежда други видове. Приспособили сме към себе си едни много инфантилни вълчета, каквито са кучетата, и сме ги научили да се влюбват в нас, да ни обичат дълго и трайно. Същото можем да кажем и за децата. Човек не иска просто да продължи рода си, той иска някой да го обича, да го почита и да му носи чаша вода. Зависи как се мери желанието за обич, желанието да имаш своя „група“, да имаш семейство с повече участници в него.

– Всеки помага, където му е сърцето и както може. Когато някой ме попита „Ти какво си направила за хората?“, аз отговарям с въпрос: „А ти какво си направил за хората?“ Вместо да има претенции към мен – как и на кого помагам аз, – би могъл просто да се включи и да помага и той. Ако искаш да помагаш, не избираш дали на хора, или на животни. Помагането си е начин на мислене. У нас например в момента живее един афганистанец, защото човекът просто няма къде да живее.

– За съжаление не е точно така. Казват, че и кучетата познават кои хора са добри и кои – лоши, но и Хитлер е имал своите любящи кучета. Кучетата обичат хората всякакви. Когато някой има домашно животно, се предполага, че е по-грижовен. Но и това не е гарантирано. Има и лоши стопани.

– От една страна –компания и веселие. За детето е много приятно да знае, че в семейството има някой още по-малък и по-глупав от него. Когато и детето е стопанин, то добива самочувствието, че освен за кучето или котето може да се грижи и само за себе си.

– Да се научиш де се разделяш, също е урок. По този начин децата съзряват и губят страхове си. Те не трябва да бъдат лъгани, че канарчето е отлетяло… Има разбиране, че смъртта е нещо, което много плаши децата. За децата е полезно да не бъдат заблуждавани, че животното не е умряло. Напротив, трябва да преживеят смъртта му, да видят тялото, да разберат, че то се погребва, да осъзнаят преходността на тази загуба. Смъртта на животните е поучителна не само за децата. Животните умират по един начин, който е поучителен за всички нас – без оня неистов страх от смъртта, но с огромно желание за живот. Животното не спира да иска да живее до последния си миг. Може би защото е по-близко до естеството на нещата и по-далече от онова емоционално обмисляне, присъщо на човека… От загубите, които ние непрекъснато мерим. Ние сме користни дори в емоциите си.

– За съжаление и хората, които обичат животните, и хората, които не могат да ги понасят, не виждат същността на проблема. Никой не иска по улиците да е мръсно, кучетата да лаят и да плашат децата. Но за съжаление този проблем се решава много бавно. Екологията на бездомните животни е много проста. Това са местата, където има боклук – т. е. хранителна среда. Докато има боклук, ще има и кучета. Това, което ние можем и правим, е да образуваме групи от кучета, живеещи на такова място, да ги кастрираме и ваксинираме. Ако те бъдат избити, на тяхно място ще се появяват нови, току-що изхвърлени. И неваксинирани. Кастрирайки непрекъснато животни (общината също си върши работата, като кастрира почти 10 хиляди кучета годишно), ние само лекуваме симптома. Проблемът ще се реши само когато се спре „притокът“. „Притокът“ – това са новоизхвърлени кучета, които не се родени на улицата. А само в София те наброяват около 15–20 хиляди за година! Обикновено това са животни, използвани като охрана около строежи и стопански дворове. След завършване на строежа те вече не са нужни. Заради кризата в строителния бизнес и замразените строежи по улиците на столицата са се нароили нови и нови кучета. Друга причина да нараства броят на бездомните кучета е, че когато възрастен човек почине, близките изхвърлят домашния му любимец (или любимци) на улицата.

– Избивали са ги пъти поред – почти 100 000 кучета са избити в София. Но това не е решение. Например докато беше кмет на Букурещ, сегашният президент на Румъния Бъсеску изби 120 хиляди кучета, за да повиши рейтинга си. Отчасти той стана президент и благодарение на тази „великолепна“ идея. Това беше много евтина крайна мярка. В момента по улиците на Букурещ има 130 000 бездомни кучета – некастрирани, – които се размножават… За жалост без сравнително бавния метод на кастрацията и без връщането на животните по места проблемът не може да бъде решен.